Решение № 155 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3099/2015 г.

Решение № 155 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3099/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 295 ГПК. Д. Й. И. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо V-2 от 23.01.2015 г. постановено по в. гр. д № 2124/2014 г. на ОС - Бургас, с което, е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 28, ал. 3 СК /85 г. - отм. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното неправилността на обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато с оглед на съмнение за евентуална процесуална недопустимост на иска и разясненията по т. 1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация Л. И.. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка законосъобразността на наличие на обжалваното решение в контекста на релевираните доводи за отмяна и в правомощията на чл. 295 ГПК, намира: Обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 218и и сл. ГПК (отм.) във вр. с парагр. 2, ал. 1 in fine от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/2008 г./ погрешно прието, че се прилагат правилата за въззивното обжалване по ГПК от 2009 г. / е оставил в сила Решение № 149 от 02.08.2013 г. по гр. д. 333/2004 г. на РС - Несебър, с което е отхвърлен иска на Д. Й. И. за признаване на по голям принос в обем на 2/3 идеални части от придобитото по време на брака на страните имущество, на основание чл. 28, ал. 3 СК/85 отм. За да отхвърли иска, съдът е прие, че не са налице предпоставките на закона, тъй като въпреки по-високия доход и реализираните от съпруга -ищец приходи в семейния бюджет, ответницата е полагала дължимите за семейството и децата грижи в домакинството. Съгласно разпоредбата на чл. 30 СК/85 г. - отм., приложим закон по имуществени спорове между бивши съпрузи, чиито брак е прекратен при действието на СК/85 -отм., по аргумент на парагр. 4, ал. 1 от ПЗР на СК/ 2009 г. по който семеен кодекс се преуреждат имуществените отношения само по заварени бракове т. е. бракове, който не са прекратени на някое от основанията по чл. 44 СК/2009 г., искът по чл. 28, ал. 3 СК/85 - отм. може да се предяви до 1 г. от прекратяване на брака. Срокът по чл. 30 СК/85 - отм., както и този по чл. 31 СК/2009 г., е процесуално преклузивен. С неговото изтичане се преклудира правото на иск, като този срок тече по отношение на цялото вземане. Съдът е служебно задължен да следи за спазването на този срок, който срок е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск. Втората инстанция, имаща служебното задължение да следи за валидността и процесуалната допустимост на обжалваните съдебни решения, също има задължението да провери надлежно ли е упражнено, при разгледан по същество от първата инстанция дело, правото на иск. Заявеният след срока по чл. 30 СК/85 - отм. иск с правно основание чл. 28, ал. 3 СК/85 - отм. е ненадлежно предявен иск, а постановеното по такъв иск съдебно решение е процесуално недопустимо- чл. 209, ал. 1 изр. първо ГПК (отм.), доколкото се прилагат процесуалните правила на отменения ГПК, респ. на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо, съгласно действащия ГПК от 2009 г. Данните по настоящото дело сочат, че исковата молба по чл. 28, ал. 3 СК на Д. Й. И. срещу Л. С. И. е подадена на дата 05.04.2004 г., и дата на образуване на съдебното исково производство 08.04.2004 г. По представеното и прието като доказателство Удостоверение № 172/30.04/2003 г. на Поморийския районен съд / л. 25/ се установява, че решението за прекратяване на брака на страните с развод е влязло в сила на дата 02.04.2003 г. От тези две дати, удостоверени от съдебните книжа/ искова молба и удостоверение на съда/, имащи характеристиката на официални свидетелстващи документи, следва еднозначен извод- искът на Д. Й. И. по чл. 28, ал. 3 СК/ 85 - отм. е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 30 СК/ 85 - отм., т. е. след като правото му на иск е преклудирано. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че постановените решения на първата и въззивна инстанции следва да се обезсилят като процесуално недопустими, а съдебното исково производство се прекрати на основание чл. 209, ал. 1 изр. първо ГПК (отм.). В тази насока следва да се отбележи обстоятелството, че с подадения писмен отговор от защитата на Л. И. от дата 26.05.2004 г. е заявено възражение за недопустимост на иска като подаден след едногодишния преклузивен срок / л. 18/, по което възражение не е взето становище от нито един от съдебните състави, произнесли решенията в хода на проведеното исково производството. С оглед изхода на делото и като съобрази искането на защитата на ответника по касация за присъждане на разноски, настоящият състав приема, че искането следва да се уважи на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. ГПК в размера, доказан с представения Договор за правна защита и съдействие No [ЕГН ]/ 02.12.2015 г., а имено за сумата от 500 лв. / петстотин лева/. По изложените съображения, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия