Решение № 8271 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4416/2012 г.

Решение № 8271 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4416/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила МОЛБА ЗА ОТМЯНА на основание чл. 239, т. 1 АПК, от Емил Иванов Бойчев чрез пълномощника му адвокат Рени Христова Длъгнекова - АК Видин, в която се твърди, че решение № 11022 от 02.08.2011 г. по адм. дело № 16052/2010 г. на осмо отделение на Върховния административен съд е незаконосъобразно. Прилага като доказателство заверен препис от Решение по жалба срещу ревизионен акт № 192 от 21.04.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново. По подробно развити съображения моли решението да бъде отменено на основание новите обстоятелства, да се отмени и атакуваното решение на директор "ОУИ" - Велико Търново, като бъдат присъдени и разноските, направени за всички инстанции. Допълнително е постъпила писмена защита. От ответника - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпило писмено възражение, в което се изразява становище, че подаденото искане е неоснователно, поради което се моли да бъде оставено без уважение. Също претендира разноски. В производството по отмяната законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е взел отношение по молбата. Молбата за отмяна е подадена в законоустановения в чл. 240 от АПК срок, от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 11022 от 02.08.2011 г. по адм. дело № 16052/2010 г., в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Осмо отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 469 от 09.11.2010 г. по адм. дело № 476/2010 г. на Административен съд - Велико Търново. Всъщност решението на административния съд е било обжалвано пред касационната инстанция само в частта му, в която е била отхвърлена жалбата на Емил Иванов Бойчев от град Видин, срещу Ревизионен акт (РА) № 050900147/24.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Видин, потвърден с решение № 348/18.08.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") гр. Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) в останалата й част. А в тази останала част посоченият РА е бил отменен частично, подробно описано в решението на Административен съд - Велико Търново, но която част не е предмет на настоящото производство, както и диспозитива от съдебното решение, с което Емил Иванов Бойчев е бил осъден да заплати на ДОУИ - Велико Търново разноски по компенсация. Решението на тричленния състав на ВАС не подлежи на последващо обжалване и е окончателно, поради което с постановяването му е влязло в сила решението на Административен съд - град Велико Търново, VII-ми състав, постановено в производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В случая в молбата за отмяна е посочено като основание за подаването й - чл. 239, точка 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Молителят Емил Иванов Бойчев се позовава на ново обстоятелство като прилага към молбата си за отмяна Решение по жалба срещу ревизионен акт № 192/21.04.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, което е постановено по жалба на лицето Велко Каменов Велков. Това доказателство обаче не е ново по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, защото е било представено в касационното производство пред тричленния състав на Върховния административен съд и се намира в кориците на адм. дело № 16052/2010 г. на стр. 20 - 26, по което дело е постановено решението, чиято отмяна се иска. Въпросът дали този документ е бил обсъден или е обсъден неправилно, е извън предмета на извънредното производство по отмяна на влязло в сила решение. Необсъждането на доказателства по своята същност представлява касационно основание за отмяна по чл. 209 от АПК, а не основание за отмяна по чл. 239 от АПК. С оглед изложеното, подадената молба за отмяна ще трябва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - Първа колегия,