Решение № 8160 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13629/2014 г.

Решение № 8160 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13629/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 132, ал. 2, т. 2 и чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба от Румяна Радойкова Стефчева, от гр. Нови Искър, срещу "отказа на Министерството на инвестиционното проектиране и Министерството на регионалното развитие да издадат административен акт за спиране, премахване или забрана за ползване на ВиК отклонения, неправомерно преминаващи през имот - УПИ ХХХIV-1034, кв. 51, гр. Нови Искър, ул. "Зорница" № 1а, собственост на жалбоподателката". Оспорва се и "законността на тупик 000357.5348.450". След дадени от председателя на Второ отделение на Върховния административен съд указания за уточняване предмета на оспорването жалбоподателката е посочила, че обжалва изричен отказ на министъра на инвестиционното проектиране да разпореди съставяне на административен акт за спиране, премахване и забрана за ползване на преминаващи незаконни ВиК отклонения през имота й, който отказ е формиран по нейна молба с вх. № V-12-391/15.05.2014 г. Представено е писмо № V-12-391/8.07.2014 г. от министъра на инвестиционното проектиране, адресирано до жалбоподателката. С отделна жалба се оспорва "Изричен и последващ мълчалив отказ на министъра на инвестиционното проектиране за това дали е законен тупик 000357.5348.450 - УПИ ХХХIV-1034, кв. 51, гр. Нови Искър, ул. "Зорница" № 1а. Жалбоподателката твърди, че с молба вх. № V-12-391/15.05.2014 г. до Министерството на инвестиционното проектиране е поискала становище относно законността на тупик 000357.5348.450, в отговор на което е получила писмо № V-12-391/8.07.2014 г. от министъра на инвестиционното проектиране, с което й е съобщено, че не може да се произнесе по случая поради липса на представени извадки от действащия и предходни регулационни планове. Впоследствие, след представяне на исканите извадки от регулационни планове, отговор от МИП не е последвал, което според жалбоподателката представлява мълчалив отказ на министъра на инвестиционното проектиране по нейно искане за произнасяне по законността на тупик 000357.5348.450. Иска се отмяната на отказите като незаконосъобразни. Върховният административен съд, Второ отделение, намира така подадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С писмо № V-12-391/8.07.2014 г. на министъра на инвестиционното проектиране, в което според жалбоподателката са обективирани двата отказа, административният орган е уведомил жалбоподателката за резултата от проверката по подадена от нея молба с искане за становище по въпроса за съществуващо водопроводно отклонение в неин имот и относно законността на тупик с идентификатор 000357.5348.450. В писмото е посочено, че след кореспонденция с различни институции (Район "Нови Искър", Столична община, "Софийска вода" АД и Министерството на регионалното развитие) се установява, че приложение в случая следва да намери разпоредбата на чл. 73 ЗУТ и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно които, когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка. По въпроса за законността на тупика жалбоподателката е уведомена, че към молбата й не са приложени извадки от действащия или предходни регулационни планове, както и други данни, относими към поставения въпрос. При тези данни се установява, че жалбоподателката търси защита срещу писмо, което не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Същото има уведомителен характер. Не всички актове на министри имат характер на административни, защото не формата, а съдържанието им, предопределено от властническия характер на волеизявлението, е определящо за същността им. Изпратеното до жалбоподателката писмо съставлява уведомление на жалбоподателка за резултата от извършена проверка от страна на МИП във връзка с нейна молба. На практика се касае за кореспонденция, имаща уведомителен характер. Обжалваното писмо не съдържа властническо-разпоредително волеизявление и не предизвиква промяна в правната сфера на адресата от вид и характер на последиците, визирани в хипотезите на чл. 21 АПК. Ето защо обжалваното писмо, доколкото има уведомителен характер и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК не съставлява годен за съдебен контрол административен акт. Не е налице и твърденият от жалбоподателката мълчалив отказ на министъра на инвестиционното проектиране по нейно искане за произнасяне по законността на тупик с идентификатор 000357.5348.450. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява бездействие от страна на административен орган по отправено до него искане за издаване на административен акт с конкретно съдържание, респ. за извършване на конкретна административна услуга. Не всяко непроизнасяне обаче, представлява мълчалив отказ. Такъв е налице само тогава, когато органът е бил длъжен по силата на закона да издаде искания акт или да извърши исканата от него услуга. Такова задължение в случая не е налице, доколкото липсва законова разпоредба, която да задължава министъра на инвестиционното проектиране да дава отговори на въпроси от вида на поставените от жалбоподателката. При липсата на задължение за произнасяне, не може да се формира мълчалив отказ, а след като такъв не е налице, то липсва и годен предмет за съдебно оспорване, което прави подадената жалба недопустима. Предвид изложеното, оспореното писмо на министъра на инвестиционното проектиране не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а мълчалив отказ по искане с вх. № V-12-391/15.05.2014 г. не е налице, поради което липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Съгласно чл. 159, ал. 1 АПК жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство подлежи на прекратяване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,