Решение № 14427 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2018 г.

Решение № 14427 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Мавров, от гр. [населено място], срещу решение № 744/29.03.2018 г. по адм. д. № 91/2018 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на район "Централен", община Пловдив чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-17-1893 от 14.12.2017 г., издадена от кмета на район "Централен", община Пловдив, с която е наредено да се отнеме разрешение за ползване № 01-02-0515/14.09.2015 г. на имот общинска собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС-гараж № 23, съгласно одобрена схема на 22.02.2012 г. на главния архитект на район "Централен, находящ се УПИ I-324, 326, кв. 345 а-нов, 274-стар, по плана на кв. Триъгълника, гр. Пловдив и разрешение за поставяне № 383/14.09.2015 г., издадено от кмета на район "Централен", Община Пловдив. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията за форма и материалноправните такива. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такива са и фактическите констатации, че процесният имот е общинска собственост, както и че за имота е налице инвестиционно намерение. По делото е установено, че с разрешение за поставяне № 383/14.09.2015 г. е разрешено поставяне на преместваем обект-гараж за местодомуване, а с разрешение за № 01-02-0515/14.09.2015 г. кметът на район "Централен", община Пловдив е разрешил на жалбоподателя ползването на имота, общинска собственост. С решение по протокол № 38/9.11.2017 г. на РЕСУТ при район "Централен", община Пловдив е приета план-схема за благоустрояване с обособяване на зона за паркиране и гариране в същия УПИ I-324, 326 в кв. 345 а, по плана на гр. Пловдив, предвиден за комплексно застрояване, според която в имота се обособяват 29 бр. места за паркиране, както и 2 бр. места за паркиране за хора с увреждания. За реализиране на мероприятието е издадено разрешение за строеж. При тези данни кметът на район "Централен", община Пловдив, приема, че е налице обществена нужда и със заповед № РД-17-1893/14.12.2017 г., предмет на оспорване, отменя издадените в полза на жалбоподателя разрешения за поставяне и ползване. ` При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издавена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно е преценено, че са налице основания за отнемане на разрешенията за ползване и поставяне на преместваем обект, посочени в заповедта. Съгласно чл. 80 ЗМДТ разрешението за ползване на общинско място се отнема, когато обществени нужди налагат това. Аналогичен е и текстът на чл. 22 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, приета от Общински съвет- Пловдив, който също предвижда отнемане на издаденото разрешение за ползване на общински терен при възникнали обществени нужди. Това обстоятелство е основание за отнемане и на разрешението за поставяне на преместваем обект съгласно чл. 45а от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив, приета с решение на общинския съвет. В случая правилно съдът приема, че изискванията на цитираните разпоредби са изпълнени и заповедта за отнемане на разрешенията е издадена след установяване на обществени нужди -нови инвестиционни намерения на община Пловдив за общинския имот, описан в заповедта, които налагат това. Наличието на обществени нужди е самостоятелно основание за отнемане на разрешенията ползване на общинско място и за поставяне на преместваеми обекти върху общински терен, независимо, че срокът им не е изтекъл. Ето защо доводите на жалбоподателя, че разрешенията не могат да бъдат отнети преди изтичане на срока, за който са издадени, са неоснователни. Възраженията на касационния жалбоподател, че не е налице обществена необходимост, която да е основание за издаване на заповедта, също не могат да бъдат споделени. В случая са установени нови инвестиционни намерения за общински имот - УПИ I-324, 326, в кв. 345 а по плана на гр. Пловдив, в който е разположен обектът, предмет на издадените разрешения. Проектът е за благоустрояване на общинския имот е възложен от собственика на терена, в съответствие с правомощията по чл. 11 от Закона за общинската собственост. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,