Решение № 16257 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3412/2011 г.

Решение № 16257 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3412/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 340 Административен съд - София град, I отд., 2-ри състав, от 25.01.2011 г., постановено по адм. д. № 8343/10 г. е отменил по жалба на "Руел 2000" ООД, със седалище и адрес на управление град София мълчаливия отказ на началника на митница Аерогара София да се произнесе по искане с вх. № 2600-0673/4.02.2010 г. за издаване на индивидуален административен акт за възстановяване на събрани суми за митни сборове по ЕАД № 08BG 005103Н0077594 от 24.11.2008 г. и ЕАД 08BG 005103Н0003059 от 26.02.2009 г., като е върнал делото като преписка на административния орган началника на митница Аерогара София за произнасяне по искането за заплатения депозит по двете ЕАД и е определил срок за произнасяне 30 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от юрк. Алексиев, упълномощен представител на Агенция "Митници" - Митница Аерогара София. Прави се оплакване, за недопустимост на решението на Административен съд - София - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Алтернативно се сочи решението като неправилно и незаконосъобразно, издадено при неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила и норми. Излагат се подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба "Руел 2000" ООД гр. София чрез своя процесуален представител адвокат Замфиров взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд-София град е отменил по жалба на "Руел 2000" ООД, със седалище и адрес на управление град София, мълчаливият отказ на началника на митница Аерогара София да се произнесе по искане с вх. № 2600-0673/4.02.2010 г. за издаване на индивидуален административен акт за възстановяване на събрани суми за митни сборове по ЕАД № 08BG 005103Н0077594/24.11.2008 г. и ЕАД 08BG 005103Н0003059 от 26.02.2009 г. В жалбата е посочено както първоначално искането за възстановяване от 4.02.2010 г., така и последващо такова идентично искане от 16.08.1010 г. За да отмени мълчаливия отказ и върне преписката на административния орган с указания да издаде решение за възстановяване на заплатените по процесните ЕАД депозити, административният съд е приел, че съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК е налице непроизнасяне на административния орган, което разпоредбата приравнява на "мълчалив отказ". Посочено е, че административният орган не е постановил в горецитираните срокове, както индивидуален административен акт - решение за определяне на митните сборове по ЕАД № 08BG 005103Н0077594/24.11.2008 г. и ЕАД 08BG 005103Н0003059 от 26.02.2009 г., така и решение по чл. 820 ППЗМ за връщане на внесените по същите ЕАД депозити като обезпечение за заплащане на митнически задължения. Изложил е, че са налични данни за заплащане на ДДС и митни сборове на датата на издаване на ЕАД, поради и което мълчаливият отказ за връщане на заплатените депозити по ЕАД е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на компетентния за произнасяне орган - началника на митница Аерогара София със задължителни указания за произнасяне по направеното искане за възстановяване на заплатени депозити по ЕАД. Описвайки фактическата обстановка по спора и съпоставяйки същата към даденото тълкуване на правните разпоредби административният съд е изградил извод, че жалбата е основателна, налице е мълчалив отказ от компетентния орган и мълчаливият отказ е издаден в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, което обуславя необходимостта от неговата отмяна. Изложени са мотиви, че поисканото произнасяне попада в правомощията на началника на митница Аерогара София, тъй като същият има качеството на компетентен орган, каквото е и становището на Директора на Агенция"Митници". Посочено е още, че жалбоподателя е сезирал компетентният орган с две искания, първото от което на 4.02.2010 г., по което началника на Аерогара София е повдигнал спор за компетентност и второ, идентично искане от 16.08.2010 г., по което органът е следвало да се произнесе в срок до 16.09.2010 г. Приел е, че доколкото жалбата е подадена на 15.10.2010 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на оспорване акт е допустима. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа от касатора, е за недопустимост на решението. Навеждат се доводи, че с писмо на Началника на Агенция "Митници" от 19.10.2010 г., като компетентен орган за произнасяне по искането от 4.02.2010 г. е определен началникът на митница Аерогара София. Преписката е получена от него на 21.10.2010 г. и оттогава следва за него да тече срокът за произнасяне. Позовава се на разпоредбата на чл. 27 от АПК за недопустимост на искането, както и на Регламент 2454/93 г. и Регламент 2913/92 г. на ЕИО, съгласно който следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 197 от АПК. Навеждат се доводи, че по направеното искане вече е налице произнасяне на компетентния орган с решение № 31/31.03.2011 г. на началника на митница Аерогара София. Направеното оплакване е неоснователно. Производството е образувано по повод мълчалив отказ на началника на митница Аерогара София за издаване на решение по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ. Ето защо, обжалваният отказ не е акт по смисъла на чл. 211а от ЗМ, за който е предвиден съгласно чл. 211е и чл. 211и, ал. 6 от ЗМ задължителен административен контрол преди съдебния по реда на чл. 98, ал. 2, вр. чл. 97 от АПК, а такъв по чл. 220 от ЗМ, към който препраща разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, поради и което подлежи на обжалване по реда на чл. 148 от АПК. Доколкото законодателят в този текст е предвидил възможността страните да изберат реда, по който да обжалват тази категория административни актове - пред по-горестоящия орган или пред съда, обжалването по административен ред не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата пред съда. При постановяване на решението са съобразени и сроковете за произнасяне по чл. 27, ал. 2 от ППЗМ, като е прието, че с повторното заявяване от 16.08.2010 г. е санирано първото такова, поради и което са спазени сроковете за оспорване на мълчаливия отказ в чл. 149, ал. 2 от АПК. Неоснователни са и твърденията касатора, че с решение № 31/1.03.2011 г. на началника на митница Аерогара София митническият орган е изпълнил задължението си и се е произнесъл по направеното от дружеството искане. С него митническият орган не се е произнесъл по искането за възстановяване на противозаконно събрани суми след неправомерна промяна на на тарифния код на стоки при режим "внос", а е извършил ново тарифно класиране на стоките по ЕАД № 08BG 005103Н0077594/24.11.2008 г. и ЕАД 08BG 005103Н0003059 от 26.02.2009 г. и определил нова митническа стойност. Ето защо настоящия състав намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от АПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-София град е правилно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответника по жалбата "Руел 2000" ООД е представляван в процеса от упълномощен защитник - адвокат. В хода на производството последния не е направил искане за присъждане на разноски за тази инстанция, поради и което такива не следва да му бъдат присъдени. Отделно от това в приложен договор за правна защита и съдействие (л. 19) е посочено договорено възнаграждение от 2160 лева с посочен начин на плащане - по банков път. Платежен документ обаче за тази сума не е представен, поради и което съдът счита, че няма доказателства за реално изплатено договорено възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,