Решение № 3309 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12082/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна, депозирана чрез процесуален представител, против решение 16148/05.09.2024г., постановено по адм. дело 9691/2023г., на Административен съд София град, с което по жалба на БРТД АД е отменено решение рег. 32-558416/15.09.2023г., на директора на ТД Митница Варна при Агенция "Митници", с което на дружеството са определени за доплащане мито в размер на 6 879.49лв. и ДДС в размер на 16 019.71лв., ведно със съответната лихва за забава. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съда неправилно е приел, че в случая не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламента за изпълнение (EC) 2015/2447, довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определяне на нова. Съмненията относно цената на процесния автомобил се потвърждават от получената информация от Департамента за вътрешна сигурност, Служба за митническа и гранична защита на САЩ. В тази насока е получено официално писмо с рег. 32-177817/01.06.2022г., представляващо официален документ, в противовес на изложеното от съда. Твърди, че в случая не може да се използват методите, описани в чл. 74, § 2, б. "а"б. "г" от Регламент (EC) 952/2013г., поради, което стойността на стоката правилно е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (EC) 952/2013г. Касаторът обосновава извода, че в проведеното административно производство митническият орган е събрал достатъчно данни и информация за стойността на процесната стока, съдържащи се в официални и частни документи. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на решението на АССГ и за отхвърляне на жалбата срещу оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касация БРТД АД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. По наведени доводи се моли за оставяне в сила на решението на АССГ като правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прецени касационната жалба като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Решение рег. 32-558416/15.09.2023г. на Директора на ТД "Митница Варна" при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. с чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., вр. чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент /ЕС/ 952/2013, вр. чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент /ЕС/ 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока 1, 2 и 3 по митническа декларация с MRN 21BG002002042776R8/07.01.2021г., определена е нова митническа стойност на стока 1 в размер на 22 506.68лв., на стока 2 в размер на 12 057.15лв. и на стока 3 в размер на 54 498.32лв. и в резултат на това са установени публични задължения за досъбиране както следва: мито 6 879.49лв. и ДДС 16 019.71лв., ведно с лихва за забава. Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: С митническа декларация МД с MRN 21BG002002042776R8/07.01.2021г. "БРТД АД е декларирал за режим допускане за свободно обращение в е. д. 6/8 стока 1, стока 2 и стока 3 /автомобили/: Стока 1 с описание: лек автомобил употребяван, с повреди, марка - Субару, модел - Импреза, тип -wagon 4d, брой места - 5, първоначална регистрация - 01.02.2017г., цвят - бял, обем - 1995 куб. см, мощност - 113 KWDIN, двигател - неоткрит, бензин, шаси 4S3GTAB64H3738343; Стока 2 с описание: мотоциклет употребяван, с повреди, марка - KTM, модел 450 EXC-F, тип six days, брой места - 2, първоначална регистрация - 01.02.2020г., цвят - оранжев, обем 449 куб. см, мощност - 38 KWDIN, двигател - неоткрит, бензин, шаси VBKEXK402LM425528 и Стока 3 с описание: лек автомобил употребяван, с повреди, марка - Шевролет, модел - Силверадо, тип бензин, брой места - 6, първоначална регистрация - 02.01.2017г., цвят - бял, обем - 5327 куб. см, мощност - 265 KWDIN, двигател - неоткрит, бензин, шаси 3GCUKSEC8HG378696. В МД са декларирани още: "метод за определяне на стойността" - Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); "Цена на стока 1" 1 675 щатски долара, "Цена на стока 2" 620 щатски долара и Цена на стока 3 7 560 щатски долара. ТД Митница гр. Варна е инициирала проверка на достоверността на митническата стойност на внесените 2 бр. автомобили и 1 бр. мотоциклет. С получено писмо peг. 32-177817/01.06.2022г. от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, е предоставена информация за превозните средства, декларирани за износ в САЩ с местоназначение ЕС, според която декларираната в САЩ стойност на описаните автомобили е значително по-висока от декларираната при вноса в Република България. При така получената информация от вносителя са изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена, като в законоустановения срок не са представени допълнителни документи. До дружеството е изпратено съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо peг. 32-218266/12.06.2023г., относно мотивите за решението на митническите органи и за възможността му за отговор, след което е издадено процесното оспорено пред съда решение на Директора на ТД "Митница Варна". За да отмени оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. По приложението на материалния закон в мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения и приложимостта на избрания метод за определяне на митническата стойност, е на митническия орган. В конкретния случай е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Според съда информацията, представена от Департамент за вътрешна сигурност на САЩ, по аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК, има обвързваща доказателствена сила единствено върху факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната на износ посочената стока, но същата не се простира и не следва да се тълкува, че така декларираната от износителя стойност е реално уговорена, респективно - заплатена или подлежаща на плащане, от двете договарящи страни. Обоснован е краен извод, че не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Решението е правилно, но като краен резултат. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката, са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004г., в сила от 1.04.2004г., според които за моторните превозни средства е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 45 545 USD. Съгласно чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на превозните средства при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този случай на основание чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 9528/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките, както е посочено и прието в оспорения административен акт. Съдът вярно е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки и е разпределил доказателствената тежест в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК. При издаването на оспорения акт е приложен метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. /Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18/. В случая в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е констатирана липса на информация за процесния период за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни относими за приложението на методите по § 2, б. "в" и б. "г", не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите. По делото не са представени по надлежния процесуален ред доказателства относно извършените справки. Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на превозните средства представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022г. на СЕС по дело С-599/20, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било "налични данни" за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, § 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Неправилно митническият орган е посочил, че липсва информация за техническото състояние на превозните средства. В подадената митническата декларация за допускане до свободно обращение стоките са описани като лек автомобил респек. мотоциклет, употребявани, с марка, модел, брой места, цвят, мощност, работен обем на двигателя, номер на шаси. От друга страна в административната преписка не са налице доказателства митническите органи да са извършили оглед на стоката преди вдигането й и да са удостоверили състоянието на автомобила в протокол, изготвен по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ). От изложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от решение по дело C-187/21, FAWKES Kft по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/2013 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). По изложените съображения, следва да се приеме, че крайният извод на съда за материална незаконосъобразност на определената митническа стойност е правилен. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 3 000лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2024г. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената адвокатска защита в касационното производство. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,