Решение № 8226 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2018 г.
ВАСIV отделение18.06.2018 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 03.01.2018 г., постановено по адм. дело № 178/2017 г. на Административен съд - К. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8226 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2018 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален предствител, срещу решение № 2 от 03.01.2018 г., постановено по адм. дело № 178/2017 г. на Административен съд - К. С него съдът е отменил като незаконосъобразно уведомително писмо с изх. № 01-6500/2404 от 20.04.2017 г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - А. Г. Г. от гр. Д., не представя становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил оспореното пред него уведомително писмо с изх. № 01-6500/2404 от 20.04.2017 г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което А. Г. Г. не е одобрен за участие по направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/ от мярка 10 "Агроекология и климат" по заявление за подпомагане с УИН 10/080716/59398. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", комуто са делегирани правомощия при законово разрешена делегация чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители; не е опорочен по своята форма индивидуален административен акт и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Същото обаче е материалнонезаконосъобразно. Прието е по делото, с оглед анализа на писмените доказателства, че земеделският стопанин - А. Г. Г., е декларирал брой животни от вида "говеда" със съответния агроекологичен код по-голям от разрешените в разрешителното за паша за същия вид. Посочено е, че именно с оглед това заместник изпълнителният директор на "Д. фонд "Земеделие" е приел, че е налице предвиденото в чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. / Наредба № 7 от 24.02.2015 г./ фактическо основание и е издал оспореното уведомително писмо. В случая обаче оспореното уведомително писмо е издадено в противоречие с чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. - при наличие на предвиденото в нея фактическо основание, е разпоредена последица, непредвидена в тази материалноправна разпоредба. Налице е противоречие и с чл. 26, т. 4 от Наредбата, тъй като същият е приложен, като е съобразено наличието на фактическо основание, непредвидено в приложимата към случая редакция. Съдът се е мотивирал и че позоваването в оспореното уведомително писмо на чл. 38, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. не води до формиране на различни от изложените решаващи мотиви. С тези съображения е отменено процесното уведомително писмо. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при противоречие с чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., а именно разпоредена е последица, която не е предвидена в тази норма, а именно необобрение за участие по направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/ от мярка 10 "Агроекология и климат" по заявление за подпомагане с УИН 10/080716/59398, т. е. че кандидатът е недопустим за подпомагане за кампания 2016 г. Обосновано административният съд е приел, че в уведомителното писмо е цитирана нормативна разпоредба - чл. 38, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., съдържаща хипотеза, чиято реализация е недоказана. Съгласно цитираната разпоредба при управлението на дейностите по направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" земеделските стопани са длъжни да спазват нормите на натоварване на пасищата, одобрени от дирекциите на националните паркове, и поддържат гъстота на ЖЕ/ха съгласно плана за управление на съответния парк. В случая с оглед доказателствата по делото е установено, че въпреки декларирания по-голям брой животни от вида "говеда" А. Г. е извеждал на паша брой животни съответстващ с посочения брой в разрешителното му за паша (26 броя). Още повече, че неизпълнението на това задължение не влече като последица неодобряване на кандидата за подпомагане. Предвид изложеното оспореното решение на Административен съд - К. е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от изложените с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 17, ал. 2, т. 2