Решение № 743 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 925/2008 г.

Решение № 743 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 925/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Л. окръжен съд, постановено под № 253 на 27.11.2007 г. по в. гр. дело № 171/2007 г., с което е оставено в сила решение № 365/17.01.2005 г., постановено по гр. дело № 204/2004 г. на Т. районен съд в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от М. С. Л., Д. И. Л. и И. Д. Л., тримата от гр. С. против М. "С" А. наместничество Т., представлявано от свещеноиконом П. И. Д., ревандикационен иск - за признаване, че са собственици по силата на добросъвестно и недобросъвестно давностно владение въз основа на нот. актове № 1* т. I, н. дело № 389/1985 г. и № 1* т. I, н. дело № 377/1986 г. на Районен съд Т. на УПИ с площ от 784 кв. м., съставляващ по устройствения план на с. Р., Л. област, парцел ****Х, пл. № 734 в кв. 6 и осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците върху този имот. Недоволни от въззивното решение са касаторите М. С. Л., Д. И. Л. и И. Д. Л., представлявани от адвокат Д от АК-София, които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е незаконосъобразно, необосновано и е постановено при процесуални нарушения - чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Ответникът по касация А. наместничество гр. Т., представлявано от Л. митрополит Г. и адвокат С от АК- Л. вземат становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а с влязло в сила решение по ахд № 6/1993 г. по описа на Т. районен съд по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ имотът е възстановен на ответното архиерейство. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Взето е предвид, че не са налице трите кумулативно предвидени предпоставки на разпоредбата на чл. 108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск, да е установено по несъмнен начин, че ищците са собственици на имота - предмет на иска, че имотът се намира във владение или държане на ответната страна и че последната владее или държи имота без основание. Съобразена е нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, според която се възстановяват и земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС или други селскостопански организации, които са били продадени или предоставени от тези организации на трети лица, с изключение на изрично посочените случаи в закона. Законодателят е отнел вещноправното действие на прехвърлителната сделка от 1985 г. и 1986 г., от които черпят права ищците с оглед посочения законов текст. Отчетено е, че имотите в местността са възстановени като бивши църковни имоти съгласно чл. 29, ал. 1 ЗСПЗЗ. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. При условията на чл. 188, ал. 1 ГПК въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. Спазени са задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени с отменителното решение № 379 от 21.05.2007 г., постановено по гр. дело № 50/2006 г. по описа на V гражданско отделение, по тълкуването и прилагането на закона, както предвижда чл. 218з ГПК (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение