Решение № 1391 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6672/2014 г.

Решение № 1391 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6672/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - ДФЗ, чрез юрисконсулт Мариела Панчева срещу решение № 1953 от 26.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10636/2013 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Станимир Василев Генов от гр. Стара Загора е отменено Уведомително писмо № 02-240-6500/2961 от 31.07.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът - Станимир Василев Генов с писмена молба по делото оспорва касационната жалба, намира решението на АССГ за правилно и законосъобразно и иска от съда да го остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София - град за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Решението е валидно и допустимо, но е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неговата необоснованост. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Съдът е установил, че Станимир Василев Генов е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2012 г. с уникален идентификационен номер 24/240412/70642, в което са посочени имотите, с които кандидатства за подпомагане с общ размер на площта от 37. 78 ха по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/. По това заявление с оспореното уведомително писмо е отказано на Генов финансово подпомагане в размер на 9 990.68 лв. АССГ е приел, че оспореното пред него уведомително писмо представлява индивидуален административен акт и носи белезите на чл. 21 от АПК, тъй като с него се засягат права и законни интереси на земеделския стопанин във връзка с общото му заявление за подпомагане за кампания 2012 г., поради което е допустим съдебния контрол за законосъобразност. За да се произнесе по основателността на оспорването е установил обстоятелствата по спора въз основа на приетите като писмени доказателства документи, представляващи административната преписка по издаване на оспорения акт и е назначил съдебна експертиза. Съгласно експертното заключение е установено, че от заявените 16 БЗС за 4 от тях административният орган е определил неправилно допустимата за подпомагане площ: В БЗС № 07288-227-1-1 с площ от 6.96 ха има храсти, на площ, която не надвишава 10 кв. м., съответно е допустима, съгласно нормативните изисквания. В БЗС № 07288-55-1-1 с площ от 2.76 ха има само два броя храсти, което също не надвишава площта, която да изключи целият парцел като недопустима за подпомагане площ. За БЗС № 07288-44-2-1 с площ от 4.3 ха вещото лице е направило оглед и е установило, че няма белези на място от премахване на храсти и дървета, както и от състоянието му на приложените по делото снимки не го определят като недопустим слой. Независимо от изразеното в констативно-съобразителната част на експертизата, във вариант втори на заключението си, вещото лице е определило този БЗС като недопустима за подпомагане площ, без да станат ясни причините за това. Този вариант от заключението е възприет от съда и е формирало правния му извод по отношение законосъобразността на оспорения акт. Съдът не е констатирал това противоречие в експертното заключение, което е довело до неизясняване на обстоятелствата по делото. Тук следва да се отбележи, че правилно съдът не е възприел първи вариант от експертното заключение, тъй като отдалечеността във времето от две години не може да даде обективна информация за състоянието на заявените площи. Първоинстанционният съд е приел като доказателство по делото Заповед № РД-09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е определен окончателния специализирани слой на допустимите за подпомагане площи, без да съпостави и обсъди в съвкупност с този акт останалите доказателства. Следвало е да вземе предвид това писмено доказателство и при поставяне въпросите на вещото лице по съдебната експертиза. Допуснал е разминаване във фактите по делото по отношение броят на БЗС, предмет на заявлението на Генов. Видно от доказателствата по делото земеделският стопанин е заявил 16 броя БЗС, толкова са предмет на съдебната експертиза, а съдът е установил 14 в своето решение - разминаване, което не става ясно на какво се дължи. Съдът не е очертал фактическата обстановка по спора, като посочи ясно и конкретно установените от него обстоятелства и доказателствата, въз основа на които ги е установил. Всички тези относими за спора обстоятелства са останали неизяснени от съда, който не е изложил и мотиви по тях. Решението е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът изцяло е формирал правните си изводи въз основа на експертното заключение, без да установи противоречието в установените с него обстоятелства, което противоречие е пренесено и в мотивите на съдебното решение. Освен това е следвало въпросите, поставени на вещото лице да се прецизират, като бъдат насочени към изясняване обстоятелствата по делото, а не повторение на вече установените от административния орган в оспорения административен акт. Съдебната експертиза не е установила еднозначно, компетентно и с оглед събраните по делото други доказателства заявената площ, която е допустима за подпомагане. Като се е доверил изцяло на експертизата, без да обсъди противоречието в констатациите на вещото лице, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отразяващи се и на обосноваността на съдебния акт. Съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане на Административен съд - София град за събиране на нови доказателства - повторна съдебно-техническа експертиза, която да изясни причините за констатираните по-горе разминавания и преизчисли площта на БЗС, попадаща в недопустимия за подпомагане слой, както и да обсъди подробно в мотивите на акта си приетите по делото писмени доказателства, съответно да изложи доводи какво приема за установено и защо. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение