Решение № 9075 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5017/2010 г.

Решение № 9075 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5017/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ценко Маринов Ценов, чрез процесуалния представител - адвокат Венко Пенчев, против Решение № 2856/04.03.2010 г., постановено по адм. дело № 14649/2009 г. на Върховният административен съд, Трето отделение. Поддържаните доводи могат да бъдат обобщени, като възражения за неправилност на решението като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Касатора пледира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по същество като бъде отменена като незаконосъобразна процесната Заповед № К-4863/18.06.2009 г. Ответникът по касационната жалба - министъра на вътрешните работи, представляван от юрк. Райкова, счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени мотиви. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ценков против Заповед № К-4863/18.06.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), считано от датата на връчване на заповедта, е прекратено служебното правоотношение на касатора, в качеството му на инспектор - разузнавач VI-та степен в 05 РУ на МВР, при Столична дирекция на вътрешните работи, категория Г-III-та степен. За да постанови обжалвания резултат, съдът, въз основа на данните по административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в установеното за това форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложен материалния закон. Възраженията на жалбоподателя относно допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в - прекратяване на служебните правоотношения в нарушение на правилото на чл. 248 от ЗМВР, съдът е отхвърлил. Съдът е възприел, че жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в това, че към момента на връчване на заповедта не е декларирал факта, че се намира в законоустановен отпуск породи временна нетрудоспособност по силата на болничен лист № 2807515/19.10.2009 г. Решението е правилно. Настоящата инстанция изцяло кредитира, изложените от първоинстанционният тричленен състав мотиви относно законосъобразността на оспорваната заповед. Поддържаното касационно възражение, относно неправилността на съдебното решение при преценката за законосъобразност на оспорвания административен акт по отношение приложението на чл. 248 от ЗМВР, не може да бъде споделен. Съгласно чл. 248 от ЗМВР, държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай пред първата инстанция, жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже твърдяните благоприятстващи го положителни факти, не е установил, че към момента на връчване на заповедта се е намирал в законоустановен отпуск. По делото безспорно е установено, че считано от 18.10.2009 г. по силата на болничен лист № 2807515/19.10.2009 г. г., е призната временна нетрудоспособност на Ценов. Видно обаче от представения и неоспорен по делото протокол рег. № 43042/19.10.2009 г., се установява, че към 15.45 часа на 19.10.2009 г. т. е. непосредствено към момента следващ връчването на заповедта същият е декларирал пред комисията, че не е в законно установен отпуск, под каквато и да е форма, отказвайки обаче да подпише протокола. Комисията е извършила визираното чл. 25, ал. 2 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР на министъра на вътрешните работи задължение и е извършило проверка за наличието на отпуск по болест. Не може да бъде споделен довода, че проверката - извършена в деловодството на полицейското управление, полицейския участък; касиера и медицинската служба на СДВР - е формална и непълна. Няма задължение за наказващия орган да извършва проверка в здравните заведения, издавали предходни болнични листове на Ценов. Предвид изложеното касационната жалбата се явява неоснователна, обжалваният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,