Решение № 164 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2009 г.

Решение № 164 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 25.08.2008 г. по гр. д. № 355/2007, с което е обезсилено решението на Софийския районен съд от 12.01.2004 г. по гр. д. № 2795/2003, с което е уважен предявеният иск по чл. 1 ЗОДВПГ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за процесуалната легитимация на държавните учреждения, които не са юридически лица, да представляват държавата по иск за обезщетяване на вреди по чл. 1 ЗОДВПГ и служебните задължения на съда да следи за процесуалната правоспособност на ответника. По първия поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент по иск за обезщетяване на вреди по чл. 1 ЗОДОВ (ЗОДВПГ) е процесуално правоспособният държавен орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Държавният орган може да притежава качеството юридическо лице, т. е. да е правосубектен, но може и да не притежава това качество, ако е процесуално правоспособен съгласно чл. 27, ал. 2, изр. 1 ГПК. Не са процесуално легитимирани да представляват държавата процесуално неправоспособните поделения на държавния орган, дори те да са работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ (т. 6 ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК), тъй като те нямат собствена компетентност, различна от тази на държавния орган, чиито поделения са. Когато държавният орган има собствена компетентност, различна от тази на висшестоящия, той е процесуално легитимиран да отговаря по иска за вреди по ЗОДОВ, ако е разпоредител с бюджетни кредити, тъй като е процесуално правоспособен съгласно чл. 27, ал. 2, изр. 1 ГПК. Само ако държавният орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите не е процесуално правоспособен, процесуално легитимиран да отговаря по иска за вреди по ЗОДОВ съгласно чл. 27, ал. 2, изр. 2 ГПК (чл. 18, ал. 2, изр. 2 ГПК отм.) е онзи висшестоящ по отношение на него орган, който е разпоредител с бюджетни кредити. По втория поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че задължението на съда да следи служебно за процесуалната правоспособност на страните (в т. ч. на ответника) при действието на стария ГПК се извеждаше от разпоредбите на чл. 25, чл. 100 ГПК (отм.) и други разпоредби, уреждащи служебните задължения на съда в различни случаи. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема единодушно, че процесуалната правоспособност на страните (в т. ч. на ответника) е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. При действието на новия ГПК същото правило се извежда от разпоредбата на чл. 101 ГПК, съгласно който съдът следи служебно за надлежното извършване на съдопроизводствените действия и е длъжен да указва на страните: 1) в какво се състои нередовността и 2) как тя може да бъде отстранена, 3) като определя срок за това. Когато в хода на производството по делото се постави въпрос за процесуалната правоспособност на ответника - държавно учреждение, съдът е длъжен служебно да изиска информация от него и представянето на доказателства за това дали той е разпоредител с бюджетни кредити. Ако ответникът не представи исканите доказателства, съдът може да ги изиска от вишестоящия държавен орган или да снабди ищеца с удостоверение за това (чл. 129 и чл. 186 ГПК). Исковата молба, с която се предявява иск срещу процесуално неправоспособен ответник е нередовна. Ако след предприемане на необходимите мерки от съда процесуалната правоспособност на ответника остане недоказана, делото подлежи на прекратяване. Предявеният иск срещу процесуално неправоспособен не е неоснователен, а недопустим. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал обстоятелството, че ответната комисия има самостоятелна сметка в банка. К. е процесуално неправоспособна и предявеният срещу нея иск е недопустим. Правилно въззивният съд е приел, че процесуалната правоспособност на ВАК не е доказана от ищеца, но в нарушение на съдопроизводствените правила, като е констатирал това, не е оставил исковата молба без движение, не е указал на ищеца в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена нито е взел необходимите служебни мерки за представянето на официален документ - изискване на документа от съответния висшестоящ орган или снабдяване на ищеца с удостоверение за това и определяне на срок за представяне на документа. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска сведения от министерския съвет дали ВАК или държавният орган, който е поел нейните функции е разпоредител с бюджетни кредити, и ако това е така - да разгледа делото срещу този орган. Ако ВАК или държавният орган, който е поел нейните функции не е разпоредител с бюджетни кредити, въззивният съд следва да остави исковата молба без движение и укаже на ищеца да вземе мерки за конституирането на министерския съвет като ответник по делото, ако в йерархията на държавните органи не съществува друг висшестоящ орган по отношение на съответната комисия - разпоредител с бюджетни кредити. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение