Решение № 12865 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5114/2018 г.

Решение № 12865 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5114/2018 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Н. Митев, чрез пълномощник по делото адв. Ганев, против решение № 294 от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 7841/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, с оглед на което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация, в депозирано пред съда писмено становище чрез процесуален представител по делото ст. юрк. Борисова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответната страна – "Централна кооперативна банка" АД, представлявана от изпълнителния директор Г. Константинов, чрез пълномощник по делото ст. юрк. Асенова, заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена като бланкетна и недоказана, а решението на АССГ – потвърдено като правилно и обосновано. Не претендира разноски по делото. Ответната страна – Ж. Илиева, чрез пълномощник по делото адв. Бойчев, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по делото съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Ответната страна – Х. Якимовска, лично в съдебно заседание заявява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба поради установената въз основа на доказателствата по делото липса на дискриминационно поведение по признак "възраст", свързано с отпускането на банков кредит на касационния жалбоподател от "Централна кооперативна банка" АД. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, обсъди наведените от страните доводи и възражения и с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение административният съд е отхвърлил оспорването на Н. Митев против решение № 176/30.05.2017 г. по преписка № 69/2016 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Пети специализиран постоянен състав. С решението си КЗД е оставила без уважение жалбата, подадена от Н. Митев, с която се претендира извършена спрямо него дискриминация от страна на "Централна кооперативна банка" АД в лицето на Х. Якимовска – специалист продажби и обслужване и Ж. Илиева – специалист продажби и контрол – служители в клона на банката, находящ се в "Бизнес парк", ж. к. "Младост" 4, на основата на признака "възраст" поради това, че посочените служители са му отказали отпускането на кредит от банката, защото нямал навършени 21 години. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен административен орган – специализиран състав на КЗД, в специално производство по реда на Глава четвърта, Раздел I от ЗЗДискр., в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и целта на закона. При съобразяване с фактите по делото и приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съдебен състав е мотивирал правен извод, потвърждаващ този на КЗД относно недоказване на твърдението на жалбоподателя за извършена спрямо него дискриминация на основата на признака "възраст". В мотивите на съдебния акт ясно и коректно са посочени елементите от фактическия състав на дискриминацията по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, във вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като е разяснена необходимостта от наличието на причинно-следствена връзка между тях. Анализирана е и разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., относима към разпределението на доказателствената тежест в хода на производството по доказването на твърдения за осъществена дискриминация. След изясняване на релевантната фактическа обстановка съдебният състав е достигнал до извод за липса на изпълнително деяние, което да е основа за проявено различно третиране; липса на защитим признак, който да обуславя по непосредствен и категоричен начин проявата на неравно третиране, както и липса на елемента "сравнимост", посредством който да бъде установено наличието на по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо трети лица при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрален критерий на основата на признака "възраст". При тези фактически и правни установявания съдът е формирал и крайното си становище за неоснователност на претенцията на жалбоподателя. Решението на АССГ се преценява от касационната инстанция като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. Фактическата обстановка по спора е изяснена в съответствие със събраните доказателства, изложена е ясно и точно в мотивите към първоинстанционното решение, поради което се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Правилни са съображенията на съда относно същността и значението на изричното писмено искане за отпускане на кредит. Искането, ведно с придружаващите го и изискуеми от банката документи, съставлява иницииращият производството за отпускане на кредит документ, който поставя началото на процедурата по анализ и оценка кредитоспособността на кредитоискателя. Безспорно установено е, че в конкретния случай Н. Митев не е кредитоискател, доколкото не е подал въпросното искане съгласно изготвения от банката образец. Този факт се признава от самия касатор в подадената от него касационна жалба, като едновременно с това същият твърди, че отрицателният ефект от проявеното спрямо него дискриминационно отношение се изразява във вероятността от възникване на евентуални пречки при кандидатстването му за отпускане на кредит. Подобно твърдение обаче, както правилно е преценил и първоинстанционният съд, остава чисто хипотетично и не може да бъде обвързано с конкретна процедура за отпускане на кредит, тъй като такава не е била образувана по съответно приложимия ред. При тези обстоятелства, липсата на надлежно подадено искане за кандидатстване за кредит обуславя и невъзможността да бъде формиран валиден отказ за предоставянето на такъв. Правилен и обоснован е изводът на съда за липса на изпълнително деяние, което да доведе до диференциран подход спрямо Н. Митев. Оспорващият не е ангажирал нито в хода на административното производство, нито в производството пред съдебната инстанция доказателства, относими към предмета на спора, от които да се установява по несъмнен начин, че с факта на провеждане на предварителен разговор между него и служители на баката същият е станал обект на пряка и/или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 33Дискр., основана на признака "възраст", изразяваща се в неправомерен отказ да му бъде отпуснат искания кредит, мотивиран изцяло със съображения, отнасящи се до посочения признак "възраст". За да е налице нарушение на чл. 4, ал. 2 или ал. 3 ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на дискриминацията, посочени в цитираните разпоредби, респективно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., в случая "възраст". В производството пред КЗД съгласно императивната разпоредба на чл. 9 ЗЗДискр. жалбоподателят е длъжен да представи доказателства, от които да се направи обосновано предположение за евентуално извършена спрямо него дискриминация на основата на посочения признак. След анализ на приложените доказателства и относимата материалноправна уредба, обосновано съдът е приел за законосъобразно решението на КЗД, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Митев за извършена от страна на "Централна кооперативна банка" АД и двамата служители на банката дискриминация по признак "възраст". Не се доказва оспорващият, настоящ касатор, да е бил третиран неравно в сравнение с други клиенти на банката по повод извършването на действия с цел отпускане на банков кредит. Доколкото предмет на оплакването за дискриминация в процесния случай е отказът да бъде отпуснат кредит на Н. Митев, то изявлението на служителите на банката, че с оглед възрастта на жалбоподателя може да му бъде поискано допълнително обезпечение с цел гарантиране изпълнението на задълженията по договора, направено при липса на надлежно подадено искане за кредит, следва да се прецени като ирелевантно към предмета на спора, тъй като същото няма и не може да има характера на отказ за отпускане на кредит. Несъмнено установено по делото е, че посочените служители, ответници в настоящото производство, не разполагат със съответните правомощия да одобряват или отхвърлят искания за отпускане на кредитен продукт, предлаган от банката. По изложените съображения, правилно съдът е счел, че не са налице основания за определяне на въпросното изявление като дискриминационно отношение по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., обективирано по причина на притежаван от Н. Митев защитен признак "възраст". Не се установява и наличието на такъв обективен признак, предмет на защита, тъй като, както е посочено и в оспорения съдебен акт – възрастта е само един от серията критерии, които влизат в съвкупната преценка на качеството платежоспособност, респективно кредитоспособност на потенциалния кредитоискател. С оглед горното, не е възможно да бъде направен извод за осъществена проява на дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр поради недоказването на задължителните елементи на същата – по-неблагоприятно третиране на оспорващия в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства, наличие на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и установения признак. Изложеното мотивира крайния извод на настоящия касационен състав, че обжалваното съдебно решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявените претенции на ответните страни за присъждане на разноски за касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Комисията за защита от дискриминация сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и на основание чл. 143, ал. 4 АПК да заплати на Ж. Илиева сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение