Решение № 1262 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5094/2007 г.

Решение № 1262 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5094/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателя Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Л. Г. К. и В. Г. К., представлявани от законния си представител М. Л. К., всички от гр. Б. срещу решение № 93/31.05.2007 г. по гр. дело № 180 по описа за 2007 г. на Бургаски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено противоречие на съдопроизводствени правила, затова се настоява за отмяната му. От ответниците по касационната жалба: В. Г. К. и В. П. К. и двамата от гр. Б., последният изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № ХII-2484/8.01.2007 г. по гр. дело № 1356/2006 г. на Бургаски районен съд, с което са уважени исковете срещу Л. и В. К., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за тяхната основателност и доказаност, по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Констатирано е по делото, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, под. № 156/1993 г. наследодателят на ответниците и техен баща Г е придобил право на собственост върху тристаен апартамент № 47, вх. "Г", бл. 27 ж.к. "Братя Миладинови", гр. Б., като праводателите и ищци по делото, които са били негови родители са запазили право на пожизнено ползване върху същия имот. До смъртта си, настъпила на 12.04.2003 г. приобретателят е изпълнявал поетите задължения към праводателите си, но след неговата смърт съдът е приел, с оглед на доказателствения материал, че ответниците, които са негови низходящи наследници и малолетни, представлявани от своята майка, са преустановили изпълнението на поетото от наследодателя им задължение. Съдът е обсъдил възражението на ответниците, че изпълнението на задължението се изразявало в предоставяне на друго жилище на праводателите по договора, а именно собствения им имот в с. Л., в което са се настанили, след освобождаването на апартамента. Мотивиран е извод, че изпълнението на задължението включва полагане на грижи и осигуряване на издръжка на праводателите, независимо от обстоятелството, че притежават и друг имот, от който могат да се издържат. В подкрепа на извода за неизпълнение на задължението по договора съдът е констатирал и отсъствие на трансформацията му в паричен еквивалент, поради което е приел, че първоинстанционното решение е съобразено с материалноправната норма на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като са налице предпоставките за разваляне на договора между страните, поради установеното по категоричен начин неизпълнение от ответниците. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, обосновано е и п ри постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. Неоснователен е касационният довод, че изпълнението на задължението, поето по договора за издръжка и гледане се изчерпвало с осигуряване на жилище за праводателите, защото са им предоставили своето, описано в нот.акт № 80/2004 г. Описаният имот, представляващ дворно място от 690 кв. м., ведно с двуетажна жилищна сграда и находящ се в с. Л., Бургаска област, е собственост на малолетните касатори и тяхната майка М, съгласно издаденият в тяхна полза констативен нот.акт № 80/2004 г. Обстоятелството, че имотът е предоставен от тях за ползване на праводателите по договора за издръжка е ирелевантен факт към създаденото между страните правоотношение, включващо задължение за прехвърляне правото на собственост върху имота в гр. Б. от страна на праводателите и задължение за гледане и издръжка от страна на приобретателя, респ. на неговите наследници, тъй като задължението му е наследимо. Прехвърлянето на правото на собственост върху имота е уговорено с тежест, изразяваща се в запазено право на пожизнено ползване за праводателите. Това право се запазва дори касаторите да са били изправна страна по договора и пред праводателите е била открита правната възможност винаги да го защитят. Между страните е преустановено всякакво общуване, поради създадена нетърпимост във взаимоотношенията между праводателите по договора и майката на касаторите, след смъртта на общия им наследодател, видно от доказателствата за образувана преписка във II-ро РПУ гр. Б. Отсъстват доказателства дори за частично изпълнение на поетото задължение, което касаторите, като наследници на приобретателя по договора са дължали, чрез своята майка и законна представителка и изразяващи се в грижи и издръжка на праводателите си. По тези съображения, касационният съд изцяло споделя правните изводи за наличие на предпоставките за разваляне на договора, сключен с нот.акт № 156/1993 г., до размер на наследствените части на касаторите, които са неизправната страна по него, затова при отсъствие на твърдяните отменителни касационни основания, намира за неоснователна касационната им жалба, която остави без уважение, затова ВКС на РБ, V-то г.о.