Решение № 13076 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 143/2015 г.

Решение № 13076 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 143/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Русе, срещу решение № 12/17.11.2014 г., постановено по адм. дело № 356/2014 г. по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Данка Георгиева Петрова, чрез пълномощника си по делото, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Ответниците по жалбата Дилян Пламенов Саманджиев и Дилян Дилянов Саманджиев, действащ чрез законния си представител Дилян Пламенов не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред Административен съд Русе заповед № РД-01-2445 от 3.09.2014 г. кмета на Община Русе, на основание чл. 46, ал. 1, т. 9 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост /Наредбата № 6/ и чл. 25, ал. 1, т. 9 договор за наем от 30.04.2013 г. е наредил прекратяване на наемното правоотношение с Данка Георгиева Петрова и домакинството й, за жилищен имот в гр. Русе, частна общинска собственост. С обжалваното решение административният съд е отменил, като незаконосъобразна оспорената заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, но при неспазване на законоустановената форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на относимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. В решението си съдът въз основа на правилната преценка на събраните по делото доказателства е извел правилният извод за незаконосъобразност на оспореният административен акт. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец - чл. 46, ал. 2 от с. з. В случая прекратяването на наемните правоотношения се основава на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе, приета на основание чл. 45а, ал. 1 от закона, съгласно която наемните правоотношения се прекратяват поради предоставяне на наетия жилищен имот или части от него на лица, извън кръга на настанените, за безвъзмездно или възмездно ползване. Правилен е изводът на административния съд, че оспорената пред него заповед не съдържа мотиви, съответни на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при посочване на възприетите за относими правни основания, но без изложение на фактическите такива, основаващи приложението на закона. В заповедта се съдържа единствено извод, че жилището е предоставено за ползване на трето лице, извън кръга на настанените. Административният орган е издал административния акт, предмет на оспорване и без да изясни всички факти и обстоятелства относими към спорното материалноправно правоотношение в нарушение на изискването на чл. 35 от АПК. Това е довело и до неправилно приложение на относимия материален закон, както правилно е прието в обжалваното решение, при оборване на изводите на административния орган в развилото се съдебно производство. Неоснователно е възражението в касационната жалба, за необоснованост на съдебното решение. Установени са фактите, относими към конкретния спор, извършена е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. Даден е ясен отговор кои доказателства основават възприетата фактическа обстановка, обсъдени са доводите на касационния жалбоподател, относими към нея. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени единствено възможните изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателя с тях не основава твърдяната необоснованост на съдебното решение. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд Русе, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация Данка Петрова за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като по делото не се установява такива да са извършени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,