Решение № 6596 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2017 г.
ВАСV отделение18.05.2018 г.докладчик т Донка Чакърова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на Ж. Т. А. срещу Заповед № 8121К-5029/19.12.2016 г. на министъра на министъра на вътрешните работи. ОСЪЖД А Ж. Т. А. с адрес в гр. П., бул. "6-ти септември" № 177 да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение- РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 6596 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Ж. Т. А., с адрес в гр. П., срещу Заповед № 8121К-5029/19.12.2016 г. на министъра на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 3, вр. чл. 153, ал. 6, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в системата на МВР. В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, се поддържат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се излагат подробни съображения. Сочи се, че Атанасов не е бил в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол роднина по съребрена линия по четвърта степен по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. Сочи се, че са изтекли преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Иска се отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи - чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Към датата на издаване на оспорения административен акт Ж. Т. А. е заемал длъжността "началник на група" "Криминална полиция" към РУ С. при ОДМВР - П. С издадената Заповед № 8121К-5029/19.12.2016 г. министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение със служителя и му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 3, вр. чл. 153, ал. 6, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - по същество за неподаване на декларация за наличие на частен интерес който има във връзка с функциите на структурното звено, в което работи по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ЗМВР, вр. ЗПУКИ. Производството пред административния орган е започнало с издаване на заповед № 8121К-1494/18.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с постъпил сигнал с рег. № 812100-3635/11.02.2016 г. на МВР от народните представители от 43-то НС М. А. и Н. Х. относно наличие на несъвместимост със службата в МВР по отношение на Атанасов. По повод подадения сигнал и направена справка от дирекция "Инспекторат-МВР" е отправено предложение за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В предложението се сочи, че от 17.11.2010 г. със заповед рег. № К-12835/10.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи старши инспектор Ж. Т. А. временно е назначен на длъжност началник на група "Криминална полиция" къч РУП - С.. Със заповед на министъра на МВР, считано от 01.06.2011 г. ст. инспектор Атанасов е назначен на длъжност началник на група "Криминална полиция" при РУП-С., която е заемал към момента на издаването на оспорения акт. Установено е, че Ж. А. и инспектор В. А. Т., заемащ длъжностите младши разузнавач и разузнавач VI степен в група "Криминална полиция" към РУ - С. при ОДМВР - П., са в роднинска връзка помежду си, тъй като майката на Атанасов е сестра на бащата на Тошев. Същите се явяват първи братовчеди - роднини от четвърта степен по съребрена линия. С горецитираната заповед за образуване на дисциплинарно производство е определен състав на дисциплинарно разследващия орган и е определен срок за докладване на събраните доказателства до 15.06.2016 г. Служителят се е запознал със съдържанието на заповедта срещу подпис на 27.04.2016 г. До служителя е адресирана покана за даване на писмени обяснения по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Такива са приети с рег. № 2372в-108/03.05.2016 г. и ДНО се е запознал със съдържанието им, видно от резолюция. Със заповед № 8121К-2360/20.06.2016 г. министърът на вътрешните работи е удължил до 15.08.2016 г. срока за провеждане на дисциплинарното производство срещу Атанасов поради обективна невъзможност за приключване на дисциплинарното производство в първоначално определения срок. Служителят се е запознал със съдържанието на заповедта срещу подпис. Със заповед № 8121К-2359/20.06.2016 г. министърът на вътрешните работи повторно е удължил до 15.08.2016 г. срока за провеждане на дисциплинарното производство срещу служителя. Служителят се е запознал със съдържанието на заповедта срещу подпис. С. за провеждане на дисциплинарното производство срещу служителя повторно е удължен със Заповед № 8121К-2935/01.08.2016 г. до 15.10.2016 г. Служителят е запознат със съдържанието на заповедта срещу подпис. С изх. № 2372р-13776/03.10.2016 г. до дисциплинарно наказващия орган е депозирана обобщена справка от дисциплинарно разследващия такъв. Служителят се е запознал със съдържанието на заповедта срещу подпис и връчена покана за даване на допълнителни обяснения или възражения. С вх. № 2372р-13921/04.10.2016 г. до дисциплинарно наказващия орган е депозирано и становище от дисциплинарно разследващия такъв. Със справката и становището се предлага дисциплинарното производство срещу служителя да бъде прекратено и да не му се търси дисциплинарна отговорност по отношение на установените обстоятелства. В мотивната част на становището и справката се сочи, че роднинската връзка по съребрена линия не се оспорва нито от справката, направена в служба ГРАО и АИС "БДС", нито от служителите Тошев и Атанасов. Посочено е, че за времевия период от 17.11.2010 г. до 21.03. 2016 г. на може да се ангажира дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание на Атанасов поради изтеклия преклузивен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за по-голямата част от същия. Вината на служителя не е доказана от обективна и субективна страна. На следващо място, с издадена от началник на РУ-С. заповед с рег. № ЯЗ/С-1/04.01.2011 г. на мл. разузнавач Тошев са възложени функционални задължения, свързани с анализа на оперативната обстановка на територията, обслужвана от РУ и същият е преминал на пряко подчинение на началника на РУ-С.. По делото е представена Заповед № ЯЗ/С-1/04.01.2011 г., видно от която Началникът на РУП-С. е определил Тошев да изпълнява функции по изпълнение на дейности, свързани с анализ на оперативната обстановка на територията на РУ. Посочено е, че служителят преминава на пряко подчинение на Началник на РУП-С. - гл. инсп. А. К. - и изпълнява разпорежданията му. Не са представени доказателства същата заповед да е била изменена или отменена. Н. А. са били възложени функционални задължения на началник на РУП-С., видно от приложени заповеди, за следните периоди: 30.05.-24.06.2011 г.; 29.08.-21.09.2011 г.; 05-30.03.2012 г.; 01-07.06.2012 г.; 10.09.-05.10.2012 г.; 21-23.11.2012 г.; 04-15.03.2013 г.; 27.05.-21.06.2013 г.; 02-20.09.2013 г.; 01.11.2013 г.; 16-21.12.2013 г.; 26.05.-20.06.2014 г.; 16-20.02.2015 г.; 20-21.04.2015 г.; 17.06.-10.07.2015 г.; 24.08.-04.09.2015 г.; 08-12.02.2016 г. За посочените периоди Атанасов е имал задължението да разрешава ползването на платения годишен отпуск на служителите от РУ и да упражнява функции по ръководство и управление на дейността на РУ. Посочено е, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани налични данни за подадени от Атанасов декларации в седем дневен срок, при възникване на обстоятелствата по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР (отм.), респ. чл. 153, ал. 6 от ЗМВР. На служителя е дадена възможност да предостави обяснения преди налагане на наказанието с покана от 25.10.2016 г., връчена при условията на отказ, видно от протокол от 28.10.2016 г. С изх. № 8121р-21440/25.10.2016 г. директорът на Дирекция "Човешки ресурси" към МВР адресира становище към ДРО да се приеме за неоснователно становището на ДРО за прекратяване на дисциплинарното разследване срещу служителя. На 19.12.2016 г. е издаден оспореният административен акт с който е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя и е прекратено служебното му правоотношение в системата на МВР. В хода на съдебното производство като доказателства са приети представените с жалбата и административната преписка писмени документи. При така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, намира следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения законоустановен срок, по същество е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно - производствените правила и материално - правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - министърът на вътрешните работи по аргумент от чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Административният акт е издаден в предвидената от закона форма. По смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващия орган, с която е бил определен състав на дисциплинарно разследващия орган. На държавния служител е била дадена възможност да участва в производството чрез даване на писмени обяснения и излагане на възражения. За резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка с чието съдържание служителят е запознат срещу подпис. Спазена е процедурата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР съобразно която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Заповедта е издадена в предвидения от закона срок. По смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Установено е, че нарушението е осъществявано без прекъсване до 05.05.2016 г. от която дата текат сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Административният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. По смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 1 от ЗМВР несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавен служител би се оказал в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или роднина по сватовство - до втора степен включително. В настоящия случай не спори, че оспорващият и В. Т. са роднини по съребрена линия от четвърта степен. За периода 30.05.2011 г. до 12.02.2016 г. на Ж. А. са възлагани функции по ръководство и управление на дейността на РУ "П. С." (по заместване на титуляря) със 17 бр. заповеди за общо 233 дни в рамките на 6 календарни години (от 2011 до 2016 г- вкл.). Следователно за целия обхванат период в рамките на 233 дни служителят Тошев е бил в йерархическа връзка с изпълняващия функциите по ръководство и управление началник на РУ "Полиция" - С. Ж. А. по силата на ЯЗ/С-1/04.01.2011 г. с която е разпоредено служителят да премине на пряко подчинение на Началника на РУ "Полиция" - С.. Т. е. предвид наличието на административното правоотношение в което горестоящият орган разполага с възможност да упражнява компетенциите си над долустоящите служители с оглед длъжността, а не личността (intuitu personae) Тошев и Атанасов са били в йерархическа връзка. Ж. А. е замествал титуляря - началник на РУ"Полиция " С. по силата на седемнадесет броя заповеди за целия период, посочен в заповедта на министъра на вътрешните работи. По силата на заповедите за заместване, на Ж. А. са възложени функции по ръководство и управление на РУ "Полиция" С. за периода на отстъствие на началника на управлението. Възлагането на функции по ръководство и управление като началник на РУ "Полиция" - С. изрично е изписано като текст в заповедта. Вярно е, че като цифри основанието за издаване на заповедите е чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗМВР (отм.) и чл. 43, ал. 3, т. 2 ЗМВР - управление на човешките ресурси, но обема на функциите, които се възлагат на Ж. А. са посочени в текстовата част на заповедите и те са по ръководство и управление на РУ "Полиция" С. по заместване на титуляра - началника на управлението за времето на отсъствието му. Не може да се направи извод, че на Атанасов са възложени само функции по управление на човешките реурси с оглед изписаното като текст в заповедите, поради които са били налице обстоятелствата по чл. 153, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. Тези обстоятелства не са декларирани и съобразно изискването на чл. 153, ал. 6 от ЗМВР. Този извод е в синхрон с установената съдебна практика (решение № 682/17.01.2018 г., постановено по адм. д. 11959/2017 г. по описа на Върховния административен съд). Предвид горното жалбата се явява неоснователна и оспорването следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ, платимо от жалбоподателя. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение