Решение № 104 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 22/2011 г.

Решение № 104 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 22/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по касационна жалба от адв. Я. Г. - защитник на подсъдимия Б. В. Б. срещу решение № 412/24.11.2010 г. по внохд№ 654/2010 г. на Софийския апелативен съд С присъда № 18 от 01.06.2010 г. по нохд № 108/2009 г. на Софийския окръжен съд, подсъдимият Б. В. Б. е признат за виновен в това, че на 25.02.2009 г., в гр. Ихтиман, в качеството му на длъжностно лице - младши разузнавач в група "Противодействие на престъпността" към РПУ гр. Ихтиман е поискал и приел от С. Н. Д. дар, който не му се следва - сумата от 400 лв., загдето е извършил действие по служба - установил местонахождението и е съдействал да бъде върнат откраднат кон, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение и на основание чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 55 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и е лишен от право да заема длъжности в системата на МВР за срок от две години. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. С въззивно решение № 412/24.11.2010 г. по внохд№ 654/2010 г. на Софийския апелативен съд, подписано с особеното мнение на член от състава, присъдата е изменена като деянието е преквалифицирано от квалифициран подкуп чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение по чл. 302, т. 2 от НК, в престъпление по чл. 301, ал. 1 НК и е намален срока на наложеното наказание лишаване от свобода на шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК. В тяхна подкрепа се правят следните доводи: деянието не е доказано по безспорен начин. Липсва предметът на престъплението. Свидетелските показания са противоречиви. Осъдителната присъда не може да се основава само на косвени доказателства. Делото е прекратявано поради липса на престъпление. Във въззивната инстанция прокурорът не поддържа обвинението. Решението е подписано с особено мнение на чл. на състава, според който доказателствените източници не представят обвинителната теза като единствено възможна. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият Б. В. Б. се явява лично и със защитника си адв. Г.. Защитникът поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и поддържа направените искания за оправдаване по обвинението или отмяна и връщане делото за ново разглеждане. В последната си дума подсъдимият Б. заявява, че е изпълнявал съвестно служебните си задължения и семейството му ще пострада, ако бъде уволнен. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна. Споделя мотивите на въззивния съд и иска оставяне в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЛЕД КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, ДОВОДИТЕ И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ, СЧИТА ЖАЛБАТА ЗА НЕОСНОВАТЕЛНА. Не са допуснати твърдяните в жалбата съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е направил задълбочен, всестранен и аргументиран анализ на всички доказателства. Достигнал е до констатации и изводи, които се споделят напълно от настоящия състав. Деянието и авторството на подсъдимия Б., описани в обвинителния акт, са доказани от събраните и анализирани в съответствие с правилата на НПК доказателствени източници. Подсъдимият Б. в качеството му на длъжностно лице - младши разузнавач в група "Противодействие на престъпността" към РПУ [населено място] е работил по случая с откраднатите коне. Подсъдимият дава подробни обяснения по случая, в които отрича да е искал каквито и да било пари от св. Д.. Обясненията на подсъдимия, съдържащи тези твърдения са освен източник на доказателствени факти и средство за упражняване правото му на защита. Преценени наред с останалите доказателствени средства, те аргументирано са отхвърлени като недостоверни. Събрани са убедителни доказателства в подкрепа на обвинението. Уличаващите показания на тримата свидетели-очевидци са проверени за достоверност с всички останали доказателствени източници. Неоснователно се твърди от защитата, че те са противоречиви. Обстоятелството, че на 25.02.2007 г. подсъдимият Б. е поискал и получил от свид. Д. сумата от 400 лв., за да го отведе до мястото, откъдето ще може да получи коня си, е доказано от фактическа страна. Въпреки че по независещи от свидетелите причини, показанията им в съдебна фаза са събрани три години след инкриминираната дата, приобщените им чрез способите по НПК показания от досъдебната в съдебната фаза са потвърдени от тях в условията на открито състезателно производство. Те са заявили, че поддържат посочените от тях факти и събития без различия в съобщеното от тях. Съвсем същата информация, която те съобщават по повод поведението на подсъдимия, се съдържа и в казаното от тях пред свид. К. от РПУ -гр. Дупница, който пресъздава същите факти, чути от свидетелите. Тяхната достоверност е потвърдена и след проверката и анализа им с останалите доказателствени източници. А това са установените фактически данни за проведените разговори между свид. Д. и подс. Б. (справката от мобилния оператор) и констатираното пълно съответствие между показанията на свид. Д. с данните от справката от фирма "Глобул" за телефонните разговори между Б. и Д., в които, според свидетеля, са изяснили условията за намирането на изгубените коне. Опровергана е тезата за "постановка" от страна на свид. Д. по повод взимането на личната карта на подсъдимия "с цел изнудването му от пострадалия" . По делото е установено, че подсъдимият не е известил веднага ръководството на РПУ за изчезнала му лична карта. Не е посочил убедителни причини, за да бъде изнудван от заявителя на открадната собственост. Б. е подал молба, в която по повод липсата на личната му карта е съобщил неверни обстоятелства на началника си. За причината, поради която личната му карта се е оказала у св. Д., той е заявил напълно различни данни в молбата до началника на РПУ - [населено място] и в дадените от него обяснения като обвиняем. Несъответни с данните по делото са доводите на защитата, че съдилищата не били обсъдили противоречивите твърдения на свидетелите, а обясненията на подсъдимия относно фактите на обвинението били неоснователно игнорирани. Обратното е вярно. Обясненията на подсъдимия са изключително противоречиви. Противоречията са обсъдени чрез анализа на съдържанието на обясненията му с данните от останалите доказателствени средства. За изчезването на личната му карта подсъдимият първоначално е съобщил, че причината за това е оставянето на колата си отключена, докато е купувал цигари. По-късно е съобщил съвсем други факти в обяснение липсата на личната му карта. Съобщил е, че свидетелят Д. е бил в личния му автомобил, откъдето картата му "е изчезнала", когато подсъдимият е излязъл от колата за да проведе телефонен разговор. При тези данни, ако действително Б. е бил жертва на неправомерното поведение на свид. Д., правилно съдилищата са приели отсъствието на причина, поради която подсъдимият да не е съобщил веднага на колегите си за противозаконното отнемане на личната му карта, както и за проява на изнудване от страна на свид. Д., което той не е сторил. Аргументирано съдилищата са извели защо не са дали вяра на свидетеля С. и на обясненията на подс. Б. относно причините за изчезването на личната карта на подсъдимия. Установено е, че свидетелите М. и Д. са търсили конете си в гората, тъй като са мислили, че са изгубени, а не откраднати, с което поведение те не са имали мотив, какъвто се твърди от защитата, че са принудили подсъдимия да им издири и върне конете, или да са искали да злепоставят Б. пред началниците му. Поведението на подсъдимия, обективиращо поискания и получен от него дар без правно основание е от системата от негови фактически действия, каквито са установените: уговорката на подс. Б. със свидетелите за среща за откриването на конете, извън графика за дежурствата на полицейските служители и в неработен ден; подсъдимият е ползвал частен автомобил, а не служебен на инкриминираната дата; липсата на изготвена документация от него като рапорт или докладна записка до началника на РПУ във връзка със срещата на Б. в неделния ден, както е следвало да постъпи и както е постъпил при подаването на други два сигнала на 16.02.2007 г. ( спр. показанията на свид. Е.); показанията на тримата свидетели -очевидци за получаването от подсъдимия на сумата от 400 лева от свид. Д., заради действията му по служба. ВКС не споделя и възражението на защитата, че обвинението се разколебава поради обстоятелството на ненамирането на четиристотинте лева, предмет на престъплението. По делото не са извършени процесуални действия по претърсване на жилището и автомобила на подсъдимия. Не е извършен личен обиск на подсъдимия непосредствено след получаване съобщението, че той е приел процесните пари в дар, без да му се следват. НПК не прави разлика относно способите за събиране на доказателства. Те са с еднакво правно значение. Поради което, предметът на престъплението е установен с помощта на множество гласни доказателствени средства. Свидетелите И. Ристанов, М. и К. са установили наличието на процесната сума, начина на придобиването й от Д. и причините и начина на предаването и от свид. Д. на подс. Б.. Установили са факта, че 400 лева са взети назаем от братовчед на свид. И. Ристанов. Установено е, че свид. К. е записал номерата на банкнотите. Установили са лекия автомобил, с който подсъдимият е пристигнал на срещата и мястото на срещата, определено от самия подсъдим. Свидетелите са описали детайлно поведението си, това на свид. Д. и на подсъдимия Б. по време на предаването и получаването на парите. Свидетелите са описали присъствието си в управляваната от подсъдимия кола, заетото от свид. Д., който е заел мястото на предната дясна седалка а свидетелите М. и К. - на задната. Пресъздали са пряко видяното и чутото от тях поведение на Б., че желае да му бъде заплатено предварително връщането на коня на свид. Д. . Установили са постигнатото съгласие свид. Д. да даде 400 лв. на Б., а след получаване на коня - останалата част от уговорените 1 000 лв. като установили, че подс. Б. е предоставил личната си карта на свид. Д., в уверение, че ще спази уговорката. Обсъдена е и незабавната реакция на свид. Д., който е телефонирал на адвокат, посъветвал го да съобщи за случилото се в РПУ - [населено място], както и явяването на тримата свидетели в полицейското управление по местоживеене на Д. и съобщаването за видяното от тях поведение на подсъдимия. Тези факти са обсъдени с данните от протокола за доброволно предаване от 25.02.2007 г. (спр. на л. 75 от досъд. произв.) на процесната лична карта на подсъдимия, в който свид. Д. е вписал саморъчно, че я е получил от подсъдимия Б. заради дадените му 400 лева и като "залог, че ще върне конете". Не е нарушен материалния закон. Относно правната квалификация на деянието законът е приложен правилно. Фактическите данни са получили правилна правна оценка, защото са налице всички елементи на основния състав на престъплението по чл. 301, ал. 1 НК. Длъжностното качество на подсъдимия е установено от длъжностната характеристика. Поведението на подсъдимия правилно е квалифицирано като осъществяващо последователно две от формите на изпълнителното деяние- поиска и приеме неследваща му се облага за поведение по служба. ВКС напълно споделя и изводите за доказаност на користната цел на дееца, която се обективира в поведението му по време и след деянието. Б. е употребил в разговорите по телефона с Д. израза за "по един тон картофи на кон", провеждането на операцията в извънработно време, изготвянето на частен документ до началника на РПУ с невярно съдържание. Правилно отговорността на подсъдимия е преквалифицирана в по-леко наказуемия състав по чл. 301, ал. 1 НК, тъй като в случая свид. Д. е имал алтернативата да се обърне към други служители на полицията, които да му съдействат, докато при изнудването изнудваното лице се поставя от дееца в ситуация, при която за него липсва възможност за изход от ситуацията без да претърпи вреда. В конкретния случай свид. Д. е могъл да избере поведение, което да не го прави зависим от действията на подсъдимия. Преквалифицирането на деянието законосъобразно е довело и до намаляване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Наказанието е определено в съответствие с разпоредбите на чл. 36, чл. 54 и чл. 66, ал. 1 НК. То е съобразено със събраните данни за смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В определения размер, близък до минималния, предвиден в закона от шест месеца лишаване от свобода, наказанието е съответно на тежестта на извършеното и е справедливо . Данните за добрите прояви по месторабота и липсата на наложени наказания, награждаването двукратно на подсъдимия, законосъобразно са аргументирали приложението на чл. 66 НК като гаранция, че отлагането на изпълнението му ще е достатъчно за постигане целите на специалната и генерална превенции. Не са налице касационните основания, посочени в жалбата и решението на въззивната инстанция, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, трябва да бъде оставено в сила. Воден от тези мотиви, ВКС в настоящият съдебен състав