Решение № 1564 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2010 г.

Решение № 1564 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1658/10.12.2009 г. по адм. дело № 229/2009 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт № 160801289/10.11.2008 г. на ТД на НАП, гр. Пловдив, в частта, с която на "Еко форест 2004" ЕООД, гр. Пловдив е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 6, 7, 8, 9.2007 г. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Втората касационна жалба е подадена от "Еко форест 2004" ЕООД, гр. Пловдив срещу решението в частта, с която жалбата на дружеството в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и неоснователност на жалбата на "Еко форест 2004" ЕООД. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, двете жалби са неоснователни: За да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че по фактурите, издадени от доставчиците "Стомана импекс" ЕООД, ЕТ "Здравко Куледжиев" и ЕТ "Влади Стил 68 - Владимир Вазов", ревизионният акт е законосъобразен и на данъчния субект правилно е отказан данъчен кредит по тези доставки. Конкретно относно "Стомана импекс" ЕООД е прието, че по делото не е доказано извършването на реални доставки по смисъла на чл. 6, вр. чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Предмет на доставките са родово определени вещи - дървен материал, а по делото, според съда, не са представени доказателства за индивидуализиране или предаване на вещите, с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Липсват и доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на такъв род доставки. Относно ЕТ "Здравко Куледжиев", съдът е установил, че същия не е бил регистрирано по ЗДДС лице към дата на издаване на спорните фактури. Следователно данъкът по тях е бил неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно ЕТ "Влади Стил 68 - Владимир Вазов" съдът е приел за установено, че по едната от двете фактури, по устни данни на жалбоподателя, предходен доставчик е ЕТ "Здравко Куледжиев", за който е установено, че е бил дерегистриран към момента на издаване на фактурата. За другата фактура е установено, че такава не е издавана от ЕТ "Влади Стил 68 - Владимир Вазов" на "Еко форест 2004" ЕООД, не е включена в дневника за продажби и в справка декларация за периода. Също така съдът е приел, че по отношение на този доставчик не може да се установи реалност на извършената доставка на услуга - транспорт, както и не са налице доказателства за реалност на другата доставка - тополови трупи. За този доставчик по делото е представени РА, обхващащ и процесния данъчен период. Съдът е установил, че в този РА изрично е посочено, че ревизираното лице не е представило превозни билети, не разполага с кадрова обезпеченост, дълготрайни материални активи, складови помещения, персонал и др. за осъществяване на тези доставки, независимо, че не са извършени с РА корекции на декларираната данъчна основа на осъществените доставки, по които лицето е изпълнител. В тази връзка съдът е приел, че този РА не опровергава констатациите в процесния РА за липса на реалност на доставките. По отношение на доставчиците "Лес Строй" ЕООД, "Марчело Лес" ЕООД и "Анто ли 1" ЕООД, съдът е приел, че с ревизионният акт незаконосъобразно е отказан данъчен кредит на жалбоподателя. Относно "Лес Строй" ЕООД, съдът е приел, че по извършените от него доставки е установено прехвърляне правото на собственост върху стоката. Наред с издадената фактура, съдът е приел и че по делото са налице доказателства за редовното осчетоводяване на доставката от страна на "Лес Строй" ЕООД, както такива за придобиване на стоките, изписването им по съответните счетоводни сметки и осчетоводяване на прихода от същите, така и че тези стоки са заприходени по сметка 403 на жалбоподателя. Съдът е приел, че с издаването на фактурата и изписването на стоките, на практика е извършено индивидуализиране на родово определените вещи, като без значение е обстоятелството кога и как точно е станало транспортирането на стоките. Съдът е установил още, че в хода на извършената насрещна проверка е установен и кадровия ресурс на доставчика за осъществяване на такъв род сделки, както и наличие на складова база. Представен е нотариален акт, а също е установено, че съхранението на дървения материал е възможно да се осъществява и на открито. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля в тази връзка, тъй като той няма представителна власт спрямо доставчика. По делото е представен и РА, издаден на този доставчик, обхващащ и процесния данъчен период, в която част РА е влязъл в сила. В този ревизионен акт изрично е посочено, че ревизираното лице през процесния период е осъществило реално облагаеми доставки. Относно "Марчело Лес" ЕООД и реалността на извършените от него транспортна услуга, съдът е приел, че при насрещната проверка са представени пътни листове, които напълно кореспондират с издадените за това фактури, установено е и че получателят разполага с база в гр. Варна, от която извършва дейност с дървен материал. Относно наема на товарен автомобил, по делото е представен договор за наем на същия, който формално не е оспорен относно неговата автентичност в хода на процеса. Относно техническата обезпеченост на доставчика, съдът е приел, че по делото са налични два договора за наем на недвижим имот и машини, включително и доказателства за заплащане на наемна цена. По делото са представени и два ревизионни акта, издадени на прекия доставчик, обхващащи процесните периоди, с които се опровергава изводът че доставчикът не притежава техническа обезпеченост и транспортни средства. В РД към тези ревизионни актове са налице изрични констатации, че през проверяваните периоди са извършени облагаеми доставки на стоки и услуги, спазени са разпоредбите на чл. 25 ЗДДС за възникване на данъчно събитие. Съдът е установил още, че по делото не се спори относно наличието на кадрова обезпеченост, за което са представени надлежни писмени доказателства. Относно "Анто ли 1" ЕООД, съдът е приел, че е налице прехвърляне правото на собственост върху стоката от този доставчик на жалбоподателя. Съдът е установил, че са представени множество доказателства - приемо-предавателен протокол, договори между страните, доказателства за заприхождаването на стоките, както при доставчика, така и при получателя. Съдът е приел за оборени и изводите на приходния орган за липса на техническа и материална обезпеченост на доставчика. От представена ГДД по чл. 92 ЗКПО и други счетоводни документи на "Анто ли 1" ЕООД, се установява, че към процесните периоди същият е разполагал с производствени машини, както и с наети лица, включително са декларирани и дълготрайни материални активи. Относно доставките на транспортни услуги от този доставчик, съдът е установил, че е налице РА, издаден на прекия доставчик, като в РД към същия са направени изрични констатации, че през проверяваните периоди са извършени облагаеми доставки на стоки и услуги. Решението е правилно. Не са налице визираните в двете касационни жалби основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил съвкупна преценка на всички доказателствата, събрани както в ревизионното, така и в съдебното производство. Изложил е детайлни и задълбочени мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователно е възражението в касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, че съдът е приел реалността на доставките по процесните фактури само въз основа наличието на фактура и завеждането на стоките по счетоводна сметка 304 на жалбоподателя. Във връзка с реалността на доставките съдът е обсъдил многобройни писмени доказателства, от които може да се направи обоснован извод за реалното им извършване, включително за кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на такъв род доставки. Сред тези доказателства най - голяма тежест имат представени по делото ревизионни актове, издадени на "Лес Строй" ЕООД, "Марчело Лес" ЕООД и "Анто ли 1" ЕООД, обхващащи процесните данъчни периоди. В тези ревизионни актове изрично е посочено, че ревизираното лице през процесния период е осъществило реално облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС, по които е начислен ДДС, които именно констатации са дали повод на ревизиращия орган да приеме, че не е налице основание за корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък. Както правилно е приел административният съд данъчните органи са достигнали до тези изводи след като са направили проверка на всички факти и обстоятелства, които са релевантни за данъчното облагане на ревизирания субект. Правилно е и приетото от съда, че тези ревизионни актове на перките доставчици предхождат като датата издаването на процесния РА, по който за същите доставки е прието, че липсват данни за реалното им осъществяване, което като резултат води до признаване на реалното осъществяване на доставката при доставчика именно поради наличие на облагаема доставка и възникнало данъчно събитие, и непризнаване на тези обстоятелства при ревизията на получателя. Различното третиране на една и съща доставка противоречи на основните принципи на ДДС като некумулативен, и го превръща в кумулативен данък при всяка отделна реализация на стоката или услугата по данъчната верига. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на "Еко форест 2004" ЕООД, че незаконосъобразно му е отказан данъчен кредит по съответните фактури, тъй като дружеството е изпълнило законовите си задължения за начисляване на ДДС и не е разполагал с механизми за въздействие върху доставчиците да изпълнят и те тези си задължения. В конкретния случай основанието за отказване на данъчен кредит е недоказването осъществяването на реална доставка между жалбоподателя и неговия доставчик, върху която да бъде начислен ДДС. Следователно данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради което на жалбоподателя законосъобразно е отказан данъчен кредит по съответните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл . 1 АПК