Решение № 44 от 15.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 33/2021 г.

Решение № 44 от 15.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 33/2021 г., I н. о., НК, докладчик председателят Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Г. М. Т. срещу решение № 260057 от 07.12.2020 г., постановено по внохд № 230/20 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд – Добрич по нохд № 175/19 г. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода се твърди поради несъответствието му с отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, както и с целите по чл. 36 от НК. Излагат се доводи, че размерът на наказанието лишаване от свобода е завишен като същото е отмерено с оглед постигане целите на генералната превенция вместо на индивидуалната. Посочва се, че подсъдимият и пострадалата са били в силно влошени взаимоотношения, което се дължало на нейния характер, както и се преповтаря възражението направено и пред въззивната инстанция, че подсъдимият се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване, което било неправилно отчетено от решаващите съдилища като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство. Предлага се изменение на присъдата в частта относно наказанието и намаляване на същото. Пред касационния съд защитникът на подсъдимия – адв. М. Я. поддържа касационната жалба със същите аргументи и искане, като изтъква, че в хода на първоинстанционното производство е настъпила законодателна промяна, която е ограничила възможностите за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК при настъпила смърт и затова диференцираната процедура е била по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, което е ощетило неговия подзащитен. Представителят на ВКП счита, че касационната жалба е неоснователна, решението на въззивния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Излага становище, че наложеното наказание е справедливо по своя размер. Подсъдимият Г. Т. поддържа изложените от защитника му доводи. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наложеното наказание. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 7 от 06.03.2020 г. на Окръжен съд – [населено място], постановена по нохд № 175/19 г., подсъдимият Г. М. Т. е признат за виновен в това, че на 05.12.2017 г. в [населено място], [община], [област], в частен дом на [улица], умишлено умъртвил майка си Ф. Р. Д., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата, поради което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6, предл. 2-ро, във вр. с чл. 115 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от осемнадесет години при първоначален "строг" режим на изпълнение на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан. Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на направените разноски по делото. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 230/20 г. на Варненски апелативен съд. С решение № 260057 от 07.12.2020 г. въззивният съд е потвърдил изцяло присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Явната несправедливост на наложеното наказание е налице, когато то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. За да наложи наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, първоинстанционният съд е приел лек превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – високата степен на обществена опасност на престъплението и лошите характеристични данни на подсъдимия над смекчаващото такова – чисто съдебно минало (подсъдимият е реабилитиран по право). Въззивният съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство и частичното признаване на вината от страна на подсъдимия, което обаче не е обусловило намаляване на наложеното наказание. Изложените в тази насока съображения за отсъствие на основания за намаляване на размера на наказанието се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. В жалбата не се сочат обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, които да не са били взети предвид от инстанционните съдилища. Влошените отношения и предходни конфликти между подсъдимия и неговата майка не представляват основание за смекчаване на отговорността му. Съгласно приетите за установени факти нанасянето на побой от страна на Т. върху майка му не е изолиран случай – на 06.08.2017 г. подсъдимият избил зъби на пострадалата, за което бил предупреден с протокол по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР и му е съставен АУАН за нарушаване на обществения ред по Наредба № 1 на [община]. Начинът, избран от Т. разрешаване на споровете с пострадалата – чрез нанасяне на побой върху възрастна, беззащитна жена, която е и негова родна майка, очевидно е в разрез с цивилизационните принципи, въз основа на които е изградено обществото. Доводът на защитата, че тежката степен на обикновено алкохолно опиване на подсъдимия към момента на извършване на инкриминираното деяние следва да се отчете като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство е наведен и във въззивната жалба и на него е даден отговор в мотивите на въззивното решение, с който касационната инстанция се солидаризира. В допълнение следва да се отбележи, че снижаването на моралните и волеви задръжки с оглед степента на алкохолно опиване в която се е намирал Т., няма как да се отчете в посока на смекчаване на отговорността му. Това е така, защото употребявайки алкохол по своя воля, подсъдимият сам се е поставил в състояние на тежка степен на обикновено алкохолно опиване, с всички произтичащи от това състояние физически и психически последици. В съдебното заседание пред настоящата инстанция са изложени доводи от защитника на подсъдимия, че настъпилата след образуването на делото в първата инстанция законодателна промяна на чл. 369 а от НПК с ДВ., бр. 83 от 22.10.2019 г., която не допуска провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК при умишлено причиняване на смърт, е попречила на подсъдимия да получи по - малко по размер наказание. Предлага се това обстоятелство също да се вземе предвид като основание за намаляване на наказанието. Касационният съд намери така изложените доводи за неоснователни. Новите наказателно - процесуални норми (каквато е и тази на чл. 369 а от НПК) се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства – чл. 3 от НПК. Изключения от общото правило за прилагането по време на съответната норма се допускат само в конкретни, изрично определени от законодателя хипотези. При въвеждането на настоящата редакция на чл. 369 а от НПК не е било предвидено нарочно изключение, така че първата инстанция е била длъжна да прилага действащата към момента на висящия пред нея процес процесуална уредба. Разпоредителното заседание на окръжния съд е било проведено на 30.10.2019 г., след влизане в сила на изменението на чл. 369 а от НПК, поради което производството е протекло законосъобразно по чл. 371, т. 1 от НПК. Настъпилата законодателна промяна в посочената процесуална норма не може да намери отражение върху материално - правните норми, относими към определянето на наказанието – чл. 54 – чл. 58 а от НК. В заключение касационният съд не намира основания за корекция на така отмерената санкция, която е съответна на обществената опасност на извършеното и отговаря на изискванията за справедливост, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,