Решение № 11823 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 8691 от 13.03.2025г., постановено по адм. д. 12662/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на М. А. А. против Решение 12408/29.11.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с която му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. В съдебно заседание М. А. А. не се явява лично, представлява се от преупълномощен процесуален представител който поддържа в о.с.з. касационната жалба, на основанията, изложени в нея и желае отмяната на съдебния акт на първоинстанционния съд. Ответната страна - Председател на Държавна агенция за бежанците се представлява от юк. Хичовски, който оспорва касационната жалба и представя два броя актуални справки за военнополитическата и социална обстановка в Сирия, изходящи от самия орган. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспореното в настоящото производство решение АС София - град е отхвърлил жалбата на М. А. А., гражданин на Сирия против Решение 12408/29.11.2024г. на Председателя на ДАБ , с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Производството пред административен съд София - град е било инициирано по жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 12408/29.11.2024г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е била приета административната преписка по издаване на оспорения акт. От фактическа страна по делото е установено, че М. А. А. е подал две молби за предоставяне на международна закрила чрез СДВР Дирекция Миграция с вх. ОК -13-1847/19.09.2024г., и УП 23730/19.09.2024г. като личната му преписка пред ДАБ е продължила под УП 23730. От проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол се установява, че същият е с етническа принадлежност [етническа принадлежност], религиозната му принадлежност е [вероизповедание], сгоден, без деца, като баща му и неговите братя са останали да пребивават в Сирия. В обективираното в Протокол рег. УП - 23730/30.09.2024г. интервю от същата дата заявителят лаконично разказва кога и по какъв начин е напуснал Сирия. Обяснил е за причините за напускането на страната, времето през което е преминал през Р. Турция, начинът на реализиране на нелегалното си влизане в България и социално-битовата обстановка в района на Дейр Алзор в Сирия, където е живял. Според събраните от органа и преценени от първоинстанционния съд данни същият не сочи спрямо него да е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При така събраните доказателства Съдът е обосновал извода за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Що се отнася до основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел установените от административния орган факти, и въз основа на тях е счел за обоснован правния извод на органа, че липсва коя да е от предпоставките по чл.9, ал.1 ЗУБ. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание , екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. При така достигнатите изводи, съдебният състав е отхвърлил жалбата на чужденеца против постановеното от органа решение, с което последният е отказал предоставянето на международна закрила на заявителя. Според настоящата съдебна инстанция, таканаправените изводи от страна на първоинстанционния съдебен състав са правилни и обосновани, преценени както спрямо информацията налична за държавата на произход към момента на изготвяне на съдебния акт, така и спрямо актуалната към настоящия момент. Спрямо касатора са били спазени всички процесуални изисквания на Закона за убежището и бежанците, които целят да гарантират правото на надлежно участие на заявителя в производството. Интервюто е осъществено в присъствието на преводач, на разбираем за лицето език, такъв е ползван и в хода на съдебното производство. С всички междинни за производството документи той също е бил запознат на разбираем език, като административната процедура е била изпълнена правилно, вкл. в съответствие с изискването на чл.58, ал.10 ЗУБ за предоставяне на писмено становище от ДАНС. В хода на съдебното производство му е предоставена правна помощ и преводач. Що се отнася до съществените за спора факти, след проверка на същите се установява, че аргументите за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, изложени от страна на процесуалния му представител в касационната жалба са неоснователни. Те почиват на общи твърдения за сложната и опасна ситуация в Сирия, но не почиват на конкретика, касаеща личната бежанска история на касатора, която да разкрива личното му положение в страната в степен по-подробна от тази, изяснена при провеждане на административното производство пред ДАБ. Нови обстоятелства, свързани конкретно с личността му или с тази на членове от семейството му, с които да е свързан, лицето не твърди, поради което установяване и доказване на такива не е необходимо. От твърденията на М. А. А., както поддържа това и административният орган, съществуването на обстоятелства, които могат да бъдат възприети като преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група не се извличат. Според проведеното интервю основна причина е желанието му за по-добро препитание, за да може да помага и на останалите членове на семейството, т.е. причината е общата обстановка на икономическа криза в страната. Като втора причина сочи опасността да бъдел призован за изпълнение на задължителната военна служба от редовната сирийска армия, но както сам обяснява последно е търсен за това през 2022г. Признава, че е оставил съпругата си и роднините си, тъй като пътят е бил труден, което обяснение противоречи на логиката на всяка бежанска вълна при които лицата в бягството си с цел спасение напускат заедно районите на въоръжения конфликт. Правилно и обосновано се явява и заключението за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Напротив, както бе посочено и по-рано, заявителят сам обяснява, че семейството му е останало в Сирия, което опровергава твърдението му за нетърпимите условия там. Несъстоятелни към настоящия момент са твърденията за опасност от мобилизацията в редиците на редовната сирийска армия, тъй Съюза на демократичните Сили (кюрдските милиции на източния бряг на р. Ефрат), тъй като в настоящия момент е налично споразумение, непосредствено предстоящо да бъде практически реализирано между официалната власт на Сирия и кюрдските сепаратисти, като и от двете страни на р. Ефрат липсват данни за провеждани военни действия. Освен това публично известни са данните за разпускане на редовната армия и установявайки местни милиции от доброволци за опазване на обществения ред в населените места. Правилно съдът е взел предвид и извършената от административния орган надлежна проверка за наличие на основанията за прилагане на разширенията в хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут, дадени с Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС и Решение от 30 януари 2014г. по дело С-285/12 и обосновано е приел за правилно приложена от органа пълзящата скала, посочена в т.39 от първото решение. Във връзка с тази скала правилно е обсъдено от първоинстанционния съд, че касаторът не сочи да е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение. Напротив в проведеното интервю той изобщо не представя конкретни подробности, свързани с личността му, общественото му положение, взаимоотношенията му с властите и т.н. Накратко сочи, че е работил на различни места и е издържал семейството си, т.е. упражнявал е професия и е разполагал с източник на доходи, участвал е в гражданския социален и икономически живот. В този случай, изискуемата степен на безогледно насилие следва да бъде изключително висока. Правилно е взето предвид и непрекъснатото развитие на ситуацията в държавата по произход, в това число по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК и обстоятелствата, настъпили след издаването на оспореното решение, като предходната инстанция е съобразила възможно най-актуалната информация за военната и обществено политическа обстановка в Сирия, с която е могла да се снабди. Самите притеснения и оплаквания на касатора са свързани с опасността да му се наложи да воюва, които обосновано са отхвърлени като несъстоятелни, както поради разпускането на редовната армия на Сирия, така и поради личните му обяснения, че дори и при пребиваването в кюрдската зона на контрол, същият не е бил принуждаван насилствено да се бие. Т.е. от установеното не може да става дума нито за мобилизация или опасност от такава, нито за някаква форма на повсеместно и безогледно насилие, на което той да се явява жертва. Към настоящия момент не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията с изключение на отделни райони, поради което правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав също взема предвид възможно най актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според актуалната информация на Съвета за сигурност на ООН прекратяването на огъня от 18 юли в Сувейда южна провинция в Сирия, където на 13 юли избухнаха смъртоносни сблъсъци между друзки милиции и бедуински племена до голяма степен се запазва. След тристранна среща на 16 септември в Дамаск между временния сирийски външен министър А. ал-Ш., йорданския външен министър А. С. и специалния пратеник на САЩ за Сирия Т. Б., трите страни са обявили план за пътна карта, насочена към възстановяване на сигурността в региона. Пътната карта включва, наред с други мерки, сред които планове за отчетност, включително чрез разследвания от Независимата международна комисия на ООН за разследване; доставка на хуманитарна и медицинска помощ за Сувейда и възстановяване на всички основни услуги; усилия за възстановяване; разгръщане на приобщаваща местна полицейска сила; завръщане на разселените лица и освобождаване на задържаните; усилия за идентифициране на изчезнали лица; планиране на срещи за помирителни инициативи. В брифинг пред Съвета за сигурност на 18 септември, специалният пратеник за Сирия Г. О. П. е приветствал пътната карта. Според него, всяко решение трябва да включва гаранции за общността на друзите, че временното сирийско правителство няма да представлява заплаха за тяхната сигурност и права. Според същият източник, външната намеса продължава да представлява предизвикателство за временното сирийско правителство. След свалянето от власт на бившия сирийски президент Б. ал-А. през декември 2024 г., Израел е разширил окупацията си на Голан и е извършил стотици въздушни удари и нахлувания в сирийска територия с цел гарантиране на националната си сигурност и след сблъсъците в Сувейда защита на друзите от насилие. Израелският премиер Б. Н. е поискал демилитаризация на района южно от Дамаск. Според съобщения, на 9 септември Израел е извършил няколко въздушни удара по военни обекти в и около градовете Хомс и Латакия, а на 14 септември израелски войници са провели сухопътна операция в югоизточната провинция Дераа. На фона на тези интервенции в сирийска територия, Дамаск не е отвърнал с военни действия срещу Израел, а вместо това се е стремил към договаряне на споразумение за сигурност с посредничеството на САЩ. Междувременно, споразумението от 10 март между временното сирийско правителство и Сирийските демократични сили (СДС) кюрдска организация, която контролира по-голямата част от фактически автономната североизточна територия на Сирия все още не е приложено. Споразумението предвижда интегриране на СДС в институциите, управлявани от временното правителство, до края на годината, в съответствие с приоритета на Дамаск да осъществи процеси по разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (DDR) и централизация на властта. Турция която подкрепя Дамаск и разглежда СДС като терористична организация е изразила нарастващо недоволство от липсата на напредък по мартенското споразумение. Съобщава се, че сблъсъци между СДС и силите на временното сирийско правителство са продължили през септември. На 21 септември Висшата избирателна комисия на Сирия е обявила, че изборите за новото Народно събрание ще се проведат на 5 октомври във всички избирателни райони, под контрола на централната власт. Същите се състояха, както бе обявено, като поради липса на точни и пълни данни за пребиваващите сирийски граждани 2/3 от 210-местният парламент са били избрани чрез непряко гласуване. Шестима нови депутати са жени, според преброяване на "Ройтерс", потвърдено от наблюдатели на изборите. Наблюдателите са констатирали мирното им провеждане, като четирима от избраните са от религиозни малцинства - включително християнин, исмаилитски мюсюлманин и двама алауити. В това отношение решаващ за мира и установяване на демократичните принципи в новото общество ще е изборът на Президента Шараа, който има право еднолично да посочи останалите 70 депутати. В брифинг пред Съвета за сигурност на ООН на 18 септември, Педерсен е признал, че прозрачността и широкото включване, включително смисленото участие на жените, ще бъдат от съществено значение, за изборите, за да се осигури легитимност . През септември президентът Шараа присъства на 80-ата сесия на Общия дебат на високо равнище на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, което е първото участие на сирийски президент в събитието от близо 60 години. На 24 септември, в речта си по време на Общия дебат, той е описал ясната стратегическа политика на временното правителство, изградена върху три стълба: балансирана дипломация, стабилност в сигурността и икономическо развитие. Той също така е подчертал усилията на Сирия за възстановяване на международните си отношения и е призовал за пълно премахване на всички оставащи санкции. Според същия доклад , хуманитарната ситуация в Сирия остава една от най-тежките в света над 70% от населението се нуждае от хуманитарна помощ. В брифинг пред Съвета за сигурност на 18 септември 2025г., заместник-генералният секретар по хуманитарните въпроси Т. Ф. е обърнал внимание на тежкото положение на разселените сирийци, като е отбелязал, че около 7 милиона са вътрешно разселени, а над 4 милиона са бежанци в съседни страни . Той добавя, че от декември 2024 г. над 900 000 бежанци и 1,9 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, като ООН работи за тяхната реинтеграция и възстановяване. Според Агенцията на ООН за бежанците, около 18% от бежанците в региона планират да се завърнат в рамките на една година. Флетчър предупреждава, че сериозният недостиг на финансиране ограничава усилията на ООН да подкрепи спешните нужди на завръщащите се и на цялото население, като подчертава, че тазгодишният хуманитарен апел е финансиран едва на 18%. Той също така подчертава необходимостта от подкрепа за възстановяване, водено от Сирия, чрез инвестиции и подкрепа за мащабни програми за възстановяване, реконструкция и развитие . Според Върховния комисариат за бежанците на ООН UNHCR) само за девет месеца един милион сирийци са се завърнали по домовете си след падането на режима на Б. ал-А. през декември миналата година. Това все още представлява по-малко от една четвърт от общо 4,7 милиона сирийски бежанци, които към август миналата година все още живеят в Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет и ЕС, след като са били принудени да напуснат страната заради години на жесток конфликт, според доклад на UNHCR. Въпреки че страната е свидетел на завръщането на един милион бежанци и 1,8 милиона вътрешно разселени лица в първоначалните им райони, според доклада са необходими допълнителни средства, за да се улесни преходът на фона на широко разпространено разрушение на жилища и основни услуги, съчетано с липса на възможности за работа. Ръководителят на UNHCR Ф. Г. призова международната общност, частния сектор и сирийската диаспора да се обединят и засилят усилията си за подкрепа на възстановяването , като гарантират, че доброволното завръщане се осъществява по достоен и устойчив начин. При всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за липса към настоящия момент на повсеместен вътрешен конфликт, за какъвто Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) говори в предходния неин доклад за Сирия от април 2024г. Най-общо и от данните на Агенцията на ЕС за убежището публикувани в Ръководството на Агенцията от м.юли 2025г. територията между Дамаск и Алепо се сочи като мирна и сигурна. Касае се за територия от около 2/3 от страната, като при евентуалното изпълнение за включването на СДС в управленските органи на държавата, мирната територия под контрола на централната власт би достигнала близо 90% от цялата територия на Сирия, като към настоящия момент североизточната част от Сирия , намираща се под властта на кюрдите също не се сочи да е размирна, а единствено автономна. В този случай, що се отнася до преценката за наличието на данни за тежки заплахи срещу живота или личността на М. А. А., налице следва да са много по-конкретни твърдения и данни от негова страна, за опасност от личното му засягане. (доколкото тази по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), съдът намира, че предвид новите доказателства за промяна на военнополитическата обстановка в Сирия, правилни се оказват изводите на ответния орган за липса и на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Безогледно насилие на територията на страната към настоящия момент и момента на постановяване на първоинстанционното съдебно решение не се установява. Правилно на следващо място поради краткото пребиваване на чужденеца в Р. Турция според бежанската му история, въпросът за наличието на трета сигурна държава, в която да бъде върнат, не е разглеждан. Пред настоящата инстанция касаторът не излага нови или различни обстоятелства, нито представя допълнения към бежанската си история, които да променят горните изводи. Предвид всичко изложено, се установява, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Изводите на АССГ се подкрепят от допълнително представени данни за нормализиране на обстановката в Сирия. След извършен анализ на същите касационният състав достига до заключение за направен в крайна сметка правилен правен извод от страна на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно и потвърдилото го първоинстанционно решения. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба, подадена от М. А. А., против оспореното съдебно решение 8691/13.03.2025г., постановено по адм. дело 12662/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е била отхвърлена жалбата му против Решение 12408/29.11.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,