Решение № 9254 от 4.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), чрез юрк. Йорданов, срещу Решение 7274 от 01.12.2022 г., постановено по адм. дело 8339/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С1629-0082636 от 15.08.2022 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че от ЗПАМ не става ясно какво е извършеното нарушение. Твърди се, че доставката по нивомер в резервоар 1 не е постъпила към момента на проверката 26.05.2022 г. Изложени са доводи, че при безспорно установено неизпълнение на задължението за подаване на данни по документ за полученото гориво по съответната доставка, правилото на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) по императивен начин разпорежда прилагането на ПАМ. Развити са подробни съображения за определяне на срока на ПАМ в съответствие с принципа за съразмерност и с целите на закона. Според касатора допълнителен аргумент за определяне на срока на ПАМ е и обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност. Иска решението да бъде отменено, а ЗПАМ да бъде потвърдена. Претендира се присъждане на разноски по делото и в съдебно заседание при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар. Ответникът Ник Мар Плюс ЕООД, представляван от адв. Илиева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е ЗПАМ ФК-С1629-0082636 от 15.08.2022 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС на Ник Мар Плюс ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството бензиностанция SV OIL, находяща се в гр. София, ул. Река Велека 8, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 1 месец. По делото не е било спорно, че на 07.04.2022 г. има вливане на 1854,09 литра бензин А95Н по служебен бон 0184399/07.04.2022 г. и на 93,67 литра бензин по служебен бон 0184402/07.04.2022 г., при които НИС връща съобщения: Неуспешно. Системата в момента недостъпна. При въвеждане на документалната доставка по АДД 6808973/07.04.2022 г. на 2013 литра бензин А95 по служебен бон 0184405/07.04.2022 г. е получено съобщение Неуспешно. Системата в момента е недостъпна. Констатирано е, че доставката по документ е въведена успешно на 22.04.2022 г., видно от служебен бон 0190141/22.04.2022 г., но в сървъра на НАП липсват данните от НИС за постъпилото количество гориво в резервоар 1 (бензин А95Н) - 1947,76 литра. За да отмени издадената заповед за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че приложението на материалния закон не може да бъде проверено, поради неясно описаната в заповедта фактическа обстановка, което е довело до нейната необоснованост. Според съда, нарушени са изискванията за форма и съдържание на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция намира изводите му за обосновани и законосъобразни, формирани след подробна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. По своята правна същност, съгласно чл. 22 ЗАНН, принудителната административна мярка няма санкционен характер, а има за цел предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях. Мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. Правилна е преценката на съда, че от изложените в заповедта фактически установявания и мотиви не става ясно точно какво е извършеното от дружеството нарушение, за което е наложена ПАМ. Мотивите на съда в тази насока се споделят от настоящия касационен състав и съгласно чл. 221, ал. 2 АПК не следва да се повтарят. В допълнение следва да се посочи, че от представената пред административния съд служебна бележка, издадена от директор на дирекция Информационни системи и електронно управление е видно, че на 07.04.2022 г. не са установени периоди на неналичност или прекъсвания на работата на информационната система на НАП, но видно от ЗПАМ при вливане на посочените количества бензин на същата дата НИС е върнала две съобщения: Неуспешно. Системата в момента недостъпна. Административният орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението, че неполучаването на данни от НАП на 07.04.2022 г. се дължи на бездействие на дружеството. В процесната заповед е посочено, че доставката по документ е въведена успешно на 22.04.2022 г., видно от служебен бон 0190141/22.04.2022 г., но в сървъра на НАП липсват данните от НИС за постъпилото количество гориво в резервоар 1 (бензин А95Н) - 1947,76 литра. От приходните органи не се сочат конкретни действия или бездействия, с които дружеството е възпрепятствало подаването на данните към НАП, поради което неправилно е прието, че липсата на такива в съответните сървъри е в резултат на неправомерно поведение на Ник Мар Плюс ЕООД. След като дружеството е изпълнило задължението си да въведе успешно доставката по документ на 22.04.2022 г., което изрично е установено от административния орган, то липсата на данни в сървъра на НАП от НИС не може да обуслови извод за извършено от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. По гореизложените съображения решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция е основателно. Възражението на касатора за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. е основателно. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и обема на процесуалното представителство пред касационната инстанция, на ответната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за касационната инстанция съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Административният съд е присъдил разноски в полза на Ник Мар Плюс ЕООД за първоинстанционното производство, поради което искането на дружеството в тази насока е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение