Решение № 6371 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 357/2021 г.

Решение № 6371 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 357/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП, град София, чрез юрк. Н. Н. против решение № 6023/3.11.2020 г. по адм. дело № 1530/2020 г. на Административен съд – София - град, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за обявяване нищожност на решение № 299/14.01.2020 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. дело № 7752/2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдебното решение, чиято нищожност е предмет на иска, съдът не е извършил поправка на очевидна фактическа грешка, съгласно чл. 175 АПК, а решава по нов начин спора във връзка с възражението за изтекла погасителна давност на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски с оглед изхода от спора. Ответникът - Е. С., чрез процесуалния си представител адв. К. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административен съд, София град е бил сезиран с иск за обявяване нищожност на решение № 299/14.01.2020 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. дело № 7752/2019 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 7148/21.11.2019 г. на Административен съд, София град по същото адм. дело № 7752/2019 г. С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е допустим, но неоснователен. В мотивите си съдът е посочил установените в съдебната практика критерии за валидност на съдебните актове и е приел, че за да бъде обявено за нищожно едно решение е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или формата на акта. От извършената проверка е установил, че атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен орган, в пределите на неговата компетентност, в писмена форма, с безспорно авторство и подпис на съдията, който го е постановил. Според съда в така постановения съдебен акт съдът ясно е изразил волята си за наличие на очевидна фактическа грешка, която не променя изводите му по същество на спора, че задължението на Е. С. е погасено по давност. Поправката касае момента, от който задължението следва да се счита погасено по давност. В основното решение съдът е приел, че давностният срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекъл на 29.07.2019 г., а с атакуваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е приел, че изтича на 29.05.2019 г. Възраженията на ищеца за пререшаване на правния спор по реда на чл. 175 АПК, са отхвърлени като неоснователни с аргументи, че в настоящото производство не подлежат на обсъждане доводи, свързани с правилността на решението. Решението е правилно постановено. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, с който е бил сезиран е допустим, но неоснователен. С оглед преценката за допустимост, следва да се допълни, че съдебният акт, чиято нищожност се иска е постановен в производство по чл. 268 ДОПК и съгласно чл. 175, ал. 2 АПК във връзка с чл. 268, ал. 2 ДОПК не подлежи на инстанционен контрол, включително и по отношение на неговата валидност. Правилно съдът е приел, че посочените от ищеца пороци на съдебния акт не обосновават неговата нищожност. Съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на съда, от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Съгласно чл. 175 АПК поправката на очевидни фактически грешки в решението по административно дело се извършва от постановилия го съд, по свой почин. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията. Волята на съда е ясна и е изразена недвусмислено. Правилно съдът е приел, че посочените от ищеца пороци на извършената поправка се отнасят до правилността на решението, която е извън предмета на установителния иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. Пропускът да се вземе предвид определен факт или доказателство или погрешната тяхна преценка, на които се основава предявеният иск в разглеждания случай, касаят наличието или липсата на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК и преценката за правилност на решението за поправка, но не обосновават нищожност на съдебния акт. По тези съображения, решението, с което искът е отхвърлен като неоснователен се явява правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд,