Решение № 7125 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11855/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Е. Манчева, срещу решение 5439/21.08.2023 г., постановено по адм. дело 7146/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) Р-22221121001953-091-001/25.03.2022 г., издаден от органи по приходите на Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с решение 902/13.06.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и ответната страна е осъдена да заплати разноски по делото на жалбоподателя в размер на 3 010 лв. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнение към жалбата касаторът оспорва извода за нищожност на РА, тъй като при извършването на ревизията са били спазени всички процесуални правила за нейното възлагане, събирането на доказателства, както и за издаването на ревизионния доклад (РД) и акта. Отправя молба за отмяна на решението като незаконосъобразно (неточно посочено в касационната жалба решение 3030/04.05.2022 г. на Административен съд София град, с което е обявен за нищожен РА Р-2222520001969/091-001/28.08.2020 г.) и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. Г. Д., чрез адв. М. Андонова, оспорва касационната жалба като нередовна и неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор, допълнение към него и писмена защита. В проведените съдебни заседания на 02.04.2024 г. и на 14.05.2024 г. поддържа изразената позиция и моли жалбата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по списък, придружен от договор от 01.03.2024 г. и платежно нареждане от същата дата. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните доказателства по делото, съобрази наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА Р-22221121001953-091-001/25.03.2022 г., потвърден с решение 902/13.06.2022 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на Д. Д. за задължения на Биг Нойз Ейджънси" ЕООД в общ размер на 47 539,16 лв. главница и лихви в размер на 21 154,44 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че ревизията на жалбоподателката с определения предметен обхват е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221121001953-020-001/05.04.2021 г., издадена от компетентен орган по приходите съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на основание заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София. Първоначалната ЗВР е била изменена със ЗИЗВР Р-22221121001953-020-002/09.07.2021 г. по отношение на крайния срок до 13.09.2021 г. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в РД Р-22221121001953-092-001/11.10.2021 г., който е бил връчен по електронен път на ревизираното лице на 13.10.2021 г. На основание чл. 117, ал. 5 ДОПК е подадено възражение срещу РД, което е преценено като неоснователно при издаването на процесния РА. След произнасяне по допустимостта на оспорването и установяванията по фактите, първоинстанционният съд е извършил проверка на валидността на РА. С оглед на констатациите в тази част е обосновал неговата нищожност поради издаването му при допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. От правна страна административният съд е приел, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи чрез информационна система Контрол" и подписани с електронен подпис. В изложените мотиви е дадено тълкуване на приложимите нормативни разпоредби на ДОПК, ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2017 г. Притежаването на валиден КЕП от издателите на съответните актове и надлежното му използване са изведени като абсолютни условия за изясняване на въпроса относно авторството на спорните документи. От събраните доказателства се установява надлежното подписване на ЗВР, ЗИЗВР и РД. Във връзка с оспорването на валидността на електронните подписи по делото са изискани и приобщени данни от Борика АД, от които се установява, че към датата на издаването на РА на 25.03.2023 г. органът, възложил ревизията, не е притежавала валиден КЕП. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба и до приключване на съдебното заседание не са развити съображения за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с обсъденото от първоинстанционния съд основание за нищожност на РА. При изричните и конкретни указания на първоинстанционния съд, дадени с разпореждане от 28.02.2023 г. и протоколно определение от 09.03.2023 г. за изясняване на фактическата обстановка и компетентността на органите, участвали при ревизията и издали обжалвания РА, е следвало приходната администрация да прояви необходимата процесуална активност в производството пред първата съдебна инстанция. Ответникът е бил редовно уведомен за проведеното о.с.з. по делото пред Административен съд София град на 01.06.2023 г., в което не се представлява и не е изразил неприсъствено становище по хода на делото. След приключване на съдебното дирене, даване на ход по същество и постановяване на обжалваното решение на 21.08.2023 г., от процесуалния представител на ответника с молба от 30.11.2023 г. са приложени доказателства относно валидността на КЕП към дата на издаване на РА от органа, възложил на ревизията. Освен липсата на аргументи, свързани с оплакването в касационната жалба, към последната не са представени допълнителни доказателства съгласно предоставената възможност по чл. 219, ал. 1 АПК. Едва в заседанието на 02.04.2024 г. пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора представя документи, които счита за относими към правния спор. Поради ненадлежното комплектоване на документите с копие за ответната страна, същите са представени впоследствие с молба по електронен път от 09.04.2024 г. и приети в последното съдебно заседание. Описаната поредица от действия и бездействия поставя касационния съдебен състав в хипотезата на нови фактически установявания. Забраната за това е визирана в чл. 220 АПК. В частност представените документи включват копия на ЗВР от 05.04.2021 г., ЗИЗВР от 09.07.2021 г., РД от 11.10.2021 г. и процесния РА от 25.03.2022 г., ведно с електронни образи на екранни снимки за валидност на положените КЕП, както и магнитен носител на информация. Предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК е недопустимо доказването за първи път пред касационната съдебна инстанция на факта, че М. Й. С. към датата на издаване на РА е притежавала валиден КЕП и за доставчика на удостоверителната услуга, за което дори на този етап не бяха представени преки и ясни доказателства на български език. Поради тази причина не е дължимо последващо обсъждане на приложените документи от касатора. Последните не са нови, същите е следвало да бъдат представени пред Административен съд София-град, в изпълнение на указанията на съда по доказателствата при спазване на реда и изискванията в тази насока. Целта на касационното производство е да бъдат отстранени евентуални грешки и пропуски на съда, а не на бездействия на страните в производството по ангажиране на доказателства, израз на което е разпоредбата на чл. 220 АПК. Първостепенният съд се е произнесъл при съобразяване на представените пред него доказателства. Изводът на административния съд за нищожност на РА, предвид наличието на доказателства, че М. Й. С. не е притежавала валиден КУКЕП от доставчика Борика АД към датата на издаване на РА на 25.03.2022 г. са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Извън мотивите за обявяване на нищожността на РА, по делото не е спорно, че Д. Д. е управител на Биг Нойз Ейджънси" ЕООД от 03.02.2016 г. до 06.07.2017 г. С решение 419/11.02.2018 г. по търговско дело 380/2018 г. на Бургаски окръжен съд, Първо ГО, е обявена началната дата на несъстоятелността на дружеството - 31.12.2016 г. Последното е заличено от Търговския регистър съгласно решение 63/18.02.2020 г. по същото дело. Отговорността на третото лице в случая произтича от декларирани и невнесени от Биг Нойз Ейджънси" ЕООД публични задължения. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника така тълкувателно решение 2/13.07.2020 г. по т. д. 2/2018 г., ОСТК на ВКС. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и може да съществува, само когато съществува задължението на главния длъжник. Ако последното е погасено, независимо на какво основание, то за него не може да бъде ангажирана отговорността на трето лице. При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, на ответника Д. Д. следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. за касационното производство, съгласно приложените доказателства в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,