Решение № 6760 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2015 г.

Решение № 6760 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци" АД, представлявана от Изпълнителния директор Р. Н. Ч. срещу мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите да изпълни разпоредбата на чл. 61, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване /Наредбата за ИУЕЕО/ във вр. с чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от Закона за управление на отпадъците да се произнесе като издаде заповеди, предвидени в цитираните нормативни актове по отношение на "Националната организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци" /"НООРО"АД/, както и за нейните членове. Оспорващият навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесния акт. Претендира се неговата отмяна и връщане на преписката за произнасяне по същество от административния орган. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - министър на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта и основателността на подадената жалба. Навежда доводи за липсата на представителна власт на лицето, подписало жалбата и липса на правен интерес. Поддържа становище, че срокът по чл. 61, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване е инструктивен и издаването определен акт след този срок ще е валиден и би могъл да бъде обжалван по съответния ред. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Неоснователни са доводите за недопустимост на жалбата поради липса на представителна власт на лицето, което я е подписало. Р. Н. Ч. е чл. на съвета на директорите на дружеството, което е удостоверено от търговския регистър към Агенцията по вписванията, като обстоятелството е вписано на 06.04.2010 г. Същото е потвърдено и в последващо вписване на обстоятелства на 06.12.2012 г. Ч. е самостоятелно представляващ дружеството, което е удостоверено от търговския регистър към Агенцията по вписванията, като обстоятелството е вписано на 06.04.2010 г. Данни в търговски регистър към Агенция по вписванията са публични, поради което съдът приема за правилно становището на оспорващия, че на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 155 от ГПК не подлежат на доказване общоизвестните факти. По партидата на "НООРО"АД в Търговския регистър към Агенцията по вписванията е наличен "Протокол от заседание на Съвета на директорите на "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци" АД от 03.03.2010 г., като в p. III "Решения", т. З от дневния ред, Р. Н. Ч.-изпълнителен директор, е овластен да управлява и представлява дружеството. Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че лицето подписало жалбата разполага с пълна представителна власт да представлява самостоятелно "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци" АД - жалбоподател в настоящото съдебно производство. "НООРО" АД е надлежна страна в административното производство на основание чл. 27, ал. 1 от АПК във връзка с внасяне на доклад за изпълнение на целите му за 2014 г. от регистриран одитор с № 0659 М. Ц. с вх. № 26-00- 1176/15.04.2015 г. в изпълнение на изискванията на чл. 59, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от Наредбата за ИУЕЕО и чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Оспорващото дружество е притежател на валидно разрешително по ЗУО като организация по оползотворяване по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗУО - Решение № ООп-ИУЕЕО-03-00/25.02.2013 г., срок на действие от 25.02.2013 г. до 25.02.2018 г., изм. с Решение № ООп-ИУЕЕО-03-01/22.04.2014 г. Във връзка с чл. 147, ал. 1 от АПК и чл. 3, т. 11 от ЗООС, за "НООРО"АД е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване на постановения мълчалив отказ, обусловен от три законоустановени отрицателни последици: 1/ невъзможност за изпълнение на задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗУО, което е основание за отнемане на разрешителното му като организация по оползотворяване на основание чл. 91, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на отпадъците; 2/ Съгласно чл. 148, ал. 1, т. 6 и ал. 2, предл. първо от ЗУО, неиздаването на заповедта е основание за налагане на имуществена санкция от 50 000 - 150 000 лева. 3/ невъзможността за изпълнение на задължения по чл. 14, ал. 1 от ЗУО във вр. с чл. 59, ал. 1, т. З и чл. 82, ал. 5 от ЗУО води до заплащане на наказателна продуктова такса от "НООРО" АД, а не от неговите членове. Предвид гореизложените три отделни преки и непосредствени неблагоприятни последици за "НООРО"АД от неиздаването на процесния административен акт, за дружеството безспорно е налице правен интерес по чл. 147, ал. 1 от АПК и чл. 3, т. 11 от ЗООС да обжалва процесния мълчалив отказ, обусловен от неиздаването на заповедта по чл. 61 от Наредбата за ИУЕЕО. С оглед на горното, настоящият тричленен състав на ВАС намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на пряк и непосредствен правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С внасянето на доклада с фактически констатации от регистриран одитор, в изпълнение на изискванията на чл. 59, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от Наредбата за ИУЕЕО, жалбоподателят чието качество на организация по оползотворяване по смисъла на т. 26 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУО не се оспорва, е изпълнил вмененото му със същата разпоредба задължение. Чрез депозирането на доклада организацията - вносител е изпълнила изцяло нормативните изисквания за иницииране на административното производство и е завършила фактическия състав по смисъла на чл. 27, ал. 1 от АПК, като административния орган е сезиран да се произнесе в условията на обвързана компетентност в предвидения установен нормативен срок, съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредбата за ИУЕЕО. Неоснователни са наведените от ответника доводи за "инструктивност" на срока по чл. 61 от Наредбата за ИУЕЕО, обосновани с нормата на чл. 35 от АПК. Правилно е становището на оспорващия досежно основните принципи в административния процес, включително и чл. 35 от АПК, който следва да се тълкува във връзка с основните постулати на закона за съразмерност и бързина и икономия, установени като императивни разпоредби в чл. 6 и чл. 11 от АПК. Неоснователни и недоказани са възраженията на ответника за висящност на производството, предвид изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая. Доводите за извършвани проверки на площадки на "Раалус" ООД са неотносими. Не са ангажирани доказателства - кога е извършена, дадена проверка, от кого, какво е установено на място, протоколирани ли са обстоятелствата. Не са представени и доказателства относно извършена проверка в деловодната система на РИОСВ - София за налична документация. Безспорно е изтекла цяла една пълна календарна година от нормативно определения в чл. 61 от Наредбата за ИУЕЕО срок (31 май) за издаване на процесния административен акт, към който дори хипотетично да се приложи чл. 57, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 35 от АПК-то срока може да се удължи най-много с месец, т. е. до 31 юни, на основание събирането на доказателства за съществени обстоятелства. Процесният административен акт не е издаден в продължение на повече от една година. Разпоредбата на чл. 61 от Наредбата за ИУЕЕО задължава министъра на околната среда и водите в хипотеза на обвързана компетентност да се произнесе в срок до 31 май на текущата година, като със заповед определи лицата, които пускат на пазара ЕЕО и изпълняват задълженията си индивидуално, организациите по оползотворяване и лицата, членуващи в организациите по оползотворяване, които заплащат продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 - 5 от ЗУО и нейния размер. Преценката на органа относно изпълнението на целите може да обоснове различно решение, но във всички случаи го задължава да постанови акт в определения от закона срок. Факта на непроизнасянето до 31 май 2015 г. определя наличието на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който противоречи на императивната норма на чл. 61, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за ИУЕЕО и чл. 59, ал. З от Закона за управление на отпадъците и налага отмяната му. При отмяната административната преписка следва да бъде върната на министъра на околната среда и водите за произнасяне по съществото на искането "НООРО"АД, на основание чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от ЗУО вр. чл. 60 от Наредбата за ИУЕЕО, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. Направеното искане от оспорващия за присъждане на съдебни разноски в размер на 5 000 (пет хиляди) - заплатен адвокатски хонорар, съдът намира за неоснователно. Въпреки изхода на спора, настоящият състав намира, че на оспорващия не му се дължат разноски, тъй като искането за присъждането им е направено едва в писмените бележки от 18.05.2016 г., които са депозирани след приключване на последното съдебно заседание от 16.05.2016 г. Видно от съдебния протокол, който съгласно чл. 150 ГПК е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, оспорващият не е правил искане за присъждане на разноски. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса, след приключване на последното заседание по делото пред съответната инстанция. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на съдебния процес - равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по - точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правен и искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение