Решение № 12526 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5800/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на А. А. И. и И. А. И., чрез адв. Ц. Иванова, за отмяна на основание чл. 239, т.1 от АПК на влязло в сила решение 361 от 15.01.2025 г., постановено по адм. дело 6715/2024 г. по описа на ВАС, второ отделение и потвърденото с него решение 615 от 25.01.2024г. по адм. дело 1897/2022 г. по описа на Административен съд София град. В искането се твърди, че е налице новооткрито обстоятелство, а именно: Акт за държавна собственост 13150/1994г., за съществуването на който искателите са узнали след постановяване решението на ВАС при представянето му по висящо гр.д.13558/2023г. по описа на СГС,I-20 състав. Считат, че това доказателство е от съществено значение за делото, тъй като в Акт за държавна собственост 13150/1994г. е описана като съществуваща към 1994г. сградата, която е разпоредена за премахване със заповед РА-30-885/11.11.2021 г. на главния архитект на Столична община /СО/, влязла в сила след постановяване на атакуваните по реда на чл.237 АПК съдебни решения. Иска се отмяна на решенията със законните последици. Ответникът главен архитект на СО, чрез юрк. ., ангажира становище за неоснователност на искането за отмяна, като счита за неотносимо соченото новооткрито доказателство, тъй като и в административното и в съдебните производства, периода на изграждане на незаконния строеж е възприет от 1988г до 2001г. , т.е. включва и описаното в Акт за държавна собственост 13150/1994г. състояние на сградата незаконен строеж. Иска се отхвърляне на молбата за отмяна и присъждане на разноски в производството - юрк.възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал.1, т.1 АПК. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение 361 от 15.01.2025 г. по адм. дело 6715/2024 г. по описа на ВАС, второ отделение, е оставено в сила решение 615 от 25.01.2024г. по адм. дело 1897/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на А. А. И. и И. А. И. срещу заповед РА-30-885/11.11.2021 г. на главния архитект на СО, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено на А. А. И. , И. А. И. и на Столична община,като съсобственици на имота да премахнат незаконен строеж: "двуетажна сграда с [идентификатор] , разположен в дъното на УПИ [заличен текст] по плана на гр. София, навлизащ в [УПИ], [номер] по плана на гр. София. Решението е мотивирано с безспорна установеност, че за строежа липсват строителни книжа /проекти и разрешение за строеж/, което сочи на наличие на посоченото в заповедта правно основание по чл.225, ал.2,т.2 ЗУТ. И в двете съдебни решение е мотивирана липсата на основания за търпимост на незаконния строеж, като е изследвано съответствието с действащите планове в периода от 1988г. до 2001г. в приложимите хипотези по §16, ал.1-3 и §127, ал.1 ПЗР ЗУТ, като е прието, че строежа не е допустим по ПУП-ве, действали за територията към 1988г. - 2001г. и съгласно сега действащия ПУП от 1993г., както не съответства и на строителни правила и норми както по ЗТСУ/отм/ така и по ЗУТ. Прието е на база съдебно-техническата експертиза, че процесната сграда незаконен строеж не е отразена в кадастралната основа към регулационните планове, одобрени през 1952г. и 1967г., а също и в последващите устройствени планове, одобрени и действали в периода 1974г.-1984г. В ПУП от 1984г. и в ПУП от 1993 г., в имота са нанесени сгради, които като размери и разположение не съответстват на процесната, а данни са същата се съдържат в Акт за частна общинска собственост 703/31.05.2001г., в който е посочено, че бараките в дъното на дворното място на ул. [адрес] са съборени и на мястото им е изградена незаконна жилищна сграда на два етажа. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание т.1, чл.239 АПК се явява неоснователно. Твърдението на искателите, че до приключване на съдебното производство пред касационната инстанция същите са били в невъзможност да се снабдят и представят по делото Акт за държавна собственост 13150/1994г. се възприема от настоящия състав като основателно, поради което Акт за държавна собственост 13150/1994г. съставлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т 1 АПК. В съдебните производства както пред първата така и пред касационната инстанция административният орган е представил два акта за държавна собственост / от 1956г и 1958г./ и два акта за общинска собственост /от 2001г и от 2006г/, но не е приложен по административната преписка въпросния акт от 1994г., който касае именно разпоредената за премахване с оспорената заповед сграда. Представеното обаче ново доказателства не е от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като не води до различен от решаващият правен извод на съдебните инстанции за законосъобразност на заповед РА-30-885/11.11.2021 г. на главния архитект на СО. Съгласно чл. 239, т 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението да е неправилно. Видно от Акт за държавна собственост 13150/1994г., в същият е описана в дъното на УПИ [УПИ], [заличен текст] по плана на гр. София, двуетажна сграда, състояща се от две жилища, актувана като държавна на основание чл.173 ЗТСУ като незаконно строителство без одобрен архитектурен проект и позволителен билет. Сградата е описана с конкретни параметри две жилища А и Б , като и двете са на два етажа с квадратура от 77,08 и 197,98. Тези характеристики не сочат на идентичност с разпоредената за премахване със заповед РА-30-885/11.11.2021 г. на главния архитект на СО сграда, която е еднофамилна с обща приблизителна застроена площ 188кв.м. Дори да се приеме, че се касае за една и съща сграда, то новопредставеното доказателство по чл.239,т.1 АПК не сочи на неправилност на атакуваните по реда на отмяната решения, тъй като установява единствено наличието на сградата към момента на издаване на акта за държавна собственост 28.11.1994г. Този факт би бил от значение само за преценката дали незаконния строеж е търпим в някоя от хипотезите по §16, ал.1, ал.2, ал.3 и §127, ал.1 ПЗР ЗУТ, които регламентират различни изисквания според периода на изграждане на незаконния строеж. Съдебните инстанции обаче са приели ,че незаконния строеж е изграден в един доста продължителен период / от 1988г. до 2001г./ и са обследвали всички изисквания за приемане на евентуална търпимост, с което е изчерпана изцяло преценката по §16, ал.1, ал.2, ал.3 и §127, ал.1 ПЗР ЗУТ. Именно поради това новопредставеното доказателство не би въвело в процеса нови факти, които да разколебават установената фактическа обстановка и да внасят съмнение в правилността на съдебните актове. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че соченото в искането за отмяна новооткрито доказателство / Акт за държавна собственост 13150/1994г./ не е от съществено значение за делото по смисъла на т.1, чл.239 АПК, тъй като не би могло да доведе до различно разрешаване на спора, поради което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответникът, А. А. И. и И. А. И. дължат поравно разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 200 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав