Решение № 15016 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2009 г.

Решение № 15016 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Рубика" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. "Александровска" № 97 вх. Ж, ет. 12, представлявано от управителя Росица Пенева Даскалова, против Решение № 817 от 15.05.2009 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 2798 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/№ 180800251/25.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с Решение № 565/29.09.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 10 и 11.2006 г. на обща стойност 40 672,40 лв. и са начислени лихви в размер на 9 428,27 лв. по доставки на "Кад строй" ЕООД гр. В. Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснованост на извода на съда за липса на реални доставки на строителни услуги по процесните фактури. Игнорирани са писмените обяснения на наетите от доставчика физически лица- извършители на работите; факта на осчетоводяване на разходи за външни услуги от доставчика по наемането на тези лица. Не са взети предвид складови разписки за получени материали от доставчика, с дати, предхождащи тези на доставките; извършената дейност е за поддържане и запазване на сградата и да нея не се изискват проекти и протоколи за изпитване. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Спорът е бил по реалността на доставките на "демонтаж и монтаж на водопроводна инсталация", "СМР по договор" и "демонтаж и монтаж на вътрешна отоплителна инсталация" по три договора за услуга от 9.10.2006 г. и 11.09.2006 г. между ревизираното лице като възложител и "Кад строй" ЕООД гр. София като изпълнител. При ревизията са представени двата договора от м. 10 и протоколи към тях от 18 и 30.11.2006 г., в които, без да се конкретизират извършените услуги, е записано, че те са извършени в имот на ул. "Рила" № 10 и са приети без възражения. От представена справка от НОИ се вижда, че след 1.01.2003 г. дружеството-доставчик разполага с 15 нискоквалифицирани работници, наети по трудови договори. На връчени искания за представяне на доказателства, прекият доставчик не е представил такива. В последствие, при ревизията представител на доставчика е представил 4 бр. договори за поръчка между "Кад строй" ЕООД София и четири физически лица за извършване на работи по предмета на процесните доставки на посочения адрес и справка хронология на счетоводни сметки 501, 703, 302 и 304 за м. 10 и 11.2006 г. на доставчика. От представените извлечения се вижда осчетоводяване при доставчика на материали, транспортни средства, приходи от продажба на услуги СМР и др. Представени са писмени обяснения на посочените в договорите физически лица, които са потвърдили извършването на процесните демонтажи и монтажи и получаването на възнаграждение за това. Представени са разходни касови ордери за получаване на възнагражденията от физическите лица. От приетите при ревизията справки за подадени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ пред НОИ за посочените лица се установява, че всички те са били по трудови договори в други дружества на пълно работно време за процесните периоди. Тези факти са потвърдени и от насрещни проверки на фирмите, в които лицата са били по трудови договори. Не е било спорно, което установено при ревизията, че ревизираното лице е собственик на сграда /паметник на културата/ в гр. Русе на ул. "Рила" 10. При ревизията е представен и договор от 11.09.2006 г. между ревизираното лице и прекия доставчик за извършване на СМР - почистване на подземни помещения и укрепване на подземни помещения с бетон срещу възнаграждение в размер на 113 362 лв. без ДДС. При тези факти, съдът е приел, че не може да се направи обоснован извод, че фактурираните "демонтаж и монтаж на водопроводна инсталация", "демонтаж и монтаж на вътрешна отоплителна инсталация" и "СМР по договор" реално са осъществени от прекия доставчик. Изводът на съда е обоснован на събраните доказателства. Правилно е прието, че липсата на конкретизация, както във фактурите така и в представените договори и приемателни протоколи към тях пречи да се направи извод за количеството на строителните материали и труд, вложени при изпълнение на доставките. Съобразено е, че фактурите за материали са с дати след фактуриране на доставките. Оплакването в касационната жалба, че са представени складови разписки с по-ранни дати за получаване на строителни материали от доставчика не е оправдано - такива документи, от които да се направи извод за вложените при изпълнението на предмета на доставките материали не са представени. Извлеченията от счетоводни сметки, в които са описани строителни материали, без данни за редовността на счетоводството, са недостоверни. Съдът с основание е съобразил, че посочените от доставчика физически лица са работили на пълно работно време в други фирми за процесните периоди и има разминаване между техните имена и посочените от доставчика в справка пред ТД на НАП В. Търново от 21.04.2008 г. В крайна сметка дори да се приеме за доказано плащане на обща сума от около 2 000 лв. на тези четири лица, необоснован би бил изводът как тези лица в извънработно време за процесните периоди са извършили работа на обща стойност заедно с вложените материали в размер на 203 362 лв. При недоказана реалност на доставките, съдът в съгласие с материалния закон е потвърдил отказа на данъчен кредит. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение