Решение № 11798 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. против решение 2909 от 30.04.2024 г. по адм. дело 1470/ 2024 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед РНИ-123-РД09-285/20.06.2023г., издадена от кмета на район Нови Искър, Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на кмета на район Нови Искър, Столична община, да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът кметът на район Нови Искър, Столична община, не оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Х. А. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Х. А. против заповед на кмета на район Нови Искър, Столична община, с която на основание чл. 193, ал. 3 ЗУТ е учредено възмездно и срочно, до прилагане на уличната регулация от о.т. 222- о.т.230, право на прокарване на нова кабелна линия през собствения му ПИ с идентификатор 48393.4990.659 външно електрозахранване с кабели СрН20 кW до ПИ с идентификатор 48393.4990.1197, собственост на Д. Д., за електрозахранване на нов БКТП kVA/20kV на Цех за метални изделия едноетажно производство, складово хале, съгласно приложената схема, при заплащане на обезщетение в размер на 3608.00лв. Съставът на административния съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Съдът излага съображения, че между касатора, по чието заявление е образувано административното производство и собственика на ПИ с идентификатор 48393.4990.659 М. Х. А., ответник по касационната жалба, не е постигнато съгласие за прокарване на външно електрозахранване с кабели СрН20 кW през ПИ с идентификатор 48393.4990.659 до ПИ с идентификатор 48393.4990.1197, УПИ V-776, кв. 48, по плана на [населено място] (нот. покана от м. 11.2022г. и протокол), както и че условията за ползване и застрояване на служещия имот няма да бъдат нарушени, тъй като трасето на кабелната линия преминава през част от ПИ с 48393.4990.659, която по действащия ПУП попада в улична регулация. Въпреки това, съставът на административния съд приема, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като в нарушение на чл. 193, ал. 3 ЗУТ, не е установено, че избраният от органа вариант за прокарване на кабелна линия външно електрозахранване през ПИ 48393.4990.659, съответства в най- голяма степен на целта на акта, както и че друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Изводът на административния съд за отмяна на заповед РНИ-123-РД09-285/20.06.2023г., издадена от кмета на район Нови Искър, Столична община, е неправилен и не са споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ЗУТ регламентира учредяване на право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот, когато съгласие между собствениците на поземлените имоти не е постигнато и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Възприетата от първоинстанционния съд теза, че съществува друг по целесъобразен вариант за прокарване на кабелната линия се основава единствено на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. От страна на съдебния състав не е съобразено, че експертът посочва хипотетична възможност кабелната линия да бъде прокарана през други имоти, но не представя проект за друго икономически целесъобразно техническо решение за прокарване на отклонението, тъй като в този смисъл задача не му е поставена. Следователно обратно на направения от съда извод, в случая липсват доказателства за наличие на друг по- целесъобразен технически вариант за прокарване на кабелната линия. При отсъствието на доказателства за релевантните за правилното решаване на спора факти, заключението на административния съд за противоречие на заповедта с разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ЗУТ се явява незаконосъобразно. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато посоченото в касационната жалба нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен. С оглед необходимостта от изясняване на спора от фактическа страна и събиране на доказателства, което не може да бъде направено в касационното производство съгласно чл. 220 АПК, делото следва да бъде върнато Административен съд София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази изложеното по-горе и включително чрез използване на специални знания да събере доказателства относно наличието или отсъствието на по- целесъобразно техническо решение за прокарване на кабелна линия за електрозахранване на ПИ с идентификатор 48393.4990.1197, УПИ V-776, кв. 48, [населено място], след което и въз основа на всички събрани доказателства да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед. С оглед изложеното и съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото Административен съд София - град следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,