Решение № 17417 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12498/2013 г.

Решение № 17417 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12498/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 4626 от 09.07.2013 г. по административно дело № 13793 по описа за 2012 г., Административен съд София - град е: 1) отхвърлил направеното с жалбата от Валери Атанасов Цонин оспорване против Решение № РО-754/15.11.2012 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) при НОИ, с което е отменено Разпореждане № 14697 от 14.09.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за признаване на злополука за трудова такава; 2) осъдил Валери Атанасов Цонин от гр. София да заплати на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Валери Атанасов Цонин от гр. София. Касаторът и повереникът му адвокат Илиева (в съдебно заседание и в писмени бележки) навеждат доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на първоинстанционния съд, като се признае, че увреждането на здравословното състояние на жалбоподателя е вследствие на претърпяна трудова злополука на 22.06.2012 г. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация - Директорът на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вълева в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд. Възведена е и претенция в полза на СУСО да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Другият касационен ответник - "Ипон 1" ООД гр. София, действащ чрез пълномощника адвокат Драмов, в писмени отговор и бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение поради неоснователност, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт, за който предлага да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Софийски градски административен съд правилно е установил фактическата обстановка. Валери Атанасов Цонин към 22.06.2012 г. е бил в трудови правоотношения с "Ипон 1" ООД на длъжност "охранител" и е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. На 22.06.2012 г. касаторът заедно с неговия колега Георги Герасимов изпълнявали служебните си задължения, на работното място - помещение за охрана в частен дом, гр. София, ул. "Лескова гора". Около 21.00 часа между двамата колеги възникнал конфликт. Последвала размяна на удари, довели до травматично увреждане - счупване на кости на носа на Валери Атанасов Цонин. На 12.07.2012 г. жалбоподателят е представил в СУСО Декларация за трудова злополука с вх. № 757 от същата дата, декларирайки, че на 22.06.2012 г. е претърпял такава по време на работа - удар в лицето (в областта на носа) с юмруци и глава и удари в областта на гърдите от неговия колега Георги Герасимов. Представил е медицински документи, удостоверяващи счупването на костите на носа, както и доказателства за ползван отпуск за временна неработоспособност. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 14697 от 14.09.2012 г., е приело злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО от осигурителя "Ипон 1" ООД, като при осъщественият административен контрол с обжалваното пред първоинстанционния съд Решение № РД-754 от 15.11.2012 г. директорът на СУСО го е отменил и не е приел за трудова злополука увреждането на здравословното състояние на Валери Атанасов Цонин, поради неосъществяване на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Валери Атанасов Цонин против решението на директора на СУСО не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора и неговият повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Касационните доводи за неправилност на съдебното решение са изцяло неоснователни. Решението на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на СУСО, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. След като е подложил на обсъждане писмените показания на участниците в инцидента и разпитания по искане на жалбоподателя свидетел (прекият му ръководител, работещ като "организатор на охрана", който е бил уведомен за конфликта от Валери Цонин и е пристигнал веднага на мястото), съдът обосновано е приел, че станалата с осигуреното лице злополука не може да бъде квалифицирана като трудова. Този извод се основава на обстоятелството, че злополуката е настъпила не при изпълнение на някаква работа в интерес на дружеството, а при възникнал конфликт по време на работа. Между пострадалия Валери Цонин и нанеслия увреждането Георги Герасимов (другият охранител в охраняваният обект) е възникнал личностен конфликт, съпроводен с ругатни, обиди и физическа саморазправа. Герасимов е нанесъл удар с юмрук в лицето на Цонин, а след това и в гърдите. Причиненото увреждане, състоящо се в счупване на кости на носа, няма връзка и не е по повод на извършваната работа. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В настоящият случай травматичното увреждане е причинило временна неработоспособност и е настъпило през работно време, но не е налице елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО - то няма връзка и не е по повод на извършвана от работника (служителя) работа съгласно задълженията му по длъжностна характеристика или друга възложена от работодателя работа. Било е причинено от непосредствено упражнено от друг служител физическо насилие след скандал на личностна основа и поради това настъпилото травматично увреждане няма обективна функционална връзка с извършваната работа - т. е. няма трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е бил издаден при правилно прилагане на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените съдебни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение, а трябва да бъде уважено искането на първия касационен ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата съдебна инстанции, реализирана от надлежно упълномощената юрисконсулт Вълева. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева за съдебна инстанция, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на СУСО за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,