Решение № 5506 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1624/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Георгиева, срещу Решение 10666 от 30.12.2024г., постановено по адм. дело 1148/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение 7136/18.06.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за бежанците и убежището /ЗУБ/ на О. В. И. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Със същото съдебно решение ДАБ при МС е осъдена да заплати и разноски в размер на 50 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - О. В. И., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез упълномощен представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на О. В. И., гражданка на Руска федерация, срещу решение 7136/18.06.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел за установено, че О. В. И. е родена на [дата] в гр.Заинск, Татарска АССР, Руска федерация, гражданка на Руска федерация, [заличен текст] по народност, вероизповедание [заличен текст], семейно положение - неомъжена, като личните данни са установени въз основа на представен руски национален паспорт. От бежанската история на кандидата за международна закрила е установено, че през месец декември 2023 г. е напуснала легално Русия със самолет за Турция и с положена туристическа виза на 14.12.2023г. с автобус е пристигнала в Република България. В проведеното с И. интервю, руската гражданка сочи, че е напуснала страната си на произход поради религиозни проблеми, като родителите й, брат й и сестра й са членове на [заличен текст]. Твърди, че цялото й семейството живее в Русия. От събрани в съдебното производство свидетелски показания, първостепенният съд е приел за доказано, че членове на организацията [заличен текст] са подложени на преследване в Русия по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ във връзка с чл. 8, ал. 5, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Административният съд приел, че са налице всички предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на О. И.. С обжалваното решение решаващият съд е отменил изцяло Решение 7136/18.06.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отхвърлена молбата на О. В. И. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените с решението указания. Настоящият състав на ВАС счита, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Настоящата инстанция намира, че напълно обосновано и в съответствие със събраните доказателства, административният орган е приел, че не се установява кандидатът да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Изнесените от И. данни не обосновават извод, че е налице основателен страх от преследване поради религиозна принадлежност към членовете на [заличен текст]. Въпреки твърденията в проведеното интервю за неколкократно задържане, не са представени доказателства, че спрямо кандидата за международна закрила са предприети действия от органите на реда в Русия въз основа на религиозната й принадлежност. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на И. е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се установява да е преследвана или да има опасност от преследване поради нейната раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Следва да се има предвид и това, че чужденката е дошла в България като е напуснала Руската федерация легално, с валиден паспорт без да са й оказвани каквито и да било пречки. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и, ал. 5 от ЗУБ, е дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно, ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. За да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Същевременно чуждата гражданка не е представила в административното производство никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е била задържана в полицейски участък, нито че е имала проблеми , свързани с религията си. Дори да е била задържана, обстоятелството че е била освободена, без да бъде съдена и осъждана, не е от законово предвидените основания за получаване на закрила по специалния закон. Липсват и доказателства И. да е подавала сигнали или оплаквания за незаконни действия на органите на реда в държавата по произход. Субективното възприятие за евентуална възможност за настъпване на преследване, непотвърдена по никакъв начин от доказателствата по делото не основава предоставянето на искания бежански статут. Липсата на основанията, предвидени от нормата на закона обосновават неправилността на обжалваното решение и законосъобразността на оспорения пред съда административен акт в тази му част. Обоснован е и изводът на административния орган, че спрямо кандидата не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В този смисъл основателно в касационната жалба са наведени твърдения, че в мотивите на първоинстанционното решение са изведени изводи за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата за международна закрила. Решението е неправилно и в частта, с която Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е осъдена да заплати в полза на Административен съд Бургас разноски в размер на 50 лева. Съгласно чл. 92 ЗУБ производствата се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи. В конкретния случай разноските възложени в тежест на ДАБ при МС са сторени за изплатено възнаграждение за назначен преводач, което не попада в изключението по посочената разпоредба. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение