Решение № 8174 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15824/2011 г.

Решение № 8174 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15824/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1429 от 16.11.2011 г. по административно дело № 936/2011 г., Административен съд - Бургас е: 1) отменил решение № 36/7.04.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № О-02-999-05-00046350/23.02.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Бургас; 2) разпоредил е изпращане на преписката на РУ "СО" - Бургас за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № О-02-999-275-00042624 от 4.02.2011 г., подадено от Невена Василева Димова, като се съобразят задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението; 3) осъдил РУ "СО" - Бургас да заплати на Невена Василева Димова от гр. Поморие сумата от 200 лв. разноски по делото. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като първоначалната жалба бъде оставена без уважение и се потвърди изцяло решението на директора на РУ "СО" - Бургас. Ответницата по касация - Невена Василева Димова от гр. Поморие, действаща чрез повереника си адв. Трифонова, в писмен отговор моли касационната жалба да се остави без разглеждане като недопустима, а делото - прекратено, а в условията на евентуалност касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и решението на съда да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност по същество на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решаващият съдебен състав е установил правилно фактическата обстановка по казуса. Невена Василева Димова е била наета като работник при предходен работодател "Унитест" ООД гр. Бургас, за периода 12.03.2007 г. - 1.06.2010 г., като в процеса на това трудово правоотношение е настъпил осигурителния риск "бременност и майчинство" - на 20.04.2010 г. Димова е родила дете, от която дата й е издаден болничен лист за 42 календарни дни след раждане, включващ периода 20.04.2010 г. - 31.05.2010 г., по който е заплатено обезщетение от НОИ. В резултат на структурни промени при работодателя Димова е назначена по нов трудов договор при друг работодател "Унистрой" ЕООД гр. Бургас, считано от 1.06.2010 г. С разпореждането от 23.02.2011 г. на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИОПОПДОО), ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в РУ "СО" - Бургас е отказал на Невена Василева Димова отпускане на парично обезщетение по заявление-декларация при бременност и раждане на основание чл. 50 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 7.04.2011 г. при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директора на РУ "СО" - Бургас по същество е потвърдил разпореждането, като е изложил мотиви, че Димова няма качеството на осигурено лице при новия работодател, защото няма реално отработено време при него. За да уважи сезиралата го жалба срещу това решение, Бургаският административен съд е приел, че Димова има качеството на осигурено лице и след 1.06.2010 г. и в частност към 1.08.2010 г., от когато се претендира процесното обезщетение, по което е постановен оспорения отказ. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Бургас (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 4, чл. 10, чл. 48а, чл. 50 от КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган, с което на Димова е било отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни. Независимо, че поради структурни промени тя е била назначена на 1.06.2010 г. по нов трудов договор при друг работодател, не е загубила качеството си на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, въпреки че при него няма реално отработени дни, поради което претендираното от нея обезщетение е дължимо. Същата продължава да е осигурено лице както след 1.06.2010 г., така и към 1.08.2010 г., от когато се претендира въпросното обезщетение, по което е постановен оспореният отказ. Съдът правилно е приел, че със сключването на трудовия договор, Димова се явява нает работник по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като това е и денят на започване на трудовата дейност по смисъла на чл. 10 от КСО. Дали трудовата дейност ще бъде ефективно упражнявана един ден, два дни или повече, или както е в конкретния случай - нито един ден при новия работодател, е без значение за възникване на осигурителното отношение, защото законът не съдържа изискване в тази насока, и правата, възникващи за работника по осигурителното правоотношение не са обвързани с количествени показатели за определено времетраене на престирания труд, при положение, че работничката вече има определения осигурителен стаж по чл. 48а от КСО за придобиване правото на обезщетение за осигурителния риск "бременност и раждане". Лицата, по отношение на които е възникнал риска "майчинство" са особена категория осигурени лица, за които единственото условие да получават обезщетение за бременност и раждане е да имат осигурителен стаж за риска "общо заболяване и майчинство" от 12 месеца. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО и чл. 38 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж времето, през което лицето е ползвало отпуск за бременност и раждане, се зачита изцяло за осигурителен стаж, макар за този период да не се дължат осигурителни вноски, следователно то има качеството осигурено лице. Този извод се подкрепя и от чл. 52 от КСО, който признава на осигуреното лице правото на обезщетение до изтичане на срока по чл. 50 от КСО и в случаите, когато осигуряването за общо заболяване и майчинство бъде прекратено (както и по причина на прекратяване на трудовия договор) по време на получаване на обезщетение за бременности раждане, т. е. това лице се счита осигурено и след прекратяване на осигуряването, респ. на трудовия договор, до края на срока от 410 календарни дни. След като лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на временната неработоспособност, то има право на претендираното парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Според чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждане. Осигурителният риск "майчинство/бременност" възниква на първия ден от признатите 45 календарни дни преди раждането, а осигурителният риск "майчинство/раждане" възниква с раждането на детето и неговото времетраене продължава 365 календарни дни, освен в случаите по чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от КСО (към които настоящия не спада). Невена Димова е имала качеството на осигурено лице за "общо заболяване и майчинство" към момента на настъпване на осигурителния риск (20.04.2010 г.), когато е издаден първичен болничен лист. Според чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че ответницата по касация е придобила осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурения риск по тази разпоредба, и съответно е притежавала качеството на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство. Чл. 48а и чл. 50, ал. 1 от КСО не обвързват възникването на осигурителния риск с издаването на болничен лист, защото осигурителния риск не възниква от болничния лист, а само се удостоверява от него и определя продължителността на отпуска по риска. Последващият болничен лист за майчинство, издаден по време на трудовия договор при новия работодател, не удостоверява възникване на нов осигурителен риск "майчинство/раждане", защото за едно дете не може да възникне повече от един такъв осигурителен риск. Тезата на касатора за законосъобразност на отказа на осигурителния орган да признае правото на обезщетение за бременност и раждане поради липсата на поне един отработен ден при новия работодател, за който да се дължи осигурителна вноска във фонд "Общо заболяване и майчинство", не намира опора в нормативната уредба. Реалното полагане на труд през един работен ден, предхождащ непосредствено началния ден на ползвания отпуск за майчинство, не е предвидено като предпоставка за заплащане на паричните обезщетения при наличие на осигурен риск по възникналото осигурително правоотношение. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО не изисква осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. Сключването на трудов договор с друг работодател през времето на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете не води до прекратяване на осигурителните права на майката. Няма изискване в КСО изискуемия по чл. 48а от същия кодекс 12-месечен осигурителен стаж да е придобит непосредствено преди настъпване на осигурения риск и началния за плащането на обезщетението момент - стажът може да е натрупан отдавна (не се изисква новопридобит осигурителен стаж). Съгласно чл. 352, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, времето по трудово правоотношение, през което работничката-майка не полага труд поради ползване на платен отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне при новия работодател правото на платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. При тази нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО. Установената с текста на изречение второ от цитирания § правна фикция признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година (т. 3). Тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурително-правни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО. С определянето на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО към понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от осигурителната закрила на майчинството. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че работодателят бил направил корекция в дните в осигурителен стаж за месец юли 2010 г. едва през месец февруари 2011 г. Задължението за подаване на вярна декларация образец 1 за осигуреното лице в ТД на НАП е на осигурителя. Осигурителният орган няма право да наказва осигуреното лице за грешки на осигурителя, а и освен това корекцията е приета и не е отхвърлена, и щом ТП на НОИ се е съгласило с правилността на корекцията, не може пост фактум да й се противопоставя, тълкувайки я превратно в собствена изгода като основание да отказва изплащане на иначе дължимото обезщетение. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Бургаския административен съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и НИИПОПДОО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на осигурителния орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред тази инстанция. Те подлежат на възстановяване от бюджета на органа - касатор, и се равняват на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява Невена Димова адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 2.12.2011 г., номериран като лист 13 от настоящото дело. Директорът на РУ "СО" - Бургас не е направил в хода на касационното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С даване ход по същество на делото възможността за такова възражение е преклудирана.