Решение № 4259 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2009 г.

Решение № 4259 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Тодоров Стойчев от гр. Ивайловград, чрез пълномощника му адв. Капасъзова, против решение № 206 от 15.07.2009 г., постановено по адм. дело № 265/2009 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменен отказ на кмета на община Ивайловград, в частта да бъде издадена заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ, за изземване на описания имот, от Иван Тодоров Стойчев, по искане на Кръстю Петков Хърсев, обективиран в писмо № 94К-83-4 от 16.04.2009 г., като в тази част преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. С втори диспозитив на същото решение е отхвърлено оспорването на същия акт по отношение отказа да се издаде заповед за изземване от Зафир Димитров Павлов от гр. Ивайловград и с трети диспозитив имащ характер на определение е оставено без разглеждане като недопустимо оспорването на отказа на кмета на община Хасково, да издаде заповед за изземване по искане на Кръстю Петков Хърсев, обективиран в писмо № 94К-83-2 от 23.03.2009 г., като в тази част е постановено прекратяване на производството. В петитума на касационната жалба се иска отмяна на решението изцяло, но видно от изложените в обстоятелствената част оплаквания, същите са насочени само против частта на решението, с която е отменен отказ за издаване на заповед за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ на описания имот от Иван Тодоров Стойчев, обективиран в писмо № 94К-83-4 от 16.04.2009 г. Именно посочената част на решението следва да се приеме за предмет на касационната жалба. В останалата част касаторът не притежава и правен интерес да атакува съдебното решение. В касационната жалба са развити доводи, които са квалифицирани като такива по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост на съдебния акт, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението. Ответникът - кметът на община Ивайловград не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Кръстю Петков Хърсев в подробно писмено възражение оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че оспорения отказ на кмета на община Ивайловград да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо № 94-К-83-4 от 16.04.2009 г., е административен акт, тъй като притежава всички белези по чл. 21, ал. 1 от АПК. По същество касационната жалба е неоснователна, касаторът ползва имота, без да е установил основанието за управляваната от него фактическа власт върху същия. Твърденията за извършена продажба на имота от страна майката на жалбоподателя, не са подкрепени с валидни писмени доказателства, поради което спрямо него правилно е приложена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Производството пред Административния съд - Хасково е образувано по жалба, подадена от Кръстю Петков Хърсев против две писма на кмета на община Ивайловград - № 94К-83-2 от 23.03.2009 г. и № 94К-83-4 от 16.04.2009 г., за които жалбоподателят твърди, че обективират отказ на кмета на община Ивайловград да издаде заповед за изземване по чл. 34 от ЗСПЗЗ, съответно от Иван Тодоров Стойчев и Зафир Димитров Павлов на имоти - лозе от по половин декар, от всеки един от тях. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и е приел за установено, че кметът на общината е издал първото писмо в отговор на искане на Кръстю Хърсев - вх. № 94К-83-3/2009 г. кметът да се разпореди и да издаде заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. В писмото кметът на общината е отговорил, че не може да издаде заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като е налице спор за собственост. Във второто писмо е посочено, че в имотите на жалбоподателя са извършени подобрения от ползувателите, които не са заплатени, поради което същите имат правата по чл. 72 от ЗС, т. е. имат право на задържане. Безспорно е по делото, че лицето, заявило искане за изземване се легитимира като собственик, на когото с решение № 931 от 04.12.1998 г. на ОСЗГ - Ивайловград е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имоти - лозе от 6.418 дка, пета категория м. "Старите лозя" - имот № 022111, както и лозе от 3.172 дка, същата местност - имот № 022112, към което решение са приложени и скици. С решение № 932 от 04.12.1998 г., по искане на Надежда Хърсева, ОСЗГ е възстановила правото на собственост в стари реални граници на имот - лозе от 1.897 кв. м, в м. "Стамболовата чешма" - № 020014. След подаване на искането за изземване, кметът на общината е назначил комисия, която в констативен протокол от 20.03.2009 г. е обективирала работата си от извършената проверка по отношение ползването на имотите, предмет на искането. За образуваното производство, кметът на общината е уведомил с писма всички лица, които са посочени като такива ползващи имотите - Зафир, Павел и Атнанас Павлови, Иван Стойчев и Иван Мавродиев, на които е указано да представят доказателства за право на ползване. Като такова доказателство е представен договор от 1972 г., за покупко-продажба, сключен между Стоя Хърсева от една страна и Борис Перчемлиев и Иван Тодоров Стойчев от друга, за продажбата на 1 дка лозе в м. "Старите лозя". Сделката не е изповядана по надлежния ред. При тези данни, съдът е приел, че отказът на кмета, обективиран в писмото от 16.04.2009 г. е незаконосъобразен, в частта касаеща Иван Стойчев. Молителят Хърсев се легитимира като собственик на имот № 022111, представляващ лозе, част от което се ползва от Иван Стойчев, който не е представил доказателства за наличие на правно основание за ползването, т. е. налице са всички основания за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Доводът в оспорения акт, че лицето има право на задържане е извън фактическия състав на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Защитата по § 4в, касае субектите, приравнени на такива по чл. 72 от ЗС - добросъвестни владелци. Наличието на подобрения не е правно основание за ползване. Освен това съдът е приел, че отказът в тази част е незаконосъобразен, тъй като в писмото не се съдържат и фактически и правни основания за издаването му, което е нарушение на изискването на чл. 59 от АПК. Актът е немотивиран. По тези доводи оспорения отказ, обективиран в цитираното писмо е отменен по отношение Иван Стойчев и преписката е върната на кмета на община Ивайловград за произнасяне. По отношение лицето Зафир Павлов съдът е счел, че оспорването е неоснователно, тъй като лицето, поискало изземване не се легитимира като собственик на имот № 20014, м. "Стамболова чешма", който е реституиран на Надежда Хърсева. В тази част оспорването е отхвърлено. По отношение писмото от 23.03.2009 г., съдът е приел, че жалбата на Кръстю Хърсев е просрочена, тъй като видно от искането му от 31.03.2009 г., същият е узнал за отказа от 23.03.2009 г., но не го е оспорил в срок. Жалбата е подадена на 07.05.2009 г. и е просрочена, тъй като е изтекъл четиринадесетдневния срок за обжалване. В тази част производството е прекратено. Както се посочи по-горе по отношение последните две части на решението не са постъпили жалби - касационна и частна, поради което същото е влязло в сила и е извън предмета на настоящото производство. Съдебното решение в оспорената част, предмет на контрол е недопустимо, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което съдът следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, независимо че в касационната жалба липсва подобно оплакване. Решението следва да бъде обезсилено в тази част. Съдът правилно е установил, че административното производство е започнало по искане на собственика с възстановено право на собственост - Кръстю Хърсев, но същото е обективирано в молба вх. № 94К-83-1 от 26.02.2009 г., а не както е приел съдът в молба № 94К-83-3/2009 г. (Кръстю Хърсев е подавал молби и жалби да различни органи, но едва с посочената молба е сезиран компетентния да издаде заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ кмет на община Ивайловград.) На основание сезирането (видно и от входящия номер на молбата, същата е първата такава адресирана до кмета на общината), компетентният административен орган - кмета на община Ивайловград е образувал административно производство, уведомил е с писма за неговото начало лицата, сочени в искането като ползуватели и е събрал доказателства. Назначена е и нарочна комисия, която е извършила проверка на имотите, като е посочила констатациите си в протокола от 20.03.2009 г. В резултат на производството, кметът на общината е постановил оспорения отказ, да издаде заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмото - № 94К-83-2 от 23.03.2009 г., като го е мотивирал, че не са налице основанията по цитирания текст от закона, тъй като е налице спор за собственост. Безспорно е също така, че молителят е получил посоченото писмо, тъй като същият го е цитирал в последващото си искане до кмета на общината, заведено с вх. № 94К-83-3 от 04.04.2009 г. (във входящия номер е допусната очевидна фактическа грешка, като е посочено, че същото е постъпило на дата 04.03.2009 г., което е невъзможно, тъй като видно от датата на изготвяне, поставена от автора му, то е от 31.03.2008 г., и в него е цитирано предходното писмо на общината от 23.03.2009 г., т. е. същото е постъпило на 04.04.2009 г.) Посоченото налага изводът, че именно това е административният акт, с който е приключило производството по искането за постановяване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗА, който акт подлежи на обжалване и е годен предмет на съдебен контрол. Жалбоподателят Хърсев, преди да подаде жалбата си до съда, е отправил цитираното второ искане до кмета на общината - вх. 94К-83-3 от 04.04.2009 г., в което отново подробно излага фактическата обстановка по отношение ползването и договорките относно процесните лозя, като в заключение иска кметът да прецизира своето решение, обективирано в писмото от 23.03.2009 г., като издаде заповед за изземване, или да мотивира отказа си, за да може молителят да го обжалва. В отговор на това искане е получено второто оспорено писмо № 94К-83-4 от 16.04.2009 г. При тези данни, неправилен е изводът на съда, че писмото от 16.04.2009 г. също обективира административен акт, който е годен предмет за съдебен контрол. Административният орган вече се е произнесъл с акт - писмото от 23.03.2009 г., като в последващото си писмо само уведомява молителят за последиците по отношение задържането на имотите от ползувателите. Писмото няма белезите на индивидуален административен акт, същото съдържа само обяснения и информация до молителя. Кметът на община Ивайловград вече се е произнесъл, като с второто писмо същият не е изразил друга воля, за да се приеме, че са налице белезите на акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият не би могъл да се произнесе повторно, след като вече е разрешил с отказ спорните взаимоотношения, а и не е сезиран с искане по чл. 99 и сл. от АПК или с друго такова искане, още повече че към посочения момент първото писмо все още не е оспорено. При това положение съдът е следвало да квалифицира като годен предмет на оспорване само отказът, обективиран в писмото от 23.03.2009 г., произнесен след редовно образувано и проведено административно производство, но не и писмото от 16.04.2009 г., което няма характер на административен акт, като в тази част прекрати производството като лишено от предмет. Вместо това съдът се е произнесъл по същество, по недопустима жалба, като е отменил писмото, с което е нарушил закона. Неправилни са и констатациите на съда за просрочие на жалбата по отношение писмото от 23.03.2009 г. Това е така, тъй като в същото не е посочено пред кой орган и в какъв срок писмото може да бъде обжалвано, при което е приложима нормата на чл. 140 от АПК, съответно считано от 04.04.2009 г., която дата следва да се приеме за достоверна за узнаване на акта, срокът за обжалване не е изтекъл. В тази част обаче, против решението, с което е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, имащи характер на определения не е подадена частна жалба и същите са влезли в сила, съответно са извън предмета на настоящото производство. По изложените съображения, решението като недопустимо в оспорената му част, произнесено по недопустима жалба, насочена против писмо, нямащо характер на административен акт и не подлежащо на контрол, следва да бъде обезсилено. В тази част производството по делото пред Административен съд - Хасково следва да бъде прекратено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,