Решение № 1717 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6141/2014 г.

Решение № 1717 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6141/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по две касационни жалби, съответно на Директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Варна, чрез процесуален представител юрк. С. Костова, и на Тодор Игнатов Игнатов, Лиляна Георгиева Костова и Надка Георгиева Славова, чрез пълномощник адв. Д. Петров, против решение № 591 от 14.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3404/2013 г. по описа на Административен съд Варна. И в двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като с касационната жалба на Директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Варна се жали решението в частта, с която искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е уважен, а с втората касационна жалба - на Тодор Игнатов Игнатов, Лиляна Георгиева Костова и Надка Георгиева Славова, се обжалва решението в частта, с която исковата им претенция е отхвърлена до пълния й претендиран размер. От страна на процесуалния представител на Директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Варна е направено искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), съдът е осъдил Областна дирекция "Земеделие" гр. Варна да заплати съответно на: Тодор Игнатов Игнатов сумата от 2446,42 лв., за периода от 10.01.2012 г. до 10.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.09.2013 г. до окончателното й заплащане, като в останалата му част до претендирания му пълен размер от 6000 лв. искът е отхвърлен. Лиляна Георгиева Костова сумата от 611,61 лв., за периода от 10.01.2012 г. до 10.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.09.2013 г. до окончателното й заплащане, като в останалата му част до претендирания му пълен размер от 1500 лв. искът е отхвърлен. Надка Георгиева Славова сумата от 611,61 лв., за периода от 10.01.2012 г. до 10.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.09.2013 г. до окончателното й заплащане, като в останалата му част до претендирания му пълен размер от 1500 лв. искът е отхвърлен. Също така след компенсация на възнагражденията за разноски и адвокат, съответно юрисконсулт, съдът е присъдил и дължимите разноски. При разглеждането и решаването на спора са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно и обосновано при разглеждането на конкретния казус съдът е направил аналог с нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. В настоящият случай претендираните вреди са за имуществени вреди, претърпени от Костадина Георгиева Игнатова във връзка със заповед № РД12-10-18/10.01.2012 г. на Директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Варна, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" и утвърдено длъжностно разписание (ДР) на ОД "Земеделие" - Варна, в сила от 30.12.2011 г., е прекратено служебното й правоотношение за длъжност "главен експерт" с ранг I младши в ОДЗ - Варна, Главна дирекция "Аграрно развитие". Горецитираната заповед е отменена с решение № 1130/27.04.2012 г. по адм. д. № 487/2012 г. по описа на Административен съд Варна, което е потвърдено с решение № 8761/17.06.2013 г. по адм. д. № 7498/2012 г. на Върховния административен съд. Костадина Георгиева Игнатова е починала на 10.11.2012 г., а нейни наследници са съответно ищците по делото - Тодор Игнатов Игнатов (съпруг), Лиляна Георгиева Костова и Надка Георгиева Славова (сестри). Именно поради качеството си на наследници на Костадина Георгиева Игнатова ищците имат право да претендират присъждане на парично обезщетение - имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл всеки държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено незаконно, има право на обезщетение за времето, през което не е на служба поради прекратяването. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. (в редакцията й от 1.07.2012 г.) предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Костадина Георгиева Игнатова е отменена по съдебен ред, като окончателното решение на съда е влязло в законна сила на 17.06.2013 г. - т. е. към тази дата за нея (наследниците й) възниква правото да иска обезщетение относно незаконосъобразната заповед. Следователно обезщетението, което следва да се присъди е за период от 6 месеца, а не за период от 10 месеца, поради изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в сила от 1.07.2012 г., както и правилно е постановил административният съд. Посочената разпоредба е материалноправна, поради което изменението й няма обратно действие, а действа занапред т. е. към правоотношения които са възникнали след 1.07.2012 г. Правилно административният съд, позовавайки се на приетата и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, е определил размера на дължимото по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение на наследниците на Костадина Георгиева Игнатова. Посочено е, че размерът на обезщетението за незаконосъобразното уволнение на Костадина Георгиева Игнатова за 6 месеца е 5464,80 лв. Правилно съдът е намалил обезщетението със сумата на вече изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, което е в размер на 1795,16 лв. Така сумата за дължащото се обезщетение възлиза в размер на 3669,64 лв. Законосъобразно съдът е отхвърлил искането за прихващане със сумата, съставляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. В тази връзка не може да се сподели становището на Директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Варна, поддържано и в касационната жалба, че при признаване на уволнението за незаконно, изплатеното обезщетение за неспазено предизвестие е с отпаднало основание и подлежи на връщане. Правото на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл цели да обезщети държавния служител за периода, през който същият би получил заплатата, ако беше спазено предизвестието за прекратяване на служебното правоотношение. Това обезщетение се дължи без значение дали заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не може да обезщети вредите на държавния служител поради неспазено предизвестие - т. е. двете обезщетения имат различно предназначение, поради което няма основание за прихващане на изплатената сума за неспазено предизвестие със сумата, полагаща се за оставане без работа. В този смисъл е и съдебната практика - решения по адм. д. № 8104/2011 г., адм. д. № 968/2012 г., адм. д. № 5347/2012 г., адм. д. № 8718/2012 г., адм. д. № 15890/2013 г. на Върховния административен съд. Като е приел горното, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на Директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Варна за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,