Решение № 11903 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9066/2016 г.

Решение № 11903 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9066/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на С. Г. Д., чрез пълномощника и адв. С., за отмяна на влязло в сила решение № 6196/25.05.2016 г., постановено по адм. д. № 11580/2015 г. по описа на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 2, предложение първо и т. 3, предложение първо от АПК. Ответната страна - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на искането. Петчленният състав на Върховния административен съд, първа колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо. То е подадено от надлежна страна, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С решение № 6196/25.05.2016 г. по адм. д. № 11580/2015 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 5214/21.07.2015 г., постановено по адм. д. № 5348/2014 г., по описа на Административен съд С. град, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на С. Г. Д. против заповед № 402/30.04.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Посоченото в искането правно основание по чл. 239, т. 2, предл. първо от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, върху които е основан актът. В случая подателят на искането за отмяна не е представил доказателства за това, че по надлежния съдебен ред е установена неистинност на показанията на свидетели по делото, които показания са относими към решаване на спора, каквото е изричното изискване на законовата норма. В искането до съда не съдържат нито твърдения в тази насока, не се представят и доказателства, установяващи ги. Следователно не е налице отменително основание по чл. 239, т. 2, предл. първо от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3, предл. първо от АПК, посочена от подалия искането като основание за отмяна на решението на Върховния административен съд, актът подлежи на отмяна когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. Към искането не само не са представени от страната доказателства, установяващи наличието на изведената от закона предпоставка за отмяна на съдебния акт, но и изрично в съдебно заседание процесуалният и представител заявява, че писмените доказателства, на неистинността на които то се основава, не са обявени по надлежен съдебен ред за неистински. Следователно не е налице отменително основание и по чл. 239, т. 3 от АПК. Всъщност, доводите в отправеното до съда искане са за необоснованост на съдебното решение, чиято отмяна се иска, като постановено "въз основа на преднамерено създадени, манипулирани и некоректни доказателства и до неправилно приложение на материалния и процесуалния закон". Изведените основания са касационни такива по смисъла на чл. 209 от АПК, относими към правилността на съдебния акт, която не подлежи на проверка в производството за отмяна. По изложените съображения молбата за отмяна на посочените в нея правни основания като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, първа колегия