Решение № 2103 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2015 г.

Решение № 2103 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен експерт "Правителствена информационна служба" при Министерски съвет (МС) срещу решение № 6959 от 18.11.2014 г., постановено по административно дело № 7256/2014 г. от Административен съд София-град (АССг), с което отменя негово решение № 03.07-776/03.07.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - Константина Николова Ангелова не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е образувано по подадено заявление от Ангелова до МС, с което се предоставяне на обществена информация - шест броя концесионни договори, посочени с конкретни партиди в Националния концесионен регистър (НКР), както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение административният орган отказва предоставяне на исканата информация - предоставяне на концесионните договори в цялост на основание чл. 37, ал. 1, във вр. с чл. 31, ал. 4 и чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) поради това, че договорите в тяхната цялост (с всички приложения и анекси) съдържат информация обявена за конфиденциална (чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 6 ЗПБ) и поради отказ на концесионерите и задължението на административния орган да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която е приета за поверителна от страните по договора. По т. 2 от решението на основание чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДОИ и чл. 14 ЗПБ е определен достъпът до концесионните договори да се осъществи по съществуващия специален ред, регламентиран със ЗК чрез интернет (www. nkr. government. bg). С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. За да отмени акта съдът приема, че от съдържанието на акта не се установява с категоричност коя от хипотезите на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ приема, че е налице, а на второ място, че в случая е налице надделяващ обществен интерес, която хипотеза преодолява забраната по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ. На следващо място са приети за неоснователни възраженията, че част от информацията се е публикувана в НКР, тъй като това обстоятелство не освобождава органа от задължението му да предостави цялата информация по реда на ЗДОИ. За неоснователно е прието и възражението, че в случая е предвиден друг ред в друг закон за предоставяне на информацията - Закона за концесиите (ЗК). Решението е правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът в първоинстанционното решение, че в случая не са налице предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ, независимо, че третите лица изрично са заявили отказ да бъде предоставена исканата информация, тъй като в случая са налице предпоставките по § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ - надделяващ обществен интерес, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти, като информацията би дала възможност на молителя да си състави собствено мнение за дейността на Министерски съвет във връзка с предоставянето на концесиите за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост. Законосъобразно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице твърдените от касатора предпоставки по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като в случая липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. От доказателствата по делото и при извършена проверка в НКР по отношение концесионните договори, посочени в искането и съответно в административния акт партиди за които се иска достъп до обществена информация се установява, че само част от исканата информация се съдържа в него. Обстоятелството, че част от исканата информация се съдържа в НКР не освобождава задължения субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Съгласно чл. 96, ал. 1 и 2 ЗК Министерският съвет поддържа НКР, в който се вписват данни за всички концесии и към него се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е предвидена като публична, предвид нормата на чл. 98, ал. 1 ЗК, регламентираща, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗК архивът към НКР е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в регистъра не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че доводите на ответната страна за законосъобразност на оспорения административен акт поради конфиденциалност на част от исканата информация по смисъла на чл. 52 от ЗК, са неоснователни. Законосъобразно съдът е приел, че при положение, че документите съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът е разполагал с възможността да предостави частичен достъп, съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Служебно е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение