Решение № 4640 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 809/2021 г.

Решение № 4640 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 809/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – В., чрез процесуален представител главен юрисконсулт И. К., срещу Решение № 1745/24.11.2020 г., постановено по адм. дело № 952/2020 г. по описа на Административен съд – В., с което е отменено Решение № 2153-03-32/06.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – В. и потвърдените с него Разпореждане № [ЕГН] по протокол № 03015/13.01.2020 г. и Разпореждане № [ЕГН] по протокол № 9/14.01.2020 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – В.. Преписката е върната на ръководител "ПО" в Териториално поделение – В. на НОИ за ново произнасяне по заявлението подадено на 27.02.2019 г. от Ю. А., съобразно указанията в съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ю. А. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-03-32/06.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – В., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата на Ю. А. срещу Разпореждане № [ЕГН] по протокол № 03015/13.01.2020 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – В., с което е отказано да му бъде определена пенсия по чл. 10 във вр. с чл. 23 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, тъй като преизчисленият размер е по-неблагоприятен и срещу Разпореждане № [ЕГН] по протокол № 9/14.01.2020 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – В., с което е отказано да му бъде отпусната добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО, тъй като с разпореждане № [ЕГН] / 13.01.2020 г. е отказано да му бъде определена българска пенсия. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда за спорен от правна страна въпросът относно правилното съпоставяне размера на пенсията, която получава лицето от Руската Федерация със сбора на преизчислената му руска пенсия и следващата му се българска пенсия за инвалидност, при сборуване на полагащата му се добавка за чужда помощ. Въз основа на клаузите на приложимия в конкретната хипотеза Договор за социална сигурност между Република България и Руската федерация в редакцията обнародвана в ДВ, бр. 20 от 2010 г., в сила от 20.03.2010 г. (Договора), първоинстанционният съд установява, че производството по преразглеждане на отпуснатата от Руската федерация пенсия на жалбоподателя е инициирано от него с подаденото заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ в Република България. С оглед на обстоятелството, че Ю. А. е имал отпусната пенсия за старост от компетентните пенсионни органи на Руската федерация, считано от 02.03.2007 г., т. е. преди влизане в сила на Договора за социална сигурност между Република България и Руската федерация, е изведено, че случаят попада в хипотезата на преизчисляване на пенсията по чл. 23 от Договора и чл. 9, т. 1 от Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че след като с подаденото заявление от 27.02.2019 г. до Директора на ТП на НОИ – В. оспорващият е поискал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ, формираният общ размер от сумите, които по предварителни изчисления ще му бъдат отпуснати като пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ следва да бъдат сборувани с предварителния размер на преизчислената му пенсия от Руската федерация и тази обща крайна сума следва да се сравни с получаваната от заявителя пенсия от Руската федерация, като се направи извод дали преразглеждането ще доведе до намаляване на размера на пенсията или до увеличаването му. По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието и приложено по делото без оспорване от страните като пълно, ясно, обосновано и без съмнения за пристрастност. Вещото лице изчислява, че към датата на подаване на заявлението – 27.02.2019 г. предварителният размер на българската пенсия за инвалидност на жалбоподателя е 8, 92 лева. Посоченият от Руската федерация предварителен размер от 16 502, 48 рубли, преизчислен в български лева се равнява на 431, 16 лева, по централния курс на БНБ. Изплащаната към датата на заявлението от Руската федерация руска пенсия на жалбоподателя в размер на 18130, 29 рубли в български лева се равнява на 473, 69 лева. Добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО за пенсионерите с трайно намалена работоспособност над 90 на сто вещото лице сочи, че към датата на подаване на заявлението е 94, 18 лв. и представлява 75 % от социалната пенсия за старост в размер на 125, 58 лева. Вещото лице установява, че сумата от 431, 16 лв. явяваща се равностойността на 16 502, 48 рубли, плюс предварителния размер на българската му пенсия за инвалидност от 8, 92 лева и добавката за чужда помощ от 94, 18 лева към нея, възлизат общо на 534, 26 лева. Без добавката за чужда помощ сборът от предварителния размер на българската пенсия за инвалидност от 8, 92 лева и преизчислената съобразно договора руска пенсия на А. от 16 502, 48 рубли равняваща се на 431, 16 лева възлизат общо на 440, 08 лева. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – В., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания съдебно-техническа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка чл. 144 от АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка чл. 144 от АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Ответникът по касация отговаря на условията за придобиване право на пенсия за инвалидност по чл. 74, ал. 1 от КСО. С Разпореждане № [ЕГН] по протокол № 03015/13.01.2020 г. пенсионният орган отпуска на Ю. А. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 100% трайно намалена работоспособност от 01.03.2019 г. - пожизнено по чл. 74, ал. 1 от КСО по заявлението подадено на 27.02.2019 г., с оглед навършената от него възраст от [възраст]. Със заявлението Ю. А. е упражнил и правото да поиска отпускане и на добавката за чужда помощ към пенсията. Добавките към пенсията представляват осигурителни плащания, обусловени от наличието на допълнително обстоятелство, което затруднява личното или материално положение на пенсионера. Добавката е субективно право на пенсионера при наличието на предвидените в закона основания. Добавката към пенсията, която се дължи за чужда помощ на лица с най - висока степен на загубена работоспособност, е уредена в чл. 103 КСО и чл. 63 НМЕР. Преценката за необходимостта от чужда помощ се прави от органите на експертизата на работоспособността – ТЕЛК или НЕЛК в експертното решение. Възникването на необходимост от ползване на чужда помощ е непосредствено свързано с настъпване на увреждането, защото именно увреждането на човек намаля неговите функционални възможности да се справя сам в ежедневието си и налага неговото подпомагане и обслужване от друг човек, който да компенсира неговата степен на неработоспособност. Съгласно нормата на чл. 103 КСО пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост. Нормата е императивна и задължава пенсионния орган при осъществяване на пораждащия имущественото право юридически състав - признат на заявителя процент на загубената работоспособност повече от 90% и постоянна нужда от чужда помощ, да отпусне и включи към пенсията и добавка за чужда помощ. Поради това макар да е наименована "добавка към пенсията", фиксираната от законодателя сума в размер на 75% от социалната пенсия за старост се включва към размера на пенсията на даденото лице и формира заедно с нея цялостното лично имуществено пенсионно право, породено от един и същ сложен фактически състав – трайно намалена работоспособност над 90 % и необходимост от чужда помощ, от който едновременно възниква правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО и правото на добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО. Тази добавка се начислява към пенсията и се изплаща заедно с нея от същия пенсионен орган на даденото лице. В случая правото на добавка за чужда помощ на А. се явява акцесорно право спрямо главното право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 100 % трайно намалена работоспособност. Акцесорните права са производни и абсолютно свързани с главните. Субективното имуществено право, представляващо добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО е компонент от личното имуществено право на пенсия, т. е. участва при формирането на неговия окончателен размер. Това следва и от систематичното място на чл. 103 от КСО в Раздел V "Общи правила за пенсиите" от глава VI "Задължително пенсионно осигуряване" на Част I "Държавно обществено осигуряване" на КСО. По аргумент от тази уредба се налага извода, че добавка е част от задължителното пенсионно осигуряване в Република България наред с отделните видове пенсии (вж. Раздел I – Раздел IV от Г. шеста "Задължително пенсионно осигуряване" на КСО) и е винаги дължима при осъществяване на правопораждащия я юридически състав. Тя се изплаща по основното задължително пенсионно осигуряване от съответния фонд, от който се изплаща пенсията. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно отменя Решение № 2153-03-32/06.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – В. и потвърдените с него Разпореждане № [ЕГН] по протокол № 03015/13.01.2020 г. и Разпореждане № [ЕГН] по протокол № 9/14.01.2020 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – В., като постановени при неправилно приложение на материалния закон и връща преписката на ръководител "ПО" в Териториално поделение на НОИ – В. за ново произнасяне по заявлението подадено на 27.02.2019 г. от Ю. А., съобразно указанията в съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,