Решение № 16394 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2344/2019 г.

Решение № 16394 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2344/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Велико Търново (ОД на ДФЗ), подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц. Цонева, срещу решение № 542 от 04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 481/2018 г. от Административен съд – Велико Търново. С него е обявена нищожността на решение за налагане на финансова корекция № 25/06/3/0.0.2047/2/01/04/01 от 06.06.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ – Велико Търново. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Г. Станчева от [населено място] чрез пълномощника си адв. А. Моренов в писмен отговор и в проведеното по делото открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда, да я остави без уважение. Претендира и разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна. Производството пред Великотърновския административен съд е било образувано по жалба на Г. Станчева против решение за налагане на финансова корекция № 25/06/3/0.0.2047/2/01/04/01 от 06.06.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ – Велико Търново. С обжалваното решение административният съд е обявил оспорения пред него акт за нищожен. За да постанови този резултат, е приел, че същият е постановен при липса на материална компетентност. Процесното решение за налагане на финансова корекция било издадено на 06.06.2018 г. при действието на измененията и допълненията на ЗПЗП, обнародвани в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г. Допуснатото по силата на закона делегиране на властнически правомощия по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, вече било ограничено по обхват с приемането на нова ал. 5 на чл. 20а, която се отнасяла с ал. 4 на същия текст като специална към обща норма. Съдът е разгледал приложението на посочената разпоредба, тази на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП и Регламент (ЕС) 1305/2013 г. и е извел правен извод, че за налагане на финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, решение може да издава единствено изпълнителният директор на ДФЗ. Така постановеното решение е неправилно. Видно от данните по делото с решение за налагане на финансова корекция № 25/06/3/0.0.2047/2/01/04/01 от 06.06.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ – Велико Търново на Г. Станчева е определено задължение в размер на 19558 лв., представляващо сума за възстановяване по договор № 25/06/3/0.0.2047/20.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Действително, според приетата нова ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.) изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел ІІІ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В чл. 9б (обн. в същия ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.) е предвидено, че за ПРСР за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от този закон (ЗПЗП) - за мерките и подмерките по чл. 21, § 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - за останалите мерки и подмерки. Тъй като в случая се касае за подмярка 6. 3 от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 г., която мярка, не попада в изброените в т. 1 на чл. 9б, за нея е приложима т. 2 от чл. 9б, поради което с оглед обнародваната на 03.01.2018 г. ал. 5 на чл. 20а, решението за налагане на финансова корекция следва да се издаде от изпълнителния директор на ДФЗ, без да има възможност за делегиране на тези правомощия. Този извод обаче се опровергава от следното: В "Държавен вестник", бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 г., ал. 5 на чл. 20а ЗПЗП е изменена, като в нея вече не фигурира препращането към мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2. Освен това, безспорен е фактът, че със създаването на ал. 5 на чл. 20а ЗПЗП в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г., ал. 4 на същия текст не е отменена и е действаща. Според тази разпоредба във всичките й редакции изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Именно на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е издал заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., с която е делегирал на директорите на областните дирекции в съответствие с териториалната им компетентност да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.) и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 г., както и по други мерки и подмерки, които обаче не са относими към настоящия случай. Процесното решение за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена също на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, която разпоредба също е действаща и не е отменяна и според която изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата. Неправилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е неприложима в настоящия случай. Напротив, от цитираните по-горе правни норми следва изводът, че ЗПЗП е позволявал към обсъждания период изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощия на директорите на областните дирекции на фонда. Нещо повече, към датата на издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция – 06.06.2018 г., разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ (изм. и доп. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), предоставя възможността правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон да се упражняват и от овластено от него лице. Следователно делегирането на правомощия към този момент е допустимо и не е незаконосъобразно. Освен това, съгласно ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Цитираната ал. 6 е нова и също като ал. 5 (в изменената редакция) е обн. в ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 година. Тази норма е създадена с § 2, т. 5 ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.). В § 5 ПЗР на ЗПЗП е регламентирано, че разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. С това е придадено обратно действие без ограничение назад във времето за делегиране на правомощия, като за случая е относима тази част от текста, в която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира със заповед правомощията си за издаване на решения за налагане на финансови корекции на директорите на областните дирекции на фонда. Точно това е било направено в конкретния случай. Налице е валидно делегиране на правомощия. От изложеното следва, че процесното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган – директора на ОД на ДФЗ – Велико Търново, поради което същото не е нищожно. Първоинстанционният съд е изложил мотиви единствено за компетентността на административния орган и е прогласил нищожност, като не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Въпросите по съществото на спора не могат да бъдат обсъждани направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания, като има предвид, че е издаден от компетентен административен орган. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, разноски за тази инстанция не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,