Решение № 2810 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 832/2018 г.

Решение № 2810 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 832/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник група "АНД, ОПТП, профилактика и ПОВ" в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Б., срещу решение № 1950 от 21.11.2017 г. по адм. дело № 2522/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Б., с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0769-002254 от 7.08.2017 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и съдопороизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК, се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу наложената административна мярка. Касаторът поддържа, че заповедта е издадена срещу надлежен адресат - водачът Г. И. М., т. к. последният е съдружник и управител на търговското дружество "С." ООД, собственик на управляваното МПС. Ответникът - Г. И. М., от гр. Б., бул. "С. С." №..., ет. ..., офис 3, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В становище, изпратено по факс на 2.02.2018 г., чрез адв. Андонов от АК Б., оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно визираните в чл. 218, ал. 2 АПК правомощия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното съдебно решение АС - Б. е отменил заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-002254 от 7.08.2017 г. на началник група "АНД, ОПТП, профилактика и ПОВ" в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Б., с която на Г. И. М. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП - "Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, считано от 6.08.2017 г.". В мотивите на съдебния акт е прието, че управляваното от Младенов МПС е собственост на търговското дружество "С." ООД, поради което приложение намира втората хипотеза на цитираната правна норма. Посочено е, че в този случай мярката се налага по отношение на собственика на МПС, а не по отношение на водача. Съобразено е обстоятелството, че водачът на МПС е и управител на търговското дружество "С." ООД, но е преценено, че това не му придава качеството на собственик на МПС, чиито регистрационни табели са свалени с налагането на ПАМ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество (Арг.: чл. 220 АПК). Въз основа на приложените към делото и неоспорени писмени доказателства, с обжалваното решение е установено, че на 6.08.2017 г. Г. И. М. е управлявал товарен автомобил, марка "Лексус", модел РХ 450Х, с рег. № А7600МС, със СУМПС № 204507817 със срок на валидност до 14.09.2016 г. - нарушение по смисъла на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Отбелязано е, че автомобилът е собственост на "С." ООД, като това обстоятелство не е било спорно между страните по делото. Описаните факти са констатирани с Акт за установяване на административно нарушение № 782500, като въз основа на тях по отношение на Младенов е наложена процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП - "Прекратяване на прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца", считано от 6.08.2017 г., като са отнети документи - СРМПС № 007217474 и два броя регистрационни табели с № А7600МС. При тези релевантни за спора обстоятелства, правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена по отношение ненадлежен адресат. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. Правилна е преценката на АС - Б., че адресат на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма, т. е. субектът по отношение на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на МПС - в случая търговското дружество с ограничена отговорност "С.". Неоснователни са касационните доводи, обосновани от начилието на дялово участие на водача Г. И. М. в капитала на "С." ООД. Видно от данните по партидата на юридическото лице в Търговския регистър (публично оповестени на сайта на Агенцията по вписваниятаhttps:/public. brra. bg/CheckUps/Verifications/ActiveCondition. ra?guid=308e2e73b9df40c0b87fb1689e392333), Младенов е управител и съдружник в посоченото ООД с дялова вноска в капитала му в размер на 2 000 лева. Качеството му на съдружник, респ. управител на дружеството, не замества пасивната легимация (респ. правосубектността) на самото дружество, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата. Превантивната ПАМ, като вид държавна принуда, налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правноопределен резултат. С оглед на това основанието за прилагане на ПАМ не може да бъде обосновано чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия. Дружеството с ограничена отговорност е вид търговско дружество, образувано от едно или повече лица, които отговарят за задълженията му с дяловата си вноска (чл. 113 от Търговския закон (ТЗ). Следователно "С." ООД е самостоятелно юридическо лице и неговото имущество е различно от това на физическите лица - негови учредители и съдружници (Арг.: чл. 113, във вр. с чл. 64, ал. 1 и чл. 63, ал. 3 ТЗ). Лично имущество на учредителите е дяловата вноска, с която те участват при формиране на капитала - цифрово изразена константна величина (стойност), съответстваща на първоначалното имущество на ООД. Развивайки търговска дейност дружеството реализира печалби, които се прибавят към първоначално внесения капитал, като по този начин то увеличава имуществото си, а реализираните загуби го намаляват, като при липса на други приходи загубите се покриват от капитала на юридическото лице. Следователно имуществото на ООД е динамичен комплекс, съвкупност от парично оценими права (актив) и задължения (пасив), при което то става самостоятелен субект на вещни права, притежаващо собственост, различна от тази на съдружниците. Последните не са титуляри на придобитите (или внесени като апорт) активи, потвърждение на което е обстоятелството, че прехвърлянето на част или на всички дружествени дялове поражда членствени права, но не и вещни права върху недвижимите и движими вещи, чийто носител е самото дружество в качеството му на самостоятелен правен субект. Изложеното, в контекста на настоящия правен спор, обосновава извод, че МПС марка "Лексус", модел РХ 450Х, рег. № А7600МС е част от имуществения субстрат на "С." ООД и именно собственикът, а не съдружникът Г. И. М., може да бъде адресат на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП ПАМ. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта, с която мярката е наложена, т. к. негативните й последици касаят различно от собственика лице. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,