Решение № 15646 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16461/2010 г.

Решение № 15646 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16461/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) против решение № 3680 от 15.11.2010 г. по адм. дело № 4134/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № 03-27 от 30.04.2010 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Генади Петков Петков на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необоснован, тъй като не са събрани необходимите доказателства и не са обсъдени и изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски, както и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: При постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на съдебния състав за отсъствие на предвидените в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл материалноправни предпоставки за издаване на заповед № 03-27 от 30.04.2010 г. от изпълнителния директор на ИАНМСП, с която служебното правоотношение на ответника по касационната жалба Генади Петков е прекратено, е направен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правния спор и без да са събрани доказателства в тази насока. Задължението на съда по чл. 171, ал. 4 от АПК е изпълнено формално, а в нарушение на цитирания текст на административния орган не са дадени указания да представи длъжностната характеристика за новосъздадената длъжност "старши експерт - юрист" в Главна дирекция "Конкурентноспособност и иновации" на ИАНМСП, съгласно длъжностното разписание в сила от 1.05.2010 г. Липсата на посочената длъжностна характеристика препятства изясняването на обстоятелството дали изпълняваната от служителя Петков длъжност продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, т. е. не са изяснени релевантните за правния спор факти и обстоятелства. Посочените процесуални нарушения са довели до необоснованост на съдебния акт, тъй като изводът на съдебния състав, че длъжността, заемана от Петков не е съкратена, не се основава на събраните доказателства. Заключението е направено след констатация, че общият брой на длъжностите в Главна дирекция "Конкурентноспособност и иновации" е запазен и създадените с новото длъжностно разписание от 1.05.2010 г. 2 бр. за длъжността "старши експерт - юрист" в главната дирекция съответстват като длъжностно ниво на длъжността, изпълнявана от служителя Петков като старши експерт в сектор "Търгове и договаряне", отдел "Подготовка и избор на проекти" в същата главна дирекция, длъжност, за която бройките от 5 по предходното длъжностно разписание от 1.01.2010 г. са намалени на 3 с новото длъжностно разписание. Тези, обсъдени от съдебния състав доказателства, не са достатъчни да обосноват горния извод, тъй като липсата на длъжностна характеристика за новосъздадената длъжност препятства съпоставката на конкретните задължения, включени в длъжността "старши експерт - юрист" и тези, изпълнявани от служителя Петков и е пречка да се прецени дали функциите на длъжностите са идентични. Ето защо изводът на съда за това, че длъжността, изпълнявана от Петков е запазена като система от функции, задължения и изисквания, е направен без доказателства в тази насока. При посочените процесуални нарушения и липса на доказателства, атакуваният съдебен акт е и незаконосъобразен, тъй като изводите на съда за отмяна на заповедта на изпълнителния директор на ИАНМСП, е неправилен. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не е премахната. Предпоставките са кумулативни и отсъствието на всяка една от тях обосновава заключение за незаконосъобразност на издадения на това основание административен акт. В случая е прието, че изискванията на закона не са осъществени, въпреки че за длъжността, заемана от Петков, са премахнати 2 от съществуващите по длъжностното разписание от 1.01.2010 щатни бройки и няма данни длъжността да е запазена като система от функции, задължения и изисквания по новото длъжностно разписание от 1.05.2010 г. В този смисъл незаконосъобразен е и крайният извод на съдебния състав за противоречие на оспорената заповед с разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен. С оглед констатираните процесуални нарушения, необходимостта от попълване на делото с доказателства и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази изложеното по-горе, като се съберат и обсъдят посочените по-горе доказателства и въз основа на тях, в съвкупна преценка с останалите се направят крайните изводи на съда относно основателността или неоснователността на жалбата против административния акт. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК съдът намира, че разноски за настоящото производство не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,