Решение № 2606 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2016 г.

Решение № 2606 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на В. Х. С. и В. А. Н., представлявани от адв. Ч., против решение № 464/16.03.2016 г. по адм. д. № 883/2015 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно. О. Г. А. Александров в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски съгласно списък. Ответниците началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Б., Р. И. Н. и З. И. Н. не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил оспорването на касаторите С. и Н. срещу заповед № 18-2790/08.04.2015 г., с която по заявление на Г. А. А., на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ началникът на СГКК-Б. е одобрил изменение на КККР на гр. О., общ. Н., одобрени със заповед № РД-18-59/14.09.2006 г. на изп. директор на АГКК-С., чрез нанасяне на нов обект в КККР сграда с идентификатор 53045.226.80.1 с площ 565 кв. в. с предназначение -сграда за обществено хранене, собственост на Александров въз основа на договор № 196, т. 2, рег. № 3608/21.06.2005 г., издаден от Служба по вписванията Б.. З. да постанови този правен резултат, съдът е приел предпоставките на чл. 54, ал. 1 ЗКИР за доказани - сградата е собственост на заявителя и е съществувала към 2006 г., предвид което неотразяването й в КККР представлява непълнота по смисъла на § 1, т. 16 ПРЗКИР, законосъобразно допълнена с обжалваната заповед. В тази връзка е взел предвид влязлото в сила решение № 138/17.08.1999 г. по гр. д. № 227/1998 г. по описа на Районен съд Н., с което искът на оспорващият В. А. Н. и лицето И. А. Н., предявен срещу Г. А. А. с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ с петитум за премахване на масивна сграда, представляваща столова с кухненски блок с площ 670 кв. м., находяща се в нива от 1979 кв. м. в землището на гр. О., м. "Коик ада", имот 1036, кв. 80 е отхвърлен. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Заповедта съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, посочено е по какъв повод е издадена, въз основа на какви доказателства, ясно визирани са разпоредените с нея действия. Сградата, съгласно чл. 23, ал. 2 ЗКИР представлява обект на кадастъра и подлежи на нанасяне като самостоятелен такъв в съответния поземлен имот. Поредността на вписванията на документите за собственост на заявителя, собственик на сградата и на вписаните в КР собственици на поземления имот е обстоятелство, ирелевантно при упражняване правомощията за поддържане на КК и КР в актуално състояние, респ. изменението им при установена непълнота или грешка. В случая непълнота безспорно е налице, тъй като сградата е съществувала преди одобряване КК и КР, но не е нанесена като самостоятелен обект в КК. Представеното в касационното производство удост. № 56/19.01.2017 г. на кметство гр. О., че за ПИ с идентификатор 53045.226.80, идентичен с имот 1036 по КП от 1992 г. не е издавана строителна документация за строеж на сграда по вид и площ, идентична с процесната, е също без отношение към предмета на делото, тъй като кадастралните данни се заснемат в КК, съобразно съществуващите на място обекти, а собствеността върху тях се отразява в КР въз основа представените документи за собственост. Изложеното обосновава извода, че обжалваното решение се явява правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответника Александров за присъждане на разноски за тази инстанция като своевременно заявена с писмения отговор по касационната жалба и доказана с приложения договор за правна защита и съдействие следва да бъде уважена в посочения в този договор размер от 300 лв. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд