Решение № 8671 от 7.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 648/2022 г.
ВАСIII отделение07.10.2022 г.докладчик т Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5388/15.09.2021 г., постановено по адм. д. № 3272/2021 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 да заплати на "Първа инвестиционна банка" АД, направените пред всички инстанции разноски в размер на общо 1170. 00 /хиляда сто и седемдесет/ лева. ОСЪЖДА "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране гр. София, ул. "Княз Дондуков" № 8-10, сумата от 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8671 от 7.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 648/2022 г., III о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Николов против решение № 5388/15.09.2021 г., постановено по адм. д. № 3272/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Ж-142/20.02.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение с твърдения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решението на КЕВР. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Първа инвестиционна банка" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), в представени по делото писмени бележки, чрез юрк. Ненков изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като съобрази чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД срещу Решение № Ж-142/20.02.2020 г., с което КЕВР на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката дава задължителни указания на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД в т. 1: В седемдневен срок от получаване на решението да анулира начислените количества електрическа енергия, отразени в "Справка за коригиране на сметката за електроенергия", изготвена на основание чл. 51, ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия – (ПИКЕЕ) и фактура с № 8227056314/5.11.2019 г., издадени за обект, находящ се на адрес: с. Брестовица с ИТН: 1469248; 2. В седемдневен срок от получаване на решението да издаде "Справка за коригиране на сметката за електроенергия" в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, въз основа на установеното в констативен протокол № 581548/23.10.2019 г.; 3. В седемдневен срок след извършените действия по т. 1 и т. 2 "Електроразпределение ЮГ" ЕАД да уведоми Комисията. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД срещу процесния акт на КЕВР. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че производството пред Комисията е образувано по жалбата на "Първа инвестиционна банка" АД за обект с ИТН 1469248, находящ се в с. Брестовица, с възражения срещу начислени количества електрическа енергия, обективирана във фактура № 8227056314/5.11.2019 г. Твърденията са били в насока, че обектът е трайно необитаем и сумата по фактурата е недължима. На основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, чл. 142 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЕВР е образувана преписка и е извършена проверка по документи. Установено е, че Комисията е изискала от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД мотивирано становище във връзка с изложените в жалбата твърдения. Електроразпределителното дружество е депозирало становище, обективирано в писмо с вх. № Е-13-262-7 от 23.01.2020 г., според което на 23.10.2019 г. негови служители са извършили проверка на обекта, от която е установено, че СТИ е пломбирано и монтирано в незаключено табло; входящият захранващ проводник на електромера е бил с разкъсана изолация на мястото, в което към него е бил присъединен минаващ по пода проводник, който водел към специално направена ниша в стената зад електромерното табло; не е била измерена консумация на енергия към момента на проверката. Съставен е констативен протокол, връчен на представител на дружеството. Въз основа на установената нередност електроразпределителното дружество е издало "Справка за коригиране на сметката за електроенергия" от 28.10.2019 г. на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и цитираната фактура.. Административният съд констатирал също, че след направен преглед и анализ на представените документи КЕВР е заключил, че "Електроразпределение ЮГ" ЕАД неправилно е приложило разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, като в случая е било необходимо издадената "Справка за коригиране на сметката за електроенергия" да е в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съдът след направен анализ на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като същият съдържа подробно изложение на всички факти и документи, които са взети предвид от КЕВР при изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая и за решаване на жалбата. Обосновал се е, че в случая при издаването на оспореното решение Комисията е спазила изискванията предвидени в Наредба № 3/21.03.2013 г., като при провеждане на административното производство и при постановяване на индивидуалния административен акт, не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД и му е възложил поисканите от ответните страни разноски. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от Комисията. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Безспорно е установено по делото, че електроразпределителното дружеството неправилно е приложило разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Видно от констативен протокол № 581548 от 23.10.2019 г. и от приложените доказателства в административната преписка, при проверката на процесния обект е констатирано, че в таблото е намерен кабел, който през автомат А2 отива към консуматорите без да преминава през средство за търговско измерване на електроенергия, т. е. консумираната ел. енергия по този кабел не се отчита от електромера. Обосновано съдът е приел за правилен и законосъобразен извода на КЕВР, че относимата разпоредба в случая е чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, именно с оглед на констатациите от проверката на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, отразени в цитирания констативен протокол. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ "При промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно осем часово натоварване". Безспорно в случая се касае за промяна на схемата на свързване на обекта така както е отразено и в самия констативен протокол. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Първа инвестиционна банка" АД претендира разноски за две първоинстанционни и две касационни производства. Представено е платежно нареждане за внесена държавна такса за обжалване на решение по адм. дело № 2952/2020 г., по описа на АССГ в размер на 370. 00 лева. Претендира се и възнаграждение за юрисконсулт за две първоинстанционни и две касационни производства. За процесуалното представителство следва да бъдат присъдени по 200. 00 лв. за инстанция или общо в размер на 800. 00 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При това положение в полза на "Първа инвестиционна банка" АД следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 1170. 00 лева. При този изход на спора искането на Комисията за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция е основателно, като касаторът следва да се осъди да заплати сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 147, ал. 2