Решение № 6398 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2009 г.

Решение № 6398 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ивайло Ангелов", представляван от Ивайло Ангелов Тодоров, срещу решение от 22.06.2007 г. постановено по адм. д. № 1799/04 г., по описа на Софийски градски съд (СГС), АО, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Данъчно ревизионен акт (ДРА) № 1214/23.01.2004 г., издаден от Галина Христова Иванова, ръководител на екип в ТДД - гр. Перник, потвърден с решение № 629/31.03.2004 г. на Директора на РДД, гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че направените разходи не са свързани с реклама на дейността му, тъй като е използвал рекламни стикери с логото на фирмата върху всички закупени от него предмети. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, чрез проц. си представител юрк. Петрова оспорва жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ДРА No 1214/23.01.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Перник, потвърден с решение № 629/31.03.2004г на Директора на РДД, гр. София., в частта относно определените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода 1998-2000 г. в размери съответно 7694.82 лв., 724.55 лв. и 1214.86 лв. и лихви в размер общо 913.30 лв. Относно преобразуване финансовия резултат от дейността на търговеца с непризнати разходи за офис за 1998, 1999 и 2000 г., съдът е приел, че за процесните години ДЗЛ е подавало данъчни декларации по ЗОДФЛ като е декларирало доходите от дейността си като едноличен търговец. За извършени разходи за ел. енергия (топлоенергия, телефон и вода са издавани фактури на името на физическото лице. С общата стойност на тези разходи е увеличен финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО и е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ и начислени лихви за просрочие. От правна страна съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ и чл. 5, т. 11 от ЗСч. (отм.) и е приел, че с оглед изискванията за реквизити на фактурата визирани в чл. 8, ал. 1, т. З ЗСч. (отм.) се установява, че ЕТ не е посочен в тях, поради което не могат да бъдат признати за разход на търговското предприятие В частта относно не признати разходи за реклама за периода 1999 г.-2001 г. и преобразуване финансовия резултат в посока увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО с непризнатите разходи, съдът е приел, че от представените фактури за покупка на възпоминателни монети, парфюми и техни производни, козметични стоки, се налага извода, че същите не могат да са рекламни материали на конкретния едноличен търговец и разходите за тях не са разходи за реклама. Позовава се и на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, съгласно което разходите, направени за закупуване на процесните стоки не са рекламни елементи или част от рекламно средство. Възпоминателните монети са с нумизматична стойност и могат да се възприемат като рекламен сувенир само ако върху монетата са гравирани данни и изображения на фирмата, което в случая не е налице. Парфюми, дезодоранти и други козметични средства могат да са реклама на марката или фирмата, произвеждаща тези артикули, но не и за рекламни материали на всяка друга фирма чрез залепване на стикери. Вещото лице е определило допълнително залепения стикер за рекламно средство, но не и козметичните средства, върху които е залепен. От правна страна съдът се е позовал на разпоредбата на § 1, т. 21 от ДР на ЗКПО, съгласно която "разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги посредством материали, публикации (списания, вестници, каталози, алманаси, проспекти, указатели, справочници), радиопредавания, обяви, телевизионни клипове, рекламни предавания и др. ". Тези разходи са текущ разход на предприятието и не подлежат на данъчно регулиране, какъвто не е настоящия случай поради което и законосъобразно е увеличен финансовия му резултат. Решението е правилно. Въз основа на събраните в съответствие със съдопроизводствените правила, съдът е установил правилно релевантните факти по делото и е достигнал до правилно приложение на закона. Относно преобразуване финансовия резултат от дейността на търговеца с непризнати разходи за офис за 1998, 1999 и 2000 г., не са изложени конкретни доводи в касационната жалба. Правилно съдът е приел, че фактурите свързани с разходите за поддръжка на жилището, използвано частично за офис, са издадени на ФЛ, а не на ЕТ, поради което и законосъобразно с тази стойност е увеличен финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО и е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ, ведно с лихви за просрочие. Относно преобразуване финансовия резултат 1999 г.-2001 г. в посока увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО с непризнатите разходи за реклама, правилно съдът е приел, че направените от касатора разходи не попадат в приложното поле на определението за реклама дадено в § 1, т. 21 от ДР на ЗКПО (отм.). Съгласно посочената разпоредба "разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги посредством материали, публикации (списания, вестници, каталози, алманаси, проспекти, указатели, справочници), радиопредавания, обяви, телевизионни клипове, рекламни предавания и др. " Безспорно установено в конкретния случай е, че направените разходи от касатора са за покупка на възпоминателни монети, парфюми и техни производни, козметични стоки, върху които е поставял допълнително залепен стикер с логото на фирмата си. Така както е установено и от заключението на вещото лице, за разходи за реклама може да бъдат признати само тези извършени във връзка със рекламния стикер, но не и за закупуване на парфюми, дезодоранти и други козметични средства, както и възпоминателните монети. С оглед на изложеното са неоснователни доводите в касационната жалба, че с поставянето на рекламното лого на фирмата върху друг предмет, то последния се превръща в рекламен подарък, тъй като противоречи на разпоредбата на § 1, т. 21 от ДР на ЗКПО (отм.). Претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като юристконсултско възнаграждение е присъдено от първоинстанционния съд и за настоящата инстанция такова не се дължи, предвид разпоредбата на чл. 161, изр. последно от ДОПК Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение