Решение № 12578 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7701/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. К. Т. от гр. Казанлък, подадена чрез пълномощника адв. Йорданов, срещу решение 2389 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело 17/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121к-12626/06.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Допълнителни доводи се излагат и в приложени по делото писмени бележки. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът министър на вътрешните работи, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Бучкова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Г. Т., против заповед 8121к-12626/06.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. първо и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи /МВР/ за заеманата от него длъжност разузнавач V степен в група Противодействие на криминалната престъпност териториална на сектор Криминална полиция при Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ Стара Загора. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Прието е от съда още, че в случая дисциплинарното разследване е приключило в четиримесечния срок по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, а решението за реализиране на дисциплинарна отговорност е взето в двумесечния срок по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 196 от ЗМВР, от постъпване на материалите при наказващия орган, като е спазен и двугодишният срок за издаване на заповедта, считано от датата на извършването на нарушението - 17.05.2023 г. Съдът е приел също така, че заповедта е постановено и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Според административния съд в случая в хода на дисциплинарното производство на жалбоподателя е била предоставена възможността да изложи своята версия на събитията, станали основание за ангажиране на отговорността му, като последните му писмени обяснения са дадени, след като се е запознал с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство, а тези обяснения са обсъдени както от дисциплинарно-разследващия орган в становището, с което преписката е изпратена по компетентност, така и от самия дисциплинарно-наказващ орган в оспорената заповед. Съдът е обосновал и извод, че действията на жалбоподателя, нарушаващи ЗМВР и Етичния кодекс на държавните служители в МВР, са обстоятелствено описани в заповедта и предшестващата я обобщена справка, като е посочено, че жалбоподателят се е възползвал от служебното си положение на полицейски служител и при извършване на проверка е злоупотребил с правомощията си, като е взел две от общо шест банкноти с номинал 50 лева и електронен стаен часовник с камера, SD карта памет и батерия, с което е получил облага, която не му се следва. Прието е от съда, че в конкретния случай с поведението си на 17.05.2023 г. при извършването на проверката в имота, находящ се в землището на [населено място], жалбоподателят е нарушил нормите на чл. 146, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от ЗМВР, във вр. с т. 15, т. 17, б. в, т. 19, т. 20 и т. 42, като квалифицирайки поведението му като нарушение на същите, ответникът е подвел под правилната квалификация установените факти, като ги е обвързал с материалноправните разпоредби на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР. Съдът приема още, че от приложените към административната преписка писмени доказателства под формата на обяснения, сведения, докладни записки и протоколи за извършени процесуалноследствени действия, в които се възпроизвеждат събитията на 17.05.2023 г., както и от ангажираните пред настоящата инстанция гласни и писмени доказателства, не се установява различна фактическа обстановка от тази, която е приета за установена от дисциплинарната комисия и наказващия орган, и така събраният доказателствен материал еднопосочно и безпротиворечиво установява, че на 17.05.2023 г. жалбоподателят, при изпълнение на служебните си задължения и възползвайки се от правомощията си на полицейски служител, е придобил държането върху чужди движими вещи, с което е получил облага, която не му се следва. Съдът не кредитира тезата на жалбоподателя за наличие на конспиративен сценарий и подхвърляне на парите от трето лице, доколкото същата не е подкрепена от каквито и да било обективни данни по делото. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод, че служителят с поведението си e използвал своето служебно положение за лична облага нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ от ЗМВР, както и че е нарушил посочените от наказващия орган разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и е уронил престижа на МВР, доколкото действията на този служител действително са станали публично достояние, като всички медийни публикации, свързани със случая, съдържат негативни констатации, свързани именно с обстоятелството, че служител на МВР е нарушил закона. За неоснователно административният съд е приел възражението на жалбоподателя за обусловеност на приетото за извършено нарушение от приключването на образуваното наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт поради покриване на установените от наказващия орган факти с престъпен състав, в случая този на чл. 195 от НК, доколкото производството по налагане на дисциплинарно наказание е самостоятелно по аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, различно от това за реализиране на наказателната отговорност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, като в тази връзка се явяват неоснователни доводите на касатора за неспазване на срока по чл. 195 от ЗМВР, поради това, че дисциплинарно-наказващият орган още на 17.05.2023 г. е узнал кой е нарушителя, както и с оглед връчването на заповедта на 13.10.2023 г. Според разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, което се смята за установено когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от дисциплинарното производство са изпратени от дисциплинарно-разследващия орган със становище рег. 349р-27631/11.08.2023 г. до дисциплинарно-наказващия орган, който е издал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на 06.10.2023 г. С оглед на това следва да се приеме, че най-рано на 11.08.2023 г. материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно-наказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР и на тази дата е установено нарушението и нарушителя, следователно с издаването на оспорената заповед на 06.10.2023г. са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства е видно също така, че дисциплинарното производство е проведено и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения и да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и не се установяват по делото сочените в касационната жалба нарушения. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че при неприключило с влязла в сила осъдителна присъда наказателно производство към момента на образуване на дисциплинарното производство в случая е нарушена презумцията за невиновност. В случая дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, а не на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност/. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер е основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, какъвто настоящият случай не е. Дисциплинарната отговорност на касатора е ангажирана за неизпълнение на разпоредбите на закона, както и нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е довело до уронване престижа на службата. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от "друг вид отговорност" за същото деяние. В този смисъл е и Тълкувателно постановление 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по тълк. дело 4/2007 г. Обосновано административният съд е приел също така, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани по отношение констатираните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон при ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното от дисциплинарно-наказващия орган нарушение, а именно че на 17.05.2023 г. инспектор Т., използвайки служебното си положение на полицейски служител, при участие в извършена проверка в помещение, обособено за живеене, е злоупотребил с правомощията си при изпълнение на задълженията си по чл. 67 от ЗМВР, като е взел две от общо шест банкноти с номинал 50 лева и електронен стаен часовник с камера, които не му се следват, за което поведение правилно е било прието от дисциплинарно-наказващия орган, че осъществява фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР използване на служебното положение за лична облага. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано и като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15, т. 17, б. в, т. 19, т. 20 и т. 42. Извършените от касатора действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от касатора става достояние на широк кръг от хора представители на прокуратурата по повод образуваното следствено дело и на служители от структурите на МВР, както и на неограничен брой граждани чрез многобройни публикации в средствата за масово осведомяване, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка съдът е обсъдил нарушението на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като подробно го е разгледал и в контекста на Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ВАС, като правилно е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. Обстоятелствата, свързани с това по какъв начин поведението на касатора е станало публично известно и дали той е бил съпричастен към довеждането до знанието на обществото на извършеното от него деяния, е ирелевантно при преценката налице ли е уронване престижа на службата. Поради това настоящата инстанция приема, че действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, обосноваващи за дисциплинарно-наказващия орган, действащ при условията на обвързана компетентност, налагане на най-тежкото наказание, а доводите на касатора, че не е допуснал описаното нарушение, следва да се приемат за неоснователни. Както и правилно приема административният съд, възраженията на жалбоподателя относно откриването на банкнотите в неговата фактическа власт не са подкрепени от каквито и да било доказателства, които да оборят установяванията в рамките на дисциплинарното производство, както и дори да не са налице категорични данни, че именно той е взел часовника, то намирането на банкнотите у него е достатъчно основание за ангажиране на отговорността му. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Тежестта на доказване е разпределена от съда съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като за попълване на делото с доказателства на страните са дадени изрични указания. Решението е постановено след обсъждане съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 39, ал. 1 от АПК, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,