Решение № 10 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 926/2010 г.

Решение № 10 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 926/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на ЕТ Г. Ф. Г., упражняващ търговска дейност под фирма "Й. - Г. Г.", гр. Смолян за отмяна на влязлото в сила решение на С. окръжен съд № 22 от 19.04.2010 г., постановено по гр. д. № 119/2009 г., с което са уважени предявените от ТД [фирма], [населено място] срещу касатора, в качеството му на ответник, обективно съединените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите: 38 867.39 лв., представляваща стойността на неизплатеното възнаграждение по договор за изработка от 30.07.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 06.08.2009 г. до окончателното и изплащане, 5 162.91 лв., обезщетение за забава и 3 591.21 лв., деловодни разноски. При обосноваване отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят се позовава на приложен с молбата за отмяна договор № 3 за доставка и монтаж на осветителни тела от 15.01.2009 г., сключен в писмена форма между него, в качеството му на изпълнител - ЕТ и Община "Р.", като възложител, твърдейки, че същият притежава правната характеристика на новооткрито писмено доказателство, от съществено значение за делото, което не му е било известно при решаване на спора в инстанционното производство. Ответната по молбата страна в срока и по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК е възразила по основателността й. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното съображения и провери данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна е приета за процесуално допустима и допусната до разглеждане с определение № 125 от 15.11.2010 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, аналогично на въведеното с чл. 231, б. "а" ГПК (отм.), то следва новооткритото доказателство, на което молителят се позовава да не му било известно при разглеждането на спора в инстанционното производство, или дори и да му е били известни да не е бил обективно в състояние да се снабди със същото, въпреки положената от него процесуална дисциплина и дължима грижа за добро водене на делото и единствено по тази причина да не е могъл да го представи пред решаващия съд. Освен това съдържащите се в соченото новооткрито доказателство данни за юридически или доказателствени факти е необходимо да са относими към изхода на спора т. е. да са от съществено значение за същия и да обосновават различен от постановения краен правен резултат. Представеното от молителя в настоящето производство писмено доказателство - договор № 3 за доставка и монтаж на осветителни тела от 15.01.2009 г., сключен между него, в качеството му на изпълнител и Община "Р. ", като възложител, не притежават нито един от сочените белези, поради което няма правна характеристика на новооткрито по вложения от законодателя в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК смисъл. Същото писмено доказателство освен, че не съдържат информация за факти и обстоятелства, предмет на спора в инстанционното производство, освен, че не обхваща исковия период, а значително по-късен такъв - 15.01.2009 г. - 30.01.2009 г., не касае страните по същия, а взаимоотношенията между ответника и трето на облигационното отношение помежду им лице, поради което не би могло да обоснове различен правен извод относно дължимите на изпълнителя ТД [фирма], [населено място] суми, е могло и своевременно да бъде представено от страната до приключване на устните състезания в производството пред С. окръжен съд. Както изрично това е посочено в последния абзац от процесния договор № 3, той е бил съставен в три еднообразни екземпляра, един от които е предоставен на съконтрахента - изпълнител по него - ЕТ Г. Ф. Г. Следователно невъзможността на молителя да представи настоящето писмено доказателство, депозирано с молбата му за отмяна не е предизвикано от наличие на обективно препятствие, което страната въпреки положената дължима грижа за добро водена на делото да не е успяла да преодолее, а от проявена процесуална небрежност, изразяваща се в несвоевременно извършване на онези необходими справки, вкл в съответните служби на Община "Р." и процесуални действия /чл. 153 ГПК (отм.)/, които биха му позволили да издири и се снабди с този документ установяващ, според твърдението му, сключване на последващ договор за изработка с договорено значително по-ниско възнаграждение от предходното, индициращо липсата на основание да договори плащане с подизпълнител в претендирания от последния размер. Проявеното процесуално бездействие на страната, както последователно е приемал в практиката си ВКС, като субективна невъзможност на същата да охрани интересите си не е основание за приложението на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и молбата за отмяна, заявена на посоченото основание следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото в извънредното производство по отмяна и направеното от ответника ТД[фирма] искане за заплащане на деловодни разноски, на последния следва да бъде присъдена, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата 350 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие, заплатено от адв. Н. М. - АК Смолян. Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС