Решение № 3976 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2011 г.

Решение № 3976 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба подадена от Георги Койчев Георгиев от гр. Бургас против решение № 31/10.01.2011 г. по адм. д. № 1278/2010 г. по описа на Административен съд-Бургас. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Бургас. Ответникът по касационната жалба - директорът на ОД на МВР-Бургас оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Владимирова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилно постановен съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното: С решение № 31/10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1278/2010 г. на Административен съд-Бургас е отхвърлена жалбата на Георги Койчев Георгиев от гр. Бургас против заповед рег. № з-2243/9.06.2010 г. за наложено на Георги Георгиев - старши полицай в "Охрана на обществения ред" към група "Охранителна полиция" при Четвърто районно управление "Полиция" - Бургас към ОД на МВР - Бургас, категория Е I степен дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Според изложените фактически основания в административния акт за времето от 2.03.2010 г. до 21.03.2010 г. Георги Койчев Георгиев предлага съдействие на Димитър Томов Мавраганов от село Ясна поляна за връщането на противозаконно отнетия му на 1.03.2010 г. срещу парична сума в размер на 2 500 лв. без да уведоми за това полицейските органи. На 21.03.2010 г. в гр. Бургас противозаконно отнетия лек автомобил е върнат на собственика срещу заплащане. С тези си действия Георгиев нарушава изискванията на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 64 от "Етичен кодекс за поведение на служителите в МВР", утвърден със заповед рег. № Iз-2013/8.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Неправомерните действия на служителя стават достояние както на служителите в РУП, така и на широк кръг лица от публикации за случилото се в средствата за масова информация. Според дисциплинарнонаказващия орган деянието на старшия полицай е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с него е уронен престижа на службата, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Така мотивиран административният орган налага най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд приема, че административният акт е законосъобразен, като постановен при наличие на материалноправните предпоставки за това. По същество съдът констатира, че оспорената в образуваното пред него производство заповед е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Настоящата инстанция изцяло споделя задълбочената и прецизна правна аргументация, изложена в обжалваното решение, с която решаващият съд отговаря на доводите на жалбоподателя с които оспорва законосъобразността на уволнителната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото доказателства, настоящата инстанция споделя извода на административния съд, че вменените на Георги Койчев Георгиев тежки нарушения на служебната дисциплина са установени по безспорен начин. Неоснователно е касационното възражение на Георгиев за допуснато от решаващия съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото. Решението на съда е постановено в съответствие с доказателствата по делото (чл. 171, ал. 1 от АПК) и обосновават изводите на съдебния състав относно това, че касаторът предлага съдействие на Мавраганов за връщането на противозаконно отнетия му автомобил срещу определена парична сума. А привличането на касатора като обвиняем за престъпление по чл. 346, ал. 6, предложение първо във връзка с ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 6, предложение предпоследно от Наказателния кодекс и вземането на мярка за неотклонение става достояние на обществеността и предизвиква негативно отношение към поведението на служителя, поставен да следи и пази обществения ред. По тези съображения изводът на АС - Бургас за уронващо престижа на службата поведение от страна на Георгиев, което е несъвместимо с установените за служителите на реда морални и етични норми и неговата тежест, налагаща единственото разрешение-прекратяване на служебното правоотношение е съответен на обсъдените, релевантни за спора доказателства. Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон поради приетата от решаващия съд спазена форма на административния акт при издаването му. В заповедта са посочени всички изискуеми се по закон реквизити - посочен е периодът на извършване на нарушението на служебната дисциплина - 2.03. до 21.03.2010 г., мястото на извършване - гр. Бургас, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го установяват. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не се установяват релевираните касационни основания, нито други такива при проверка на решението в изпълнение на изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което последното следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,