Решение № 7365 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2011 г.

Решение № 7365 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2011 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ТЕЦ Варна" ЕАД, със седалище в с. Езерово, обл. Варна, против т. I. 4 от решение № Ц-022/29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което е утвърдена цена за енергия без ДДС, по която "ТЕЦ Варна" ЕАД продава електрическа енергия на обществения доставчик в размер на 83,59 лв./МВтч, считано от от 1.07.2011 г. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗЕ и Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия (НРЦТЕ) и в несъответствие с целта на закона. Моли решението да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата и незаконосъобразност на решението. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено следното: Между "ТЕЦ Варна ЕАД" и "НЕК" ЕАД е сключен договор № ИД-988/29.08.2006 г. за предоставяне на студен резерв и допълнителни услуги във връзка, с който се утвърждават отделно цена за разполагаемост и цена на електрическа енергия. Утвърдената цена за разполагаемост е за петгодишен регулаторен период, която периодично се изменя съобразно Насоките за регулиране на българските електропроизводствени дружества. Цената за разполагаемост е утвърдена с решение Ц-018/28.09.2006 г., считано от 6.10.2006 г. С последващи решения на ДКЕВР цената е коригирана с индекс на инфлация, коефициент за подобряване на ефективността, възвращаемост на нововъведени активи (извършени инвестиции) и разходи за амортизация на тези инвестиции. Поради изтичане на поредния ценови период дружеството е подало заявление с вх. № Е-13-15-2/30.03.2011 г. за утвърждаване на цена за електрическа енергия, считано от 1.07.2011 г. с което е поискало да бъде утвърдена по-висока цена на електрическата енергия в размер на 92,76 лв./МВтч., която е изчислена на база увеличени променливи разходи на 170 789 хил. лева в това число: гориво за производство 169 447 хил. лв., консумативи - 697 хил. лв. и нетна електрическа енергия - 1 841 100 МВтч. и нетна електрическа енергия 1 407 120 МВтч. Цената на електрическата енергия, произвеждана от "ТЕЦ Варна" ЕАД е утвърдена с т. I. 4 от решение № Ц-022/29.06.20101 г., считано от 1.07.2011 г. С доклад, изготвен от директори на дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, са обсъдени заявленията и предложените цени, като е направен анализ на предложенията, на финансовите резултати от дейността на дружеството, на основните ценообразуващи елементи, на заявените и направени инвестиции и технически анализ. На закрито заседание, проведено на 25.05.2011 г. ДКЕВР е приела доклада на експертите и е насрочила открито заседание за разглеждането му на 31.05.2011 г., след което същият е публикуван на страницата на комисията в интернет. На проведеното открито заседание на 31.05.2011 г. е разгледан доклада на работната група и прието решение за насрочване на закрито заседание на 6.06.2011 г. за приемане на проект на решение относно утвърждаване на цени на електрическа енергия в сектор "Електроенергетика", считано от 1.07.2011 г. Жалбоподателят е възразил срещу проекта за решение с писмено възражение вх. № Е-13-15-3/3.06.2011 г., в което е посочил, че предложените от ДКЕВР цени не отговарят на реалното икономическо функциониране на дружеството. На проведеното на 6.06.2011 г. закрито заседание комисията е приела проекта за решение и е насрочила общественото му обсъждане на 10.06.2011 г., което е обявено на страницата на комисията в интернет и на което са поканени представители на заинтересованите страни (протокол № 91/6.06.2011 г.). На проведеното обществено обсъждане на проекта за утвърждаване на цени на електрическата енергия са присъствали представители на министерства, ведомства, обществени и синдикални организации, на които е дадена възможност да изразят становище в 14-дневен срок от обсъждането (протокол от 10.06.2011 г.). На проведеното на 29.06.2011 г. закрито заседание ДКЕВР е взела предвид изготвените до момента доклади, становища, данните от общественото обсъждане и възраженията на заинтересованите страни и след обсъждане е приела решение № Ц-22/29.06.2011 г., с което е утвърдила, считано от 1.07.2011 г. цени на електрическата енергия, като с т. I. 4, предмет на оспорване, е утвърдила цени без ДДС, по които "ТЕЦ Варна" ЕАД, продава електрическа енергия на обществения доставчик в размер на 83,59 лв/МВтч при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи - 94 622 хил. лева; прогнозни количества електрическа енергия за регулаторния период - 1131 974 МВтч. Мотивите към решението са приети на закрито заседание, проведено на 7.07.2011 г. (протокол № 107/1.07.2011 г.). В същите и посочено следното: Със заявление с вх. № Е-13-15-2/30.03.2011 г. дружеството е предложило за утвърждаване от Комисията цена за енергия в размер на 92,76 МВтч, без ДДС, в сила от 1.07.2011 г. Заявлението е разработено в съответствие с НРЦЕЕ и Указанията на Комисията. Към него дружеството е приложило попълнен комплект от справки. С писмо с вх. № Е-13-15-3/3.06.2011 г. ТЕЦ "Варна" е внесло възражение във връзка с с посочените в проекта за решение променливи разходи, считайки ги за изчислени при занижени цени на високоенергийните въглища. Изложени са и възражения срещу посочените показатели за електроенергия за собствени нужди и специфичен разход за условно гориво, посочвайки, че нивата им през новия регулаторен период ще бъдат по-високи в резултат на по-малкото електропроизводство с приблизително 28,88 % спрямо отчетната 2010 г. Това от своя страна ще доведе до повече разходи за топлинна енергия за производство на 1 МВтч, както и до по-голям процент разход на електрическа енергия за собствени нужди. Дружеството е обосновало поисканото увеличение на цената на електрическата енергия с над 30 % със значителното увеличаване на цените на вносните високо- енергийни въглища в черноморския регион и на международните пазари, както и с нарастването на специфичния разход на условно гориво и електроенергия за собствени нужди в резултат на намаляване натовареността на централата поради спирането от експлоатация на 2 блока. Комисията е приела за неоснователни тези възражения, излагайки подробни мотиви за своето решение. Констатирала е, че цената на наличните въглища на ТЕЦ "Варна" към началото на отчетната 2010 г., приведена за 6000 ккал/кг. е била с над 28 % по висока от отчетната цена по Регламент /ЕО/ № 405/2003 на ЕК за внесените от страните членки на ЕС през второто шестмесечие на 2009 г. енергийни въглища от трети страни, както и от средната CIF цена на тези въглища на голямата северозападна европейска борса ARA /Амстердам, Ротердам, Артверпен/, включително и съпоставено с FOB цените на другите международни пазари/без транспортни разходи/. Цената на наличните въглища на дружеството и към началото на 2011 г. е с 14 - 17 % по-висока от отчетната цена за второто шестмесечие по посочения Регламент и спрямо средната CIF цена на тези въглища на голямата северозападна европейска борса ARA /ЕО/. Отбелязано е, че енергийните въглища внасяни от трети страни в Европейския съюз се доставят от няколкократно по- дълги морски дестинации в сравнение с доставните дестинации до ТЕЦ "Варна" от черноморския регион. Отчетната цена на наличните въглища на ТЕЦ "Варна" към началото на 2011 г. и доставната цена за първо тримесечие на 2011 г., към м. юни 2011 г. достигат прогнозираната борсова цена CIF ARA за второто тримесечие на 2012 г. /издания на водещия в областта на търговията и цените на енергийните въглища издател Platts/. Констатирано е също така, че средната прогнозна цена на дружеството за въглища през предстоящия регулаторен период съгласно справките към заявлението за утвърждаване на цената за електрическа енергия надвишава с около 15 % текущата цена и с около 10 % прогнозната цена на въглищата за второто тримесечие на 2012 г., съпоставено с данните и прогнозите на Platts. Установено е и увеличение на квотата на дружеството за нетната разполагаемост изкупувана от обществения доставчик за регулирания пазар за предстоящия регулаторен период. Предвид на тези мотиви възраженията на дружеството са приети за неоснователни и цената на електрическата енергия след направените корекции е определена на 83,59 лв./МВтч без ДДС, при необходими годишни приходи за енергия 94 622 хил. лв. По делото е приета комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза, която е дала заключение по поставените от дружеството въпроси. Експертизата е установила, че при определяне на утвърдената цена за енергия на "ТЕЦ Варна" ЕАД, ДКЕВР е коригирала почти всички заявени от Дружеството основни параметри параметри: разходите за гориво за производство са изчислени при намалени количества въглища за основно гориво и средна доставна цена: необходимото количество въглища е намалено с 0,72 %, във връзка с намаляване на брутния специфичен разход на условно гориво; средната доставна цена на тон въглища е намалена с 8,88 %; разходите за гориво за разпалване са намалени с 28 % като цяло, електроенергията за собствени нужди е намалена във връзка с отчетната стойност за базисната 2010 г., в резултат на корекцията на електроенергията за собствени нужди се увеличава количеството нетна електрическа енергия за продажби. Извършен е анализ на доставната цена на въглища на ТЕЦ "Варна" при изнесени данни за пазарни нива на цените на въглищата на международните пазари и цените на антрацитните въглища по данни на информационна агенция "Метал Експерт" за първото и второто полугодие на 2010 г., 2011, до средата на 2012 г. Обобщено е, че като цяло от второто полугодие на 2009 г. е започнала тенденция за повишение цените на въглищата за производство на енергия на международните пазари, като през 2010 г. цените достигат до 120 долара за тон, на което ниво се задържат до м. 09.2011 г., когато започва понижение, за да достигнат до ниво около 90 долара за тон към средата на 2012 г. При съпоставка със сключени от ТЕЦ "Варна" договори с "Булминерал" ЕООД за доставка на енергийни въглища е посочено, че съгласно договор от 3.06.2010 г. цената е от 98,00 евра за тон, намалена на 95,00 евра за тон с анекс от 3.08.2010 г. С договор от 8.09.2010 г. цената е определена на 95 евро за тон, като с анекс от 31.01.2011 г. цената е увеличена на 98,00 евро за тон. Вещите лица са констатирали последващи договори с "Булминерал" ЕООД от 28.10.2011 г. за цена от 96,90 евро за тон и с "Евроквест Енерджи " ООД от 28.10.2011 г. с договорена цена от 96,40 евро за тон. Според вещите лица признатата от ДКЕВР стойност за икономически обосновани разходи за основно гориво е изчислена на база количество въглища 866 044 т. и доставна единична цена 173,50 лв. за тон. Тази цена е определена от комисията след сравнение с борсовите котировки на международните пазари, като е отбелязано, че ползваните отчетни данни на агенция Platts и на Европейската комисия се отнасят за по-широка гама от въглища, не само за приложимите в работата на дружеството висококалорични антрацитни въглища. Одобреното като необходимо и достатъчно за производство количество въглища е намалено в сравнение със заявеното в резултат на намаляване на признатия брутен специфичен разход на основно гориво, което влияе в намаление на планираното необходимо количество въглища за производство. Разходите за разпалване са определени като стойности, а разходите за консумативи и такса за водоползване са признати в заявените от дружеството размери. Извършен е и анализ от вещите лица на технологичните изисквания по отношение на вида и калоричността на въглищата, които ТЕЦ "Варна" използва като основно гориво, като е отбелязано, че основен производител в световен мащаб на антрацитни въглища са Русия, Украйна, Виетнам, Китай и в по-малки количества САЩ. Като предпочитани доставчици на ТЕЦ "Варна" са отбелязани Русия и Украйна. Вещите лица са извършили и съпоставка на цените на международните борси с договорените от ТЕЦ "Варна" цени по договорите с "Булминерал" ООД и с "Евроквест Енерджи" ООД от 28.10.2011 г. Посочено е също, че електроенергията за собствени нужди и специфичния разход на условно гориво са коригирани поради заявени завишени стойности, които не са били обосновани. Според вещите лица ДКЕВР е отчела цените на енергийните въглища на международните пазари и тенденции за тяхното развитие за разглеждания период без да са отчетени по-високото качество на необходимите на дружеството въглища, по-ограничените възможности за доставка на тази въглища и ограниченията на пристанището на ТЕЦ "Варна" ЕАД, което има възможност да приема само неголеми кораби. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, стигна до следните изводи: В мотивите на оспореното решение № Ц-22/29.06.2011 г., обосновано е прието, че при определяне на цената на електрическата енергия, по която жалбоподателят ще продава на обществения доставчик необосновано от страна на ТЕЦ "Варна" е поискано увеличение на цената на електрическата енергия с 30 %. За да поиска това увеличение дружеството се е мотивирало със значителното увеличение на цените на вносните високоенергийни въглища в черноморския регион и на международните пазари и с нарастването на специфичния разход на условно гориво и електроенергия за собствени нужди. От анализа на данните по делото е видно, че сочените условия не са налице. Решението е правилно и законосъобразно, издадено е от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и в предвидената от закона форма, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 32, ал. 2 от НРЦЕЕ. В този смисъл нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава са неоснователни. Неоснователен е довода за липса на мотиви в обжалваното решение. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, указания, протоколни решения), обсъдени са възраженията на енергийното дружество, като са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на цената на електрическа енергия, считано от 1.07.2011 г. С решение по т. 1 от протокол № 107/7.07.2011 г. комисията е приела мотиви към решение № Ц-22/29.06.2011 г., които представляват неразделна част от административния акт, като от изложената подробна обосновка става ясно какви са били доводите на органа при постановяване на решението. Отделно от това, следва да се отбележи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение при неговото издаване и акта се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването му или ако могат да бъдат изведени от административната преписка. В този смисъл е и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Ето защо доводът на жалбоподателя, че решението не съдържа мотиви е неоснователен. ДКЕВР е процедирала съгласно разпоредбите на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от НРЦЕЕ според които по преписки, които представляват фактическа и правна сложност мотивите към решенията могат да бъдат приети до 10 дни от приемането на съответното решение. Решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените, по които производителите продават електрическа енергия на обществения доставчик и/или на обществените снабдители - чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, съобразно правилата на раздел IV "Ценово регулиране" от глава трета на ЗЕ и НРЦЕЕ. В случая предвидената в чл. 27 - 32 от наредбата процедура е спазена. Съгласно чл. 27 от НРЦЕЕ жалбоподателят е подал заявления до ДКЕВР за утвърждаване на цените, като е представил необходимата информация и приложения, предвидени в наредбата. В съответствие с изискването на чл. 30 от наредбата ДКЕВР е приела доклада на работната група и е насрочила дата и час за провеждане на открито заседание за обсъждане на приетия доклад и за представяне на възражения от страна на енергийното предприятие. На проведеното открито заседание комисията е обсъдила доклада със заявителя. В закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявленията. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становището на дружеството на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя. От материалите по делото се установява, че е спазен предвидения в НРЦЕЕ специален процесуален ред за утвърждаване на цените: извършена е проверка на подаденото от ТЕЦ "Варна" заявление; заявителят е запознат с доклада от проверката, уведомен е и е участвал в открито заседание по разглеждането и обсъждането на заявлението и доклада, доклада и проекта на решение са публикувани в интернет- страницата на комисията, проведено е обществено обсъждане на предложения от комисията проект на решение, по който дружеството е депозирало писмено възражение. Комисията се е мотивирала защо не приема за обосновани някои от направените разходи при утвърждаване на цената за ел. енергия. ДКЕВР е утвърдила цена на електрическа енергия, по която дружеството продава на обществения доставчик, като е приложила подход, съобразно чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 19, ал. 3 от НРЦЕЕ. В този случай ДКЕВР действа при условията на оперативна самостоятелност и има право да утвърди такъв размер на ценообразуващите елементи, какъвто счита за икономически обоснован. Противно на доводите в жалбата, комисията е в правото си да класифицира определени искания като икономически необосновани, тъй като по силата на чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, регулаторният орган осигурява равнопоставеност между регулираните предприятия, съчетана с баланс на интересите между тях и потребителите. В този смисъл регулаторния орган е спазил изискването на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, а доводите на жалбоподателя за противното, са неоснователни. Следователно в частта му, с която е утвърдена цена на електрическата енергия е и в съответствие с материалноправните норми на ЗЕ и НРЦЕЕ. Неоснователно е и оплакването, че от мотивите на решението не стават ясни параметрите на някои корекции. ДКЕВР е допуснала корекция за новия ценови период, която е в рамките на правомощията по целесъобразност. Не е приела предложената цена от жалбоподателя, мотивирала е в този смисъл своето решение, с което по същество е провела регулаторната си функция. Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 3 от НРЦЕЕ цените на производители с дългосрочни договори за продажба на електрическа енергия и разполагаемост, се образуват в съответствие с условията на дългосрочните договори, одобрени от комисията. По несъмнен начин е установено, че цената на наличните въглища на ТЕЦ "Варна" ЕАД и към началото на отчетната 2010 г. приведена за 6000 ккал/кг. е била с над 28 % по-висока от отчетната цена по Регламент /ЕО/ № 404/2003 г. на ЕК за внесените от страните членки на ЕС през второто шестмесечие на 2009 г. енергийни въглища от трети страни, както и от средната CIF цена на тези въглища на голямата северозападна европейска борса ARA /Амстердам, Ротердам, Артверпен/, включително и съпоставено с FOB цените на другите международни пазари /без транспортни разходи/. Констатирано е от комисията, че цената на наличните въглища на дружеството и към началото на 2011 г. е с 14 - 17 % по-висока от отчетната цена за второто шестмесечие по посочения Регламент и спрямо средната CIF цена на тези въглища на голямата северозападна европейска борса ARA /ЕО/ № 404/2003 г., въпреки, че енергийните въглища внасяни от трети страни в ЕС се доставят от значително по-дълги морски дестинации, в сравнение с доставчиците на ТЕЦ "Варна", които са от черноморския регион. Отчетена е и цената на наличните въглища на ТЕЦ "Варна" към началото на 2011 г. и доставната цена за първо тримесечие на 2011 г., към м. юни 2011 г. достигат прогнозираната борсова цена CIF ARA за второто тримесечие на 2012 г. /издания на водещия в областта на търговията и цените на енергийните въглища издател Platts/. Констатирано е също така, че средната прогнозна цена на дружеството за въглища през предстоящия регулаторен период съгласно справките към заявлението за утвърждаване на цената за електрическа енергия надвишава с около 15 % текущата цена и с около 10 % прогнозната цена на въглищата за второто тримесечие на 2012 г., съпоставено с данните и прогнозите на Platts. Установено е и увеличение на квотата на дружеството за нетната разполагаемост изкупувана от обществения доставчик за регулирания пазар за предстоящия регулаторен период. Данните на Европейската комисия и на агенция "Platts" са изходни данни за преценка обосноваността на искането на жалбоподателя. Правилно ДКЕВР е приела, че средната прогнозна цена на дружеството съгласно подаденото заявление надвишава с 15 % текущата цена и с около 10 % прогнозната цена за второто тримесечие, съпоставено с данните и прогнозите на Platts. При неизпълнение на договорните условия за доставка на въглища от страна на доставчиците и сключването на договор с един от тези доставчици за голямо количество и на значително по-висока цена, не може да се направи извод, че са налице обстоятелства, чието настъпване не е могло да бъде предвидено при утвърждаването на цените и което води до съществено изменение на утвърдените им ценообразуващи елементи и на финансовото състояние на енергийното предприятие. По делото не са налице доказателства, установяващи наличието на други оферти за сключване на договори за доставка на въглища с необходимите характеристики. Ето защо неоснователни се явяват възраженията по отношение на несъобразяването от страна на ДКЕВР със специфичните технологични изисквания по отношение на вида и качеството на въглищата използвани в производствения процес от дружеството, позовавайки се на изготвената по делото експертиза. Действително от изготвената и приета по делото експертиза се установява разлики между предложените от ТЕЦ "Варна" цени и ценообразуващи елементи и утвърдените от комисията такива, както и обяснение на какво се дължат тези разлики във връзка със специфичните характеристики на използваните от дружеството въглища. Следва обаче да се отбележи, че при изготвянето на възложената експертиза експертите са използвали допълнителна информация от дружеството жалбоподател, съдържаща се в договори с негови доставчици на въглища като "Булминерал" ЕООД и "Евроквест енерджи" ООД, които договори не са част от административната преписка. Договорът с "Булминерал " ЕООД е сключен на 28.10.2011 г., а този с "Евроквест енерджи" ООД е от дата 28.10.2011 г. Тези договори са сключен след произнасянето на ДКЕВР по подаденото от ТЕЦ "Варна" заявление и към момента на издаване на административния акт - Решение Ц-22, прието на 29.06.2011 г. не са съществували. Освен това липсват доказателства, установяващи жалбоподателят да е договарял с различни доставчици, в резултат на което при наличие на най-добрата оферта от страна на "Булминерал" ЕООД да е сключен договор с последното, което да обоснове, както уговорената цена, така и договореното количеството въглища. При положение, че сключения с доставчика"Булминерал " ЕООД договор за доставка на въглища е с цена значително по- висока от средните прогнозни цени за цялата 2011 г. и първото полугодие на 2012 г. по данни на Platts за CIF на борсата АRА, както и на прогнозните цени на въглища на международните пазари, дружеството е можело да предоговори цената на доставките си или да потърси алтернативни доставчици. При високата цена на договореното навло ТЕЦ "Варна" ЕАД може да си достави въглища с характеристики и качества от други региони, каквито са посочени от вещите лица в експертизата. Този извод се подкрепя и от заключението на назначената комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза от която се установява, че цената на новия договор, сключен между "ТЕЦ Варна" ЕАД и "Булминерал" ЕООД е 98 евро/тон (за 5900 ккал/кг.) при условия "Доставено от кораб" пристанище "ТЕЦ Варна" ЕАД - с. Долно Езерово и липса на възможност за съпоставка на цените на международните борси с договорената от "ТЕЦ Варна" АД, с цел да се отговори дали тя е икономически обоснована, предвид различията в условията на доставка, валутите, в които са определени цените, както и отчитане на качествените характеристики на въглищата, за които се отнасят тези цени. Поради това, заключението на вещите лица в изготвената експертиза при отговорите на задачи № 3 и № 10 не следва да бъде кредитирано, доколкото почиват на твърдения за най-изгодни цени на доставените въглища по договори с "Булминерал" ООД и "Евроквест енерджи" ООД, без да е извършена съпоставка с тези на международните пазари или пък на пазари в по-близки региони. По същия начин стои и въпросът с отговорите на задачи от 11 до 16,тъй като направените изводи са единствено на база представените договори от дружеството с "Булминерал" ООД и "Евроквест енерджи" ООД, от 28.10.2011 г. и извършените изчисления са на база посочената цена в тези договори, без да бъдат съобразени цените на международните пазари. Тези обстоятелства са взети предвид от ДКЕВР и тя е изложила подробни мотиви, защо не е взела предвид договорената доставна цена на въглищата по сключения договор и е извършила корекция в поисканата от дружеството цена. Поисканото увеличение на цената на електрическата енергия с над 30 % ТЕЦ "Варна" е обосновал и с нарастване на специфичния разход на условно гориво и електроенергията за собствени нужди в резултат на намаляване на натовареността на централата, поради спирането от експлоатация на 2 блока. Този довод също е неоснователен, доколкото спирането експлоатацията на тези два блока е в резултат на неизпълнение от страна на дружеството на изискванията на предприсъединителната Програма за прилагане на Директива 2001/80/ЕС относно ограничаване на определени замърсители на въздуха от големи горивни инсталации. С оглед на изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на ДКЕВР в оспорената му част, с което са утвърдените цени на електрическа енергия, считано от 1.07.2011 г. е формиран при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите в енергетиката при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението с целта на закона са неоснователни. Решението на ДКЕВР е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани претендираните за производството разноски. Пълномощникът на ДКЕВР е направил искане за присъждане на разноските за съдебната инстанция, изразяващи се в 2000 лева за адвокатско възнаграждение. Срещу това искане е противопоставено възражение за прекомерност на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на процесуалния представител на ТЕЦ "Варна". Съдът намира възражението за основателно, доколкото спорът е от административен, а не от граждански характер и касае неоценяем материален интерес. Поради това ще следва да се намали претенцията на страната, като й се присъдят разноски в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,