Решение № 683 от 22.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2023 г.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Вълкова против решение 7843/ 19.12.2022 г., постановено по адм. дело 7068/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да бъде уважена нейната жалба против Решение 365/24.06.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) като бъде установено, че спрямо нея е извършен сексуален тормоз, алтернативно иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и пледоарии в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД) изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другите страни разноски. Ответникът К. Илиев оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор и в пледоария в открито съдебно заседание. Претендират разноски. Ответникът Соф КънектАД оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 7843/ 19.12.2022 г., постановено по адм. дело 7068/2022 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Д. Вълкова против Решение 365/24.06.2022 г. на КЗД, втори специализиран постоянен заседателен състав, с което е установено, че: 1. К. Илиев, сътрудник охрана, отдел Контрол на достъп, дирекция Сигурност в Летище София ЕАД, с място на работа Аерогара София, не е извършил сексуален тормоз по смисъла на т. 2 от параграф 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр спрямо Д. Вълкова; 2. Соф Кънект АД, представлявано от управителен съвет: Х. Пфистерер, И. Кардашлиев и Ж. Ферон, е извършило нарушение на ЗЗДискр по отношение на Д. Вълкова и 3. Оставена е без уважение жалба вх. 44-00-1109/06.04.2021 г., подадена от Д. Вълкова. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт на Комисията е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия. Обоснован е извод, че атакуваното решение е издадено от легитимен състав на КЗД, в рамките на предоставените му от закона материална компетентност, като актът е в нормативно предвидените форма и съдържание. Според първата инстанция не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението на КЗД, защото волята на специализирания държавен орган е напълно ясна и недвусмислена, а в т. 2 от диспозитива на акта е допусната очевидна фактическа грешка. Съдът е счел, че обосновано КЗД е приела, че работодателят е предприел необходимите мерки за предотвратяване на прояви на дискриминация т.е. по отношение на него не са налице основания за установяване на нарушение (независимо от съдържанието на т. 2 от диспозитива на решението на Комисията) и това е действителната воля на органа, която се подразбирала и от липсата на наложени санкции или предписания. При формиране на фактическите изводи АССГ се е позовал освен на показанията на разпитаните в административното производство свидетели и на приобщения по делото запис от камерите за видеонаблюдение. Решаващият съд е обосновал извод, че не е установено по несъмнен начин какво точно се е случило между Д. Вълкова и К. Илиев на 20.03.2021 г. около 14 часа зад една от колоните на паркинга на Летище София (тяхното работно място). АССГ е достигнал до крайния извод, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, което извод дава основание на решаващият съд да отхвърли жалбата на Д. Вълкова поради липса на доказателства за упражняване на сексуален тормоз спрямо нея от страна на К. Илиев. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Законосъобразно съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган на основание чл. 48, ал. 2, т. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр постоянен тричленен заседателен състав на Комисията, определен от нейния председател като специализиран в материята по дискриминация на основата на пол. В противоречие с приложимия закон административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 2, ал. 1 от АПК Кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго. Изискванията към съдържанието на решенията на КЗД са регламентирани изрично в чл. 66 от ЗЗДискр, поради което обсъжданата от АССГ разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК е неприложима. Действително двете хипотези не определят съществено различни изисквания към съдържанието на акта и предвиждат писмена форма за действителност, но допуснатото от АССГ нарушение в конкретния случай е съществено, защото е довело до игнориране на необходимото съвместно тълкуване на чл. 66 от ЗЗДискр с разпоредбата на чл. 65 от ЗЗДискр, определяща правомощията на Комисията. От тази гледна точка се явява основателно едно от основните оплаквания в касационната жалба за наличие на явно противоречие между мотивите и диспозитива на решението на КЗД, което АССГ е възприел като очевидна фактическа грешка. В противоречие със съдържанието на оспорения акт и осъществените административнопроцесуални действия административният съд е приел, че наличието на мотиви за липса на нарушение едновременно с установяване извършването на нарушение на ЗЗДискр, представлява очевидна фактическа грешка, а не липса на фактически и правни основания, съответстващи на разпоредителната част от акта. От данните по административната преписка не се установява да е проведена процедура по чл. 62 от АПК, поради което решаващият съд е бил обвързан със съдържанието на атакуваното пред него решение във вида, в който е издадено, а не с предполагаемата действителна воля на органа. Като не се е съобразил с приложимия закон, а и с установената съдебна практика (включително цитираната в касационната жалба) относно съответствието със закона на акт, чийто мотиви и диспозитив си противоречат, АССГ е постановил съдебно решение, за което е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Основателно се явява и оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При обосноваване на фактическата обстановка по спора АССГ се е позовал на веществено доказателствено средство, което не е събрано по предвидения в закона ред. Същото нарушение е допуснато и от КЗД, но не е констатирано от първата инстанция в нарушение на задълженията й, произтичащи от чл. 168 от АПК. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. На основание чл. 171, ал. 1, изречение първо от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. С жалбата до КЗД Д. Вълкова е поискала за доказване на твърденията й за извършени конкретни действия от К. Илиев, представляващи според нея проява на сексуален тормоз, да бъдат изискани видеозаписите от камерите, разположени на територията на паркинг В2, терминал 2 на Летище София от 20.03.2021 г. в часовия диапазон 13-15 часа. По това искане докладчикът по преписката, образувана в СЗД, е разпоредил на Летище СофияЕАД да предостави искания от жалбоподателката видеозапис на магнитен носител, а като е основание за разпореждането е посочено започнало проучване. В отговор на това писмо е депозирано заявление с вх.н. от 14.06.2021 г. от Соф кънектАД, в което като приложение под т. 7 е описан: магнитен носител със записи от CCТV, какъвто е коментиран в т. 2 от същия документ (л. 44 от адм.д. 7068/2022 г. на АССГ). Единственият магнитен носител (диск) по делото се намира на л. 54 от адм.д. 7068/2022 г. на АССГ и е без обозначение относно неговото съдържание, произход, авторство или друг индивидуализиращ белег. В решението на Комисията се обсъжда видеозапис от камера 197, а в съдебното решение приобщения по делото запис от камерите за видеонаблюдение (л. 54 от делото), но нито в производството пред КЗД, нито в съдебното производство този магнитен носител (диск) е събран като веществено доказателствено средство. В единственото заседание на Комисията от 19.04.2022 г. са приети писмени доказателства (без да бъдат индивидуализирани) и са разпитани свидетели, а в откритото съдебно заседание от 24.11.2022 г. съдът е приел административната преписка. Намиращият се по делото диск, вероятно съдържащ ангажирания от Д. Вълкова с жалбата до КЗД видеозапис, е веществено доказателство и в това си качество подлежи на приемане чрез оглед по реда на чл. 204 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК и чл. 70 от ЗЗДискр. Конклудентно прилагане към административната преписка (както е направено от Комисията) или с определение по хода на делото, идентично с тези, постановявани по отношение на писмените доказателства (както е постъпил АССГ) не са достатъчни, за да се осигури достоверността на информацията, която се извлича от това доказателствено средство. Действително липсва изрична нормативна регламентация относно видеозаписите, респективно видеофайловете, съдържащи визуално съдържание, която да ги определя като доказателствени средства в административния процес, но съдебната практика безпротиворечиво определя този вид носители на информация за факти и обстоятелства, които са от значение за спора, като веществени доказателствени средства. От значение за тази класификация е характерът на техническия носител на информация и възможността съхраняваните данни да могат да бъдат възприети и интерпретирани по начин, който да гарантира тяхното еднакво разбиране от всички участници в процеса. Само чрез оглед подобен носител на информация за релевантни факти е допустимо да бъде използван за целите на доказването в съдебния процес. След приемане на материалния носител на информацията, неговото съдържание (видеозапис) трябва да бъде възприето от решаващия орган непосредствено или със съдействието на вещо лице, но задължително с осигурена възможност за участие на страните в производството. Действително, съдът може да се позове и на събрани в хода на административното производство доказателствени средства, но по делото липсват данни за извършен оглед на видеозаписа и от Комисията. Записът е коментиран в решението на КЗД, но няма данни да е предявяван на страните, да е извършван оглед/възпроизвеждане на видеозаписа непосредствено от заседателният състав с осигуряване право на участие на страните или чрез използване на специални знания и умения на вещо лице, което да изготви заключение за обстоятелствата, които то е констатирало при извършен от него оглед. Свидетелските показания на един от разпитаните от КЗД свидетели, който е възприел лично видеозаписа и описанието на впечатленията, които са придобили други служители на Соф кънектАД от прегледа му, не е възможно в конкретния случай да заместят от събирането и на видеозаписа като веществено доказателство, за което своевременно е направено доказателствено искане от Д. Вълкова. За да бъде ценен обсъждания запис и въз основа на него да бъдат правени доказателствени изводи за релевантни факти е необходимо огледът му да е осъществен по реда, определен в чл. 204 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, с участието на двете страни. Доколкото за съществена част твърденията на Д. Вълкова е посочено, че се доказват именно чрез видеозапис, а мотивите на Комисията се основават на възприемането му, което не е документирано по какъв ред е осъществено, съдът е бил длъжен да осигури надлежното събиране на това доказателство в съдебното производство, дори служебно, без изрично искане на страните, по аргумент от чл. 171, ал. 2 АПК. С оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от АПК относно допустимите доказателства пред касационната инстанция и ограничението, установено в чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав не разполага с правна възможност да осъществи лично това процесуално действие или да назначи поисканата в открито съдебно заседание съдебна експертиза. Следователно допуснатото нарушение в процеса по събиране на ангажираните от Д. Вълкова доказателства е съществено, защото е довело до формиране на фактически изводи от КЗД въз основа на веществено доказателствено средство, което не е събрано по предвидения в закона ред, а съдът не само в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирал този пропуск, но също е обосновал изводите си върху това доказателствено средство без сам да го събере при условията на чл. 171, ал. 1, изречение второ от АПК. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр в производство за защита от дискриминация след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В производството пред КЗД Д. Вълкова е заявила, че по отношение на нея е осъществена дискриминация под формата на сексуален тормоз от конкретно физическо лице К. Илиев и е посочила конкретно доказателство за една от проявите, чрез които е осъществен. Изводът на КЗД и АССГ, че липсват факти, въз основа на които да се направи предположение за наличие на дискриминация, с което да се обърне доказателствената тежест между страните по правоотношението, е направен при неизяснена фактическа обстановка в резултат от допуснато нарушение при събиране на доказателствата. Фактическите констатации на първата инстанция са идентични с установяванията, направени от Комисията, но и в двата случая са необосновани поради допуснатото съществено нарушение в процеса по събиране на доказателствата, което съставлява по аргумент от чл. 220 от АПК, пречка за касационната инстанция да осъществи проверка относно спазването на материалния закон, респективно проверка на останалите оплаквания в касационната жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение подлежи на отмяна на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед характера на констатираните нарушения при издаване на решението на КЗД и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, то също подлежи на отмяна, а делото трябва да бъде изпратено като преписка на Комисията за ново произнасяне по жалбата на Д. Вълкова, при което да бъдат съобразени мотивите в настоящата решение относно тълкуването и приложението на закона. По водене на делото пред двете съдебни инстанции Д. Вълкова е направила разноски в общ размер на 71,75 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане трябва да й бъдат възстановени в цялост от Комисията. По изложените съображения, Върховният административен съд