Решение № 13631 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14146/2012 г.

Решение № 13631 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14146/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС против Решение № 5232 от 04.10.2012 г. по адм. дело № 8002 от 2012 г. на Административен съд - София-град, с което е отменено административно решение № 539 от 17.07.2012 г. в частта, с която е отхвърлена молбата на Ходжатулах Фирузяр за предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Ходжатулах Фирузяр оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при съществено нарушение на общото задължение по общото правило на чл. 35 от АПК да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Затова решението на съда е правилно, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът, в производство по чл. 87 от ЗУБ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, е отменил, по жалба на Ходжатулах Фирузяр, решение № 539 от 17.07.2012 г. на председателя на ДАБ, в частта за хуманитарния статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. Съдът е приел, че административното решение е издадено при допуснато нарушение на приложимия материален закон - чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ да прецени всички относими факти и обстоятелства свързани с държавата по произход или трети страни. Административният орган не се е мотивирал относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците. Той е игнорирал факта, че оспорващият е задържан два пъти, заради политическите си убеждения поддържани в блог и написаните от него книги. Решението е валидно, допустимо и правилно, същото е постановено след всестранно изясняване на факти и фактическа обстановка, съдържащи се в административната преписка. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства от смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. Това негово задължение следва не само от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, но и от чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. В конкретното административно производство председателят на ДАБ е следвало да извърши преценка дали в случай на връщане на чужденеца в страната му по произход, той е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната. Видно от представената справка с вх. № 404 от 23.01.2012, съществуват данни, че положението на човешките права в Иран се влошава. Правителството силно ограничава правото на гражданите да сменят управлението си по мирен начин, чрез провеждане на честни избори. Силите за сигурност са отговорни за причиняване на смърт в ареста и убийства на демонстранти както и за извършване на политическо мотивирано насилие. В затвора условията са лоши. Политическите затворници са подложени на насилие в затвора. Правителството ограничава силно неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи. Свободата на медиите е силно ограничена. В доклад на Държавния департамент се посочва, че има регистрирани случаи на произволен арест, заплахи, насилие и дискриминация на членове на религиозни малцинства. От справката става ясно, че лице, на което е наложена забрана за напускане все пак успее да напусне Иран незаконно, при завръщането може да му бъде наложена глоба или по-сериозно наказание във зависимост от тежестта на провинението. Изложеното, данните за което се съдържат в преписката, налага задължително на административния орган да обсъди последствията, които биха били налице, в случай на връщане на чужденеца в страната му произход. Правилно съдът е установил, че процесният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон - не е съобразен с изискванията на посочената нормативна уредба. Като е направил този извод и е отменил решението на председателя на ДАБ при МС, изпращайки му преписката за постановяване на ново решение, съдът е приложил правилно закона. С оглед изложеното, следва да се приеме, че съдът е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е установил съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 от АПК, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. Изводите му за наличие на противоречие с материалния закон са обосновани и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,