Решение № 16473 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14811/2018 г.

Решение № 16473 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14811/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на младши инспектор, старши полицай в звено "Общинска полиция" в Община Ямбол гр. Ямбол срещу решение № 197 от 1.11.2018 г., постановено по адм. дело № 168/2018 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът – А. Русев от [населено място], [община], чрез своя процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за основателна по същество. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на А. Русев принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - преместване на паркирано превозно средство/л. а. марка "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] / без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, обективирана в констативен протокол № 003069 от 20.06.2018 г., съставен от младши инспектор, старши полицай в звено "Общинска полиция" в Община Ямбол. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че в случая паркираният автомобил не създава опасност за другите участници в движението. Според съда описаните в констативния протокол факти не са доказани. Въз основа на горното съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, поради което е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената мярка. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при които е допустимо прилагането на мярката: 1) паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) паркиране по начин, който създава опасност за другите участници в движението и 3) паркиране по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Видно от доказателствата по делото в случая безспорно е налице втората хипотеза. Релевантното в случая е начинът на паркиране създава ли опасност, съответно прави ли невъзможно преминаването на другите участници. От доказателствата по делото се установява, че автомобилът е паркиран на кръстовище. Така както е паркиран, автомобилът ограничава видимостта на останалите участници в движението, в това число и на пешеходците, което обстоятелство от своя страна създава сериозна опасност за останалите участници в движението, както е записано в констативния протокол – налага се водачите да заобиколят. От приложената по делото извадка от Генерален план на организацията на движението на централна градска част – гр. Ямбол, се установява, че паркираният автомобил ограничава сериозно видимостта на движещите се по ул. "Кара Кольо" в посока ул. "Богомил" превозни средства относно идващите от ул. "Ст. Караджа" ППС, което е предпоставка за възникване на ПТП. От друга страна завиващите на дясно автомобили от ул. "Кара Кольо" към ул. "Ст. Караджа" следва да се изнесат от външната страна на завоя, навлизайки в платното за насрещно движение на ул. "Ст. Караджа", което обстоятелство също създава вероятност от настъпването на ПТП. От изложеното следва, че така паркираният в нарушение на правилата автомобил създава сериозна опасност за останалите участници в движението. Тези факти обосновават материалноправното основание за прилагане на конкретната ПАМ. Делото е изяснено от фактическа и правна страна – оспорената мярка е законосъобразна, постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата на А. Русев като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение