Решение № 5399 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4748/2015 г.

Решение № 5399 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4748/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сабина Вълчинова Вълчинова-Карапетрова срещу решение № 1253/4.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9771/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-16-С14-141/19.09.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касационната жалбоподателката оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Много подробни съображения в подкрепа на касационните оплаквания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът изпълнителния директор на ИАЛ оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1253/4.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9771/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Сабина Вълчинова Вълчинова-Карапетрова против заповед № РД-16-С14-141/19.09.2014 г. на изпълнителния директор на ИАЛ, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че оспорваният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При издаването на заповедта е спазена предписаната от закона форма и изискванията за съдържание по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Установено е, че с влизане в сила на новото длъжностно разписание, длъжността, заемана от касационната жалбоподателка е отпаднала в сравнение с предходното длъжностно разписание, поради което съдът е заключил, че заповедта е издадена в съответствие с материално правната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото е установено, че Сабина Вълчинова Вълчинова-Карапетрова е заемала длъжността началник отдел "Правно-нормативно осигуряване" в дирекция "Правно-нормативно осигуряване и управление на качеството" в ИАЛ. При направеното от АССГ сравнение между представените по делото длъжностни разписания на ИАЛ в сила от 16.09.2014 г. и в сила от 23.09.2014 г. е видно, че във второто разписание тази длъжност не съществува. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2004 г.), "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително на основание на закон, въз основа на изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице реално съкращаване на длъжността е необходимо заеманата длъжност да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация и същата да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, включително и под друго наименование. Тоест, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В конкретния случай е видно, че двете кумулативни предпоставки на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. са налице - заеманата от касационната жалбоподателка длъжност началник отдел "Правно-нормативно осигуряване" в дирекция "Правно-нормативно осигуряване и управление на качеството" в ИАЛ заедно със съществуването на отдели в дирекцията. Преди извършената структурна промяна в сила от 23.09.2014 г. дирекция "Правно-нормативно осигуряване и управление на качеството" в ИАЛ се е състояла от осем държавни служителя, разпределени в два отдела - отдел "Правно-нормативно осигуряване" и отдел "Управление на качеството". След 23.09.2014 г. щатните бройки на служителите в дирекцията са останали седем като са съкратени двете длъжности за началник на отдел и е увеличен брой на главните експерти от 1 на 2. След реорганизация на работата на агенцията в дирекция "Правно-нормативно осигуряване и управление на качеството" не са формирани отдели, респективно са отпаднали и функциите и задачите на началник на отдел. По делото са представени доказателства, от които се установява и намаление в общата численост на персонала в дирекцията. По този начин касационният ответник е изпълнил изискването да установи материално правните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При тези доказателства правилно Административен съд - София град е приел, че е налице реално съкращение в щата на длъжността, изпълнявана от касационната жалбоподателка. Неоснователен е довода на Сабина Вълчинова-Карапетрова, че е допуснато нарушение на ПМС № 267/29.08.2014 г., защото утвърденото длъжностно разписание е в съответствие с Устройствения правилник на ИАЛ и разпределението на персонала в структурните звена на ИАЛ, съгласно приложението към чл. 11, ал. 3. За дирекция "Правно-нормативно осигуряване и управление на качеството" в ИАЛ са предвидени 7 щатни бройки. Толкова са и щатните бройки в дирекцията според длъжностното разписание в сила от 16.09.2014 г. Отпадането на отделите в структурата на дирекцията има за пряка последица съкращаването на двете позиции за началник отдел, което е компенсирано с увеличаване на броя на експертните длъжности и не може да бъде разглеждано като нарушение на материалния закон. Аргументите, че са съкратени и двете длъжности "началник на отдел" не кореспондират с обстоятелството, че е двата отдела премахнати като организационни звена, респективно и двете обособени позиции са премахнати заедно с присъщите им функции, независимо от запазването на общата функционалност и задачи на цялата дирекция. Правилно АССГ е обсъдил Устройствения правилник на агенцията и ПМС № 267/29.08.2014 г., с които е съобразено новото длъжностно разписание и е достигнал до извод, че оспорената пред него заповед е съобразена както с материалния закон, така и с целта на закона. Не е налице вътрешно или логическо несъответствие в мотивите на обжалваното съдебно решение. Решаващият съд много подробно и задълбочено е разгледал извършените структурни и персонални промени в ИАЛ, в резултат на което е достигнал до извод, че те съответстват на целта на закона за оптимизиране на структурата на администрацията. Неоснователни са оплакванията и относно разпределението на доказателствената тежест и допуснати нарушения при събиране на доказателствата по дело. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установяват всички относими факти и обстоятелства, а фактическите и правни основния за издаване на оспорената заповед са установени от представената административна преписка и заключението на вещото лице. Правилно АССГ е обсъдили и съпоставил длъжностното разписание, което е действало преди издаване на оспорената заповед с това, което е повод за издаването й. Действащото преди 16.09.2014 г. щатно разписание не би променило правните изводи относно наличието на реално съкращение на длъжността "началник отдел", заемана от касационната жалбоподателка и в този смисъл обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. На практика не е ясно възражението относно неприлагането на чл. 161 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и какви конкретни факти е следвало да приеме за установени АССГ, които да са относими към спора и защо следва да се приеме от непредставянето на други длъжностни разписания, че Заповед № РД-16-С-14-141/19.09.2014 г. е издадена без фактическо и правно основание след като тя съответства на описаните в нея документи и законови разпоредби. Настоящата съдебна инстанция счита, че Административен съд - София град обосновано е заключил, че заповед № РД-16-С14-141/19.09.2014 г. на изпълнителния директор на ИАЛ, с която е прекратено служебното правоотношение на Сабина Вълчинова Вълчинова- Карапетрова е издадена при наличие на материално правните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и правилно е отхвърлил подадената от служителката жалба като неоснователна. Липсват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, не е представлявана от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да й бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,