Решение № 2119 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2023 г.

Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Контеса Комерс ЕООД чрез процесуален представител, против решение 3537/31.05.2023г., постановено по адм. дело 2689/2023г. на Административен съд София - град, с което е изменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-С2058-0132600/01.03.2023г., издадена от началник "Оперативни дейности" София в главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на НАП, като е намалена продължителността на ПАМ Запечатване на търговски обект магазин за обувки, находящ се в гр. София, [улица] забрана за достъп до него от 14 дни на 3 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че процесната заповед е немотивирана що се касае до срока за налагането и, като съдът не е взел предвид това и е намали срока на мярката неправилно. Твърди се, че при издаване на заповедта са нарушени принципът на съразмерност и пропорционалност, като наложения срок надхвърля необходимостта от постигането на заложените в чл. 22 от ЗАНН цели. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорената ЗПАМ. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП оспорва жалбата, като по наведени в писмено становище доводи се моли за оставяне в сила на съдебния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Обект на проверка от АССГ е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2058-0132600/01.03.2023г., издадена от началник "Оперативни дейности" София в главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на НАП. Не се оспорва, че на 10.02.2023г. в 12.45ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин за обувки, находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от дружеството-адресат на ЗПАМ. От проверяващите е извършена контролна покупка на дамски обувки, на стойност 135лв., заплатени в брой, за което не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство на обекта. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка 0132600/10.02.2023г. на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд ЗПАМ, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да измени размера посочен в оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и че е налице допуснато нарушение от търговеца с оглед неиздаване на касов бон при извършена покупка, въпреки вмененото му задължение за това предвид нормата на 186, ал. 1, т. 1, бук. а вр. чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Съдът е приел, че наложената мярка съответства на целта на закона, но не е спазен принципът на съразмерност посочен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Според решаващия съд законодателя е предоставил на органа да извърши преценка относно срока на налаганата ПАМ, който е в размер до 30 дни, като именно не е извършена преценка на тежестта на нарушението с наложения срок, поради което се налага и редуцирането му до по-малки размери. Прието е, че магазина не е голям, нито оборота му е значителен, нито са налице данни за лоша организация в него, което да налага определяне на мярката към средния срок, посочен в закона. Решение е неправилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. "а" са свързани с неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай правилно АССГ е приел, че с бездействието си да издаде касов бон при извършена продажба търговецът е осъществил състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗДДС, за което нарушение му се следва издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка. Спорът между страните по делото се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Законодателят в чл. 186, ал. 1 ЗДДС е регламентирал, че този срок се налага от органа по приходите до 30 дни. Настоящият касационен състав намира за основателни доводите на касатора, че неправилно административният съд е приел, че заповедта е мотивирана до степен непротиворечаща за налагане на определен срок, който не е съобразен единствено с тежестта на извършеното нарушение. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка обаче органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Задължението на административния орган да изложи мотиви за срока произтича от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение да не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви за извършеното нарушение което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения срок и съответствието му с целта на закона, както основателно посочва и касаторът. В акта са изложени общи, бланкетни изводи, като по този начин не става ясно как е формирана волята на издателя на акта да определи срока на мярката около средния предвиден от законодателя в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, като не се установява кои обстоятелства са приети за значими и каква е тяхната тежест. При така установеното следва да се приеме, че в оспорената заповед за налагане на ПАМ липсват мотиви относно продължителността на срока на мярката, което препятства съда да осъществи дължимата проверка за съответствието на определения от административния орган срок с целта на закона, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Неправилно АССГ е приел, че има правомощия, предвид нормите на чл. 5 и чл. 6, ал. 2 от АПК да редуцира определената в оспорената ЗПАМ продължителност на наложената мярка. В константната си практика ВАС приема, че съгласно чл. 169 от АПК, при установяване че административен орган действа в условията на оперативна самостоятелност, както е в конкретния случай, на съдебна проверка подлежи дали този орган е разполагал с такава самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административния акт. При установяване, че издателя на акта действа в оперативна самостоятелност, съдът няма правомощия да определи вместо него срока на действие на наложената принудителна административна мярка, той може само да я отмени, при преценка, че акта е незаконосъобразен. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и са налице сочените от касатора отменителни основания, което води до отмяна на постановеното от него решение. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Решението в частта за разноските следва да бъде оставено в сила, тъй като в тази му част липсва подадена касационна жалба. Предвид изхода на делото, следва да се присъдят разноски на касатора за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, в претендирания размер, който не надвишава минималния такъв посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004г., след изменението и в ДВ бр. 88/2022г., с оглед на това, че се касае за процесуално представителство по административно дело без определен материален интерес. Следва да се присъдят и разноските за платена д.т. по жалбата. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение.