Решение № 14142 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12376/2009 г.

Решение № 14142 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12376/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по искане на адвокат Снежана Сутулова - пълномощник на "Пазари Север" ЕАД, гр. София за отмяна на влязлото в сила Решение № 11954 от 10.11.2008 г. по адм. д. № 7467/2008 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 449 от 22.04.2008 г. по адм. д. № 2752/2007 г. на Административен съд - София-град. Твърди се, че е налице предпоставката по чл. 239, т. 6 АПК - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Молителят се позовава на решение от 22.1.2009 г. по жалба № 3991 от 2003 г. на "Булвес" АД срещу Република България. Излагат се доводи, че е налице идентичност между фактическата обстановка и оформените правни изводи по посоченото дело на "Булвес" АД и тези на ВАС, първо отделение, и това е достатъчно основание да се приеме, че е налице основание за отмяна на решението. Ответникът по искането за отмяна - директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-София, чрез процесуалния си представител оспорва искането. Изразява становище за неоснователността му по подробно изложените съображения в писмените бележки, които представя. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения: Основанията за отмяна на влезли в сила съдебни актове са изчерпателно изброени в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Те не подлежат на разширително тълкуване, доколкото отмяната представлява предвидено от закона изключение, което нарушава общия принцип за стабилитет на съдебните актове. Изброените основания представляват общо и абстрактно формулирани пороци, които обуславят неправилност на съдебното решение, която се състои в несъответствието му с действителното правно положение. Спецификата на отмяната като извънинстанционен способ срещу неправилни и незаконосъобразни влезли в сила съдебни решения определя инициирането й само на изрично посочени от искателя основания. Искането за отмяна се разглежда единствено и само на посочените в тях основания. Основанието, посочено в настоящото искане е чл. 239, т. 6 АПК. Според този текст на отмяна подлежи този съдебен акт, за който с решение на ЕСПЧ е установено, че противоречи на Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи. От това следва, че основание за отмяна на порочно съдебно решение, постановено от съд в България, може да е единствено решение на Европейския съд по същия казус, между същите страни и на същото материално основание. Това е така, защото посоченият извънреден способ гарантира на страната да се защити срещу неблагоприятното за нея обективно неправилно съдебно решение, което противоречи на Конвенцията, и то след като страната е изчерпала всички способи за защита на правото си по реда на националното законодателство. Влязлото в сила решение на ЕСПЧ е задължително единствено за страните по конкретното дело. Представянето на влязло в сила решение на ЕСПЧ по правен казус от правно легитимирано лице при процесуална допустимост на искането е основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на постановеното по същия казус влязло в сила решение на първоинтанционен или второинстанционен съд и за връщането му за ново разглеждане. Крайното съдебно решение, с което се разрешава конкретен правен спор, обвързва само надлежните страни по делото. В конкретния случай търговското дружество, от чието име е направено искането за отмяна е различно от това, по което е постановено решението на ЕСПЧ. Казусът по решението на ЕСПЧ е различен от този, чиято отмяна се иска, или различни са и материалните правоотношения. Дружеството, подало искането за отмяна се позовава на решение № 22.01.2009 г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, съгласно което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу Република България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение няма действие по отношение на искателя в настоящото производство - "Пазари Север" ЕАД, гр. София и не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила Решение № 449 от 22.04.2008 г. по адм. д. № 2752/2007 г. на Административен съд - София-град и на оставилото го в сила Решение № 11954 от 10.11.2008 г. по адм. д. № 7467/2008 г. на Върховния административен съд. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение като неоснователно, ще следва да бъде отхвърлено. Направеното искане от процесуалния представител на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София за присъждане на направените по делото разноски е основателно. "Пазари Север" ЕАД ще следва да бъде осъдено да заплати на дирекция ДОУИ при ЦУ на НАП - София разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия